)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
,fit(968:545))
Божидар Саръбоюков е начело на световната ранглиста в скока на дължина и подобри 32-годишен национален рекорд, а списание “Атлетика“ ви припомня българските рекорди през този век. Епичната битка за първото място на скока на дължина при мъжете на турнира в Метц, Франция между българина Божидар Саръбоюков и италианеца Матия Фурлани отбеляза исторически момент в хронологията на българската атлетика.
На 8 февруари 2026-а в залата в Метц – Божидар два пъти подобри националния рекорд на скок дължина с фантастични опити от 8.37 и 8.39. Матия Фурлани, който е световен шампион в зала и на открито за 2025-а година, не се предаде и записа 8.39 и 8.38 в едно от най-интересните състезания в историята на тази дисциплина. Така двамата конкуренти в сектора и приятели извън него оглавиха световната ранглиста.
Какво означава това събитие за българската атлетика и развитието на националните рекорди?
В женската ни атлетика през този век няколко атлетки подобриха национални рекорди като започнем от 15.20 на троен скок на Тереза Маринова – резултат с който тя спечели олимпийската титла в Сидни през 2000-а година и рекорда на 5000 м на Даниела Йорданова на същите игри – 14:56.95 и стигнем до рекордите на Милица Мирчева на 10 000 м – 32:30.07 (2019) и маратон – 2:29:23 (2022).
Йорданова държи още рекордите на 2000 м (2004) на открито и 1500 м (2008) и 3000 м в зала (2000) и на открито (2001), а Добринка Шаламанова и Силвия Дънекова съответно на 2000 м стийпълчейз (2007) и 3000 м стийпълчейз (2015).
Теодора Коларова успя да запише името си като национална рекордьорка на 800 м в зала през 2007-а. Цветелина Кирилова регистрира рекордно постижение на 1000 м в зала през 2003-а.
В спринта Ивет Лалова взе рекордите на 100 м (2004) на открито и на 200 м (2005) в зала, а Ваня Стамболова коригира върховите постижения на 400 м в зала (2005) и на открито (2006), както и на 400 м с препятствия (2011).
От началото на века са и рекордите на чук (2000) – Анелия Йорданова, на копие (2000) – Христина Георгиева, овчарски скок в зала (2005) и на открито (2003) – Таня Колева и спортно ходене – 10 км (2002), 20 км (2001) и 3000 м в зала (2001)– Невена Минева.
&format=webp)
Един сантиметър разлика - ожесточената битка между Саръбоюков и Фурлани
Какво става с националните рекорди при мъжете?
Докато жените подобряват рекорди в близките години мъжките ни върхови постижения “брадясват“ в челото на ранглистите и стоят вече десетилетия.
До рекорда на Божидар все пак осем мъже успяват да подобрят национални рекорди в няколко дисциплини от 25 години насам.
В началото на века през 2000-а година Илия Дживондов превзема върховите постижения на 400 м в зала и на открито, а Живко Виденов на 60 м с препятствия в зала и на 110 м с препятствия на открито.
Спас Бухалов застава начело на рекордите на овчарски скок в зала (2006) и на открито (2007).
Митко Ценов чупи 45-годишният рекорд на Михаил Желев на 3000 м стийпълчейз през 2014-а и на 2000 м стийпълчейз през 2015-а.
Георги Иванов коригира рекордите на гюле при мъжете с 21.09 на открито през 2013-а и 21.02 в зала през 2014-а.
Кольо Нешев записва името си като рекордьор на копие през 2007-а и след 13 години подобрява собствения си рекорд чрез възпитаника си Марк Славов, който е актуалния национален рекордьор от 2020-а.
,fit(1100:608)&format=webp)
Последният национален рекорд при мъжете през този век бе на Мартин Проданов на 1500 м – 3:39.34 от 2022-а години, като той подобри един от многобройните рекорди на Евгени Игнатов в бяганията на средни и дълги разстояния.
Уникалното постижение на Божидар Саръбоюков е, че за първи път от десетилетия българин застава начело на световните ранглисти нещо невиждано от времето на световните рекорди на Йорданка Благоева (скок височина), Иванка Христова (гюле), Мария Вергова (диск), Людмила Андонова (скок височина), Стефка Костадинова (скок височина), Гинка Загорчева (100 м с препятствия), Йорданка Донкова (100 м с препятствия) и феноменалната доминация на Христо Марков на троен скок при мъжете в средата на 80-е години на миналия век.
Вечната ранглиста на България в скока на дължина при мъжете:
8.39 Божидар Саръбоюков (2026) – зала
8.33 (0.7) Ивайло Младенов (1995)
8.31 (0.7) Атанас Запрянов Атанасов (1984)
8.31 (0.4) Николай Атанасов (2003)
8.30 (1.1) Петър Дачев (2000)
8.23 Христо Марков (1965) – зала
8.21 (0.9) Николай Антонов (1968)
8.20 (0.8) Галин Георгиев (1992)
8.19 (1.4) Атанас Чочев (1981)
8.12 (2.0) Борис Божинов (2008)
8.11 (-0.3) Владимир Амиджинов (1987)
bfla.org
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)