Манталитет на победител

Снукърът е джентълменски спорт в истинския смисъл на думата и понякога дори по-бурно изразяване на позитивни емоции може да бъде сметнато за неуважение към противника. Подобно е положението в тениса, но снукърът е доста по-консервативен дори все още, въпреки глобализацията през последните няколко години.



В този ред на мисли триумфът на Нийл Робъртсън в Откритото първенство на Шотландия след обрат от 4:8 над 9:8 над Юпен Цао породи полемика, защото след един спечелен фрейм Гръмотевицата “разцепи” въздуха с юмрук. Той впоследствие се извини искрено на противника си, а в изказването си след награждаването опита да оправдае “невъздържаното” си поведение и отново потърси прошка.
Понякога подобни реакции са обезкуражаващи за противника и може да се каже, че са признак на лош вкус и липса на джентълменство, но в случая с Цао, въпросният “юмрук” бе за изравняване 1:1. Не може да има нещо общо с обрата от 4:8 до 9:8, когато самият китаец видимо бе в по-нестабилно психологическо състояние.



По тази тема сайтът на World Snooker публикува материал, озаглавен “Манталитет на победител” и посветен на този по-дискусионен аспект от снукъра, а именно - прекалено многото изразяване на емоции. Евентуална такава дискусия е субективна, защото пък феновете обикновено се наслаждават, когато даден играч демонстрира нагледно колко много означава за него даден успех.

В материала на World Snooker има цитати от легендарния Тери Грифитс, бившият треньор на Стивън Хендри - Крис Хенри и дългогодишния коментатор в британската редакция на “Евроспорт” Дейвид Хендън.
“Играчите празнуват по такъв начин, защото са постигнали нещо наистина значимо, избягали са от комфортната си зона и въпреки това са победили не само съперника, но и себе си.

Трябва да осъзнаете каква е атмосферата по време на мач в “Крусибъл” и тогава може да си обясните защо го направи Марк Селби срещу Дин Дзюнхуей. Помня, че Питър Ебдън го правеше след всеки фрейм срещу Стивън Хендри на финала на Ирландския Мастърс през 1995 година, когато обърна от 1:5 до 9:8 и за мен лично беше стимулиращо”, споделя Грифитс.

“Не ми пречат няколко такива момента на позитивизъм, но в случая с Ебдън, например, според мен той ставаше прекалено ентусиазиран и това му пречеше често. Според мен да празнуваш преди края на мача не е най-добрият вариант. В психологията знаем за положение “алфа” на мозъчните вълни, когато си напълно спокоен и фокусиран, затова не препоръчвам показване на емоции по време на мач”, коментира Хенри.

“Помня колко емоционално празнуваше Уенбо Лян първата си титла, и то още преди да реализира победната топка. Щеше да е много конфузно, ако го беше направил и след това не бе успял да вкара. Но браво, че се справи”, спомня си коментаторът Хендън.