Швеция

Прякор: “трите корони", "синьо-жълтите"
Асоциация: Шведска футболна асоциация (Svenska Fotbollförbundet)
Селекционер: Греъм Потър
Капитан: Виктор Линдельоф
С най-много мачове: Андерс Свенсон (148)

С най-много голове: Златан Ибрахимович (62)

Стадион: "Строубъри Арена", Стокхолм

Позиция в ранглистата на ФИФА: 38
Най-висока позиция в ранглистата на ФИФА: 2 (ноември 1994)

Най-ниска позиция в ранглистата на ФИФА: 45 (март 2015, октомври - ноември 2015, март 2017)

Участия на световни първенства: 13
Най-големи успехи: финалист (1958)
Участия на европейски първенства: 7
Най-големи успехи: полуфиналист (1992)

Население: 10,6 млн.
Площ: 450 295 км2

Столица: Стокхолм
Валута: евро

Официален език: шведски

Националният отбор по футбол на Швеция представлява страната в международните футболни срещи. Контролира се от Шведската футболна асоциация. Сред най-големите успехи на отбора са участието на полуфинал на Европейското първенство през 1992 година, сребърния медал на Световното първенство през 1958 година, както и двата бронзови медала от световните първенства през 1950 и 1994 година.

Първата международна среща за националния отбор на Швеция се играе на 12 юли 1908 г. срещу Норвегия. Мачът завършва с победа за шведите с 11:3. През същата година "тре кронур" играе и срещу Англия, Холандия и Белгия, като претърпява поражения и в трите мача. 1908 е и годината в която националният отбор на Швеция участва за първи път на Летни олимпийски игри. Швеция губи двубой срещу Английският аматьорски тим с резултат 1:12, което се превръща и в най-голямата загуба в историята на шведските национали. През 1912 г. отборът участва в Летните олимпийски игри в качеството си на домакин. Швеция участва отново на олимпийските игри през 1920 и 1924 г., като през 1924 г. завоюва бронзов медал – първият медал в историята на шведския мъжки футбол. Извън летните олимпийски игри през периода 1910 – 1930 г. шведският национален отбор участва предимно в приятелски срещи.

Световното първенство по футбол през 1938 г. е второто в историята на националния отбор на Швеция. В първия кръг тимът се пада да играе срещу Австрия, но срещата се проваля поради изострената ситуация в Европа. В последвалия четвъртфинален мач отборът на Швеция побеждава Куба с 8:0 с хеттрик на Туре Келер и на Густав Ветерстрьом. В полуфиналната среща с Унгария, Швеция губи с 1:5.

На световното първенство в Бразилия през 1950 Швеция печели групата си, а след това стига до бронзовите медали.

Швеция е домакин на Световното първенство през 1958 година и се класира по право. Там тимът попада в група с Уелс, Унгария и Мексико, като завършва на първо място На 1/4-финалите съперник е СССР. С два гола през второто полувреме шведите успяват да елиминират „сборная“ и за трети път в историята се класират на полуфинал. Там опонент е победителят от предишното световно първенство ФРГ. В началото германците повеждат, но шведските футболисти показват характер и осъществяват пълен обрат до 3:1, детронирайки световния шампион. На финала на 29 юни 1958 година Швеция се изправя срещу Бразилия. В бразилския отбор тогава играят футболисти като Гаринча, Пеле, Марио Загало и Вава. Шведите откриват резултата, но бразилците обръщат мача в своя полза с голове на Пеле, Вава и Марио Загало и печелят с 5:2.

60-те години на XX век са суша откъм успехи за шведския отбор след големите такива в края на 50-те години. Пропуснати са световните първенства през 1962 и 1966 и европейските първенства през 1964 и 1968.

На Световното първенство през 1970 година Швеция попада в група с дебютанта Израел, Уругвай и Италия. Отборът записва загуба с 0:1 от Италия, равенство 1:1 с Израел и победа с 1:0 срещу Уругвай. Така "тре кронур" завършва с равни точки с Уругвай, но отпада заради по-лошата си голова разлика.

На Мондиал 1974 Швеция попада в група с България, Холандия и Уругвай. В първите си два мача шведите записвт нулеви равенства с България и Холандия. В третия мач е постигнат успех с 3:0 срещу Уругвай, като този резултат се оказва достатъчен за класиране за втората групова фаза. Там скандинавците са в компанията на ФРГ, Полша и Югославия, като побеждава само "плавите" и отпада.

80-те години са период на криза за Швеция. На фона на клубните успехи на Гьотеборг, националният отбор не успява да постигне нищо значимо и пропуска световните първенства през 1982 и 1986 и европейските първенства през 1980, 1984 и 1988. Възраждането на отбора започва в края на 80-те години с идването на играчи като Томас Бролин, Клаас Ингесон и Мартин Далин. "Тре кронур" се завръща на голямата сцена през 1990 година, но отпада още в групите на Световното първенство в Италия.

През 1992 година Швеция е домакин на Европейското първенство и стига до полуфиналите, където губи от Германия с 2:3.

Две години по-късно шведите правят истински фурор по терените на САЩ и се окичват с бронзовите медали. На полуфинала скандинавците отстъпват с 0:1 на бъдещия шампион Бразилия, а в спора за бронзовите медали разгромяват България с 4:0.

Следва период на приливи и отливи за националния отбор. През 1998 година шведите не се класират за световните финали, а на следващите две първенства отпадат на осминафиналите. Между 2006 и 2022 година тимът участва само на Мондиал 2018 в Русия и стига до четвъртфиналите. Отборът не постига нищо значимо и на няколко поредни европейски първенства.

В квалификациите за Мондиал 2026 шведите стартират катастрофално с 1 точка от 4 мача и датскаат легенда Йон Томасон става първият селекционер на Швеция, който е уволнен от поста си. На неговото място идва Греъм Потър. "Тре кронур" завършва на последно място в групата си, но благодарение на представянето си в Лигата на нациите се включва в плейофите за класиране на Световното първенство. Скандинавците побеждават с 3:1 Украйна, а в решаващия двубой надделяват с 3:2 над Полша и си осигуряват квота за Мондиала в САЩ, Канада и Мексико.