Германия

Прякор: “Бундестим”, “Маншафт”

Асоциация: Германски футболен съюз (Deutscher Fußball-Bund)
Селекционер: Юлиан Нагелсман

Капитан: Йошуа Кимих
С най-много мачове: Лотар Матеус (150)

С най-много голове: Мирослав Клозе (71)

Стадион: различни стадиони в Германия

Позиция в ранглистата на ФИФА: 10
Най-висока позиция в ранглистата на ФИФА: 1 (декември 1992 - август 1993, декември 1993 - март 1994, юли 2014 - юни 2015, юли 2017, септември 2017 - юни 2018)

Най-ниска позиция в ранглистата на ФИФА: 22 (март 2006)

Участия на световни първенства: 21
Най-големи успехи: шампион (1954, 1974, 1990, 2014)
Участия на европейски първенства: 14
Най-големи успехи: шампион (1972, 1980, 1996)

Население: 83,5 млн.
Площ: 357 587 км2

Столица: Берлин
Валута: евро

Официален език: немски

Германският национален отбор по футбол участва в международните футболни състезания и срещи от 1908 година. След повторното създаване на Германския футболен съюз през 1949 година, отборът представлява Федерална република Германия. По време на съюзническата окупация и разделението на страната, други два отделни национални отбора са признати от ФИФА: отборът на Саарланд, представляващ Саарланд (1950 – 1956 г.) и Националния отбор по футбол на ГДР, представляващ Германската демократична република (1952 – 1990 г.). Резултатите и на двата отбора са част от статистиката на настоящия национален отбор. След обединението през 1990 година, официалното име на отбора е Германия.

Бундестимът е един от най-успешните национални отбори в света със спечелените общо 4 световни първенства (1954, 1974, 1990 и 2014), 3 европейски титли (1972, 1980 и 1996) и една Купа на конфедерациите (2017). Тимът завършва на второ място 4 пъти на световни първенства (1966, 1982, 1986 и 2002), още 3 пъти на еврофинали (1976, 1992 и 2008), като 4 пъти заема и 3-тото място на световни първенства (1934, 1970, 2006 и 2010).

С достигнатите 8 финала и 13 полуфинала на световни първенства и 6 финала и 9 полуфинала на европейски първенства, Германия е абсолютен рекордьор по тези показатели и заедно с Испания са единствените страни, които печелят световната купа както при мъжете, така и при жените. След Купата на конфедерациите през 2017 година германците се превръщат и в една от четирите нации (заедно с Бразилия, Аржентина и Франция), които имат спечелени всички старши международни турнири: Световната купа на ФИФА, Купата на Конфедерациите и съответният континентален турнир. Източна Германия печели Олимпийското злато през 1976 година.

Преди края на Световното първенство през 2014 година Германия получава най-високият ELO рейтинг в историята с рекордните 2200 точки. Германия е единственият европейски национален отбор, който печели Световно първенство в една от двете Америки и единствената европейска нация, която се е класирала на всяко Световно първенство, за което е подала заявка за участие, с изключение на Мондиал 1950, когато е извадена от състезанието заради ролята си във Втората световна война.

През последните 12 годни германците така и не успяват да спечелят световна или европейска титла. На Евро 2016 тимът преодолява груповата фаза, след това елиминира Словакия (3:0), а на четвъртфиналите надделява над Италия след дузпи, като това е първият път, в който Бундестимът отстранява “Скуадра адзура” на голям форум. На предпоследното стъпало обаче Германия губи с 0:2 от Франция.

Мондиал 2018 се превръща в истински провал. Маншафтът взима само 3 точки от мачовете с Мексико, Швеция и Южна Корея, като за първи път не успява да да прескочи групите на световни финали.

Отборът разочарова и в дебютното си участие в Лига на нациите, а на Евро 2020 с мъка преминава групата, но след това губи с 0:2 от Англия и напуска надпреварата. Йоахим Льов е заменен на поста нацонален селекционер от Ханзи Флик, под чието ръководство германците с лекота се класират за финалите на Мондиал 2022. Там следва ново разочарование. Поражение с 1:2 на старта от Япония поставя Бундестимa в тежка ситуация, а равенството срещу Испания и победата над Коста Рика се оказват недостатъчни за продължаване напред.

През септември 2023 година Флик е уволнен и вместо него начело на Германия застава Юлиан Нагелсман. Постепенно отборът стабилизира представянето си и постига престижни победи в контроли срещу Франция и Нидерландия, а завръщането в състава на Тони Кроос допълнително засилва оптимизма сред феновете за “домакинското” Европейско първенство. В груповата фаза германците побеждават Шотландия (5:1) и Унгария (2:0), а равенство срещу Швейцария (1:1) им осигурява първото място. На осминафиналите Бундестимът елимира Дания (2:0), но на четвъртфиналите отстъпва пред бъдещия шампион Испания с 1:2 след продължения.

След Евро 2024 Германия направи добра кампания в Лигата на нациите и се класира за финалната осмица. Селекцията на Негелсман отстрани Италия на четвъртфиналите, но след това загуби от Португалия, а в спора за третото място загуби от Франция.

В квалификациите по пътя към Мондиал 2026 Бундестимът стартира с изненадващо поражение от Словакия, но след това постигна пет поредни победи и заслужи квота за финалите на Световното първенство. В прекия сблъсък за първото място германците разгромиха Словакия с 6:0.