Историята на Де ла Фуенте: от дъното до трона

19 юли 2026 | 18:43
4209
0

Примерът на Луис де ла Фуенте е лъч надежда за всички, които в даден момент виждат бъдещето си в черни краски. След като Алавес го уволнява на 16 октомври 2011 г., той остава без работа до май 2013 г., когато започва неговият неудържим възход. Това е равносметката на онзи 18-месечен период на безработица.

В наши дни Де ла Фуенте (роден в Аро, Ла Риоха, на 65 години) е обект на завист от целия свят, както никога и никой досега. Успехите му начело на националния отбор на Испания, независимо от изхода на мача срещу Аржентина, са безспорни, след като вече спечели Лигата на нациите и Евро 2024. Бивши футболисти като него биха дали всичко, за да удължат спортната си кариера по толкова бляскав начин. Неговите възпитаници пък се радват, че именно той, а не някой друг, извлича най-доброто от тях и ги сплотява ежедневно. Треньорската гилдия, наблюдавайки го, вижда по-ясно своя път. Както верните му поддръжници, така и противниците му оставиха настрана споровете и сближиха гледните си точки. Дори пресата, винаги склонна към крайности, е покорена. Мнозина го издигнаха в култ. А още повече хора, цели 2,3 милиона испанци, биха могли да приемат неговия случай като житейски пример.

Настоящият селекционер, подобно на толкова много свои сънародници от миналото, настоящето и бъдещето, е бил без работа в продължение на 18 месеца. Никой не трябва да му обяснява какво е усещането за този леден период. Както самият той разкрива в няколко интервюта, по-лични разговори и отчасти в автобиографията си „Животът се тренира всеки ден“, това е била една тревожна дупка, от която излиза наранен, но и с повече вяра, решителност и глад за успехи. Бил е на дъното, а сега седи на трон. Алавес, където преди това е играл като футболист заедно с добри приятели като Иван Кампо, го уволнява на 16 октомври 2011 г., докато отборът е в трета дивизия, след начало на сезона с твърде много колебания. Той се завръща на работа едва година и половина по-късно, когато през май 2013 г. от Испанската футболна федерация му се обаждат, за да го изстрелят към славата, изкачвайки стъпало по стъпало, без пауза, с хиляди титли и без бързане.

Авелино Фернандес де Кинкосес е президентът, който с голямо нежелание трябва да му нанесе последния удар във Витория. Де ла Фуенте е представен на 12 юли и остава на поста едва 11 мача, записвайки четири победи, три равенства и четири загуби. „Винаги е неприятно да съобщаваш такива новини, но той не възрази нито веднъж, беше примерен“, спомня си Кинкосес. Това се случва в изключително важен сезон за Алавес, който е на ръба на изчезването заради огромни дългове и който никой не иска да управлява след „изгорената земя“, оставена от Гонсало Антон и най-вече от Дмитрий Питерман. „Въпреки трудностите, помня неговия забележителен характер. Питахме много хора за целесъобразността на неговото назначаване, начело с нашия спортен директор [Хуан Карлос Баросо - б.р.], и всички ни го препоръчаха. Държеше се страхотно. Не губеше самообладание, нито усмивката си. Вероятно вече дори не ме помни, въпреки че се видяхме няколко пъти след това в Лас Росас, но със сигурност ще се сети, ако му споменете за калмарите в мастило на майка ми от деня, в който го поканих на вечеря у дома. Пазя много приятен спомен за него и за неговата елегантност“, уверява бившият ръководител, който няма футболни корени, а по-скоро политически и градоустройствени, и който приема поста заради приятелството си с Хосеан Керехета и ангажимента си към „Групо Баскония“.

В деня, в който Де ла Фуенте се озовава в бюрото по труда, централният нападател Хито прави всичко възможно, за да го предотврати, въпреки че треньорът го е оставил на резервната скамейка. Аморебиета повежда с 0:1 на „Мендисороса“, но каталунецът изравнява: „Помислих си, че може би с този гол... Но нищо. Той обичаше да изнася топката с разиграване, да владее притежанието, както сега с националния отбор. Като гости ни беше трудно, а всички съперници се затваряха. Помня го най-вече като много близък и шегаджия. Изключителен човек, когото съм срещал много пъти из Витория. Още тогава прекарваше повече време във фитнеса от самите футболисти и беше силен като бик. Нямаше търпение към него и уволнението му беше тежък удар. Засегна го много. Ръководството искаше да сме на върха на всяка цена, а на този ранен етап бяхме осми. Имахме трудна програма и плановете му не се получиха. Уволниха го веднага след края на мача и на следващия ден той се сбогува много съсипан. Беше покрусен. Ударът беше тежък, защото идваше, след като бе напуснал своя Атлетик, където се чувстваше комфортно. Преживя голямо разочарование. Казвам на дъщерите си, че последният гол за клубен отбор на Де ла Фуенте е мое дело. Само си представете колко добър човек е, щом въпреки резултатите, е много обичан във Витория“, хвали го нападателят, който остава да живее в Алава, управлявайки заведение и щанд за туршии на пазара.

Племенникът на Де ла Фуенте, Луис, с когото споделят първо фамилно име, е бил на „Мендисороса“ в онзи следобед и следователно е станал свидетел на първите часове на празнота: „Бях там, защото следя кариерата му отблизо. Бях малко над 30-годишен. Беше много тежък момент да чуя как трибуните скандират „Де ла Фуенте, канпора!“ („Де ла Фуенте, вън!“ - б.р.). Но знаех, че му е предопределено да направи нещо голямо. Веднага щом си събра багажа, за да се върне у дома, ние, които сме около него всеки ден, му повторихме едно послание, което се потвърди: „Най-доброто предстои“. И то наистина дойде. Във Витория цареше нестабилност и той си плати за това. Нямаше търпение. Луис преживя много тежък период.“

Винаги със своите хора

Семейството се оказва неговото спасение насред несигурността. Над 35% от треньорите с лиценз "УЕФА Про" са прекарвали периоди от над една година без договор през последните пет години. Още по-трудно е, когато, подобно на него, си на 50. Ето защо това чувство за единство е безкомпромисно за селекционера в съблекалнята, да не говорим за тези, които са останали извън списъците му или са контузени. „Беше оставил близките си в Билбао. Затова се върна, за да бъде близо до трите си деца. Алберто, който сега е анализатор в щаба му въпреки младостта си, тогава беше на около 15 години. Още един талант. Луис компенсираше тази тъга с посещения в Аро, където живееха нашите баба и дядо. Не спря да гледа футбол нито за миг“, спомня си племенникът му Луис.

Треньорът се потапя, наред с други, в тактиката на Марсело Биелса. Посещава различни клубове, обикаля страната от север на юг, за да наблюдава на живо всякакви тренировки, и обменя знания с много наставници. Вратите на Атлетик винаги са били отворени за него като благодарност за отдадеността му като бек и за работата му като треньор в школата. Той използва времето, за да актуализира теорията и дори флиртува с английския език. Най-големият му страх според приятелите му е бил да не изпадне от „въртележката“ (както обича да казва) и да загуби видимост. Затова винаги можеше да бъде видян по стадионите, на обучителни лекции и на по-социални събития. Бил е притеснен, че е пропуснал добра възможност. Също и заради финансовите затруднения, които съпътстват безработицата и намаляването на банковата сметка. И, разбира се, заради неясното си бъдеще на треньорската скамейка.

Най-близките му го помнят в тази психологическа дупка, фокусиран върху спорта, дори с двойни тренировки във фитнеса, наслаждавайки се на четива за Рим, философия и подвизите на гладиаторите, както и на разговори около добра трапеза. Едно от местата, които обожава и където го обожават, и което винаги му е служило за убежище, е „Елкано“ в Гетария (Гипускоа). Ресторантът се управлява от бившия му съотборник в Алавес от 1993 г. Айтор Ареги, който също има избродирана звезда на гърдите си – неговата е "Мишлен": „Той беше пример. Първият, който дърпаше каруцата със смирение. Олицетворение на елегантността. И не само защото понякога носеше вратовръзка. Неговата човечност и ценности оставиха следа. Работяга, който не се мислеше за велик. И не се е променил. Нито когато започваше, нито когато беше без работа, нито когато стана шампион. Тук имаме късмета да го виждаме често, но за това, което се случва в църквата, не се говори...“. През този период без работа той не спира да гледа мачове на живо и да се обгражда с приятели. Тези от Билбао, от родния му край, от Витория и много от Севиля, където все още има жилище и се обажда на Антонио Вайе, когато може. За своя тийм мениджър в онзи легендарен юношески отбор, където блестяха Навас, Рамос и Пуерта, Луис винаги ще бъде „плешивият“.

Де ла Фуенте с историческо постижение начело на Испания

Светлина в края на тунела

„Изглеждаше зле, въпреки че никога не губи усмивката си, но съдбата му беше подготвила този подарък“, спомня си племенникът му от Ню Йорк, където ежедневно подкрепя своя чичо. Луис има предвид 2013 г., когато федерацията търси треньор за националния отбор до 19 години, а Хинес Мелендес, координатор на школата и директор на Треньорската школа, иска свеж полъх. Казват, че днешният селекционер е видял обява във вестника, или поне така си спомня той, но всъщност е прочел новина. Хинес Мелендес е предложил поста на Фернандо Мориентес, но легендарната "деветка", когото гуруто на школата е изградил в Албасете, предпочел да остане във „Фабриката“ на Реал Мадрид. Тогава Луис се свързва с Иняки Саес, добър приятел и бивш съотборник от „Сан Мамес“, който вече е бил наясно със ситуацията му. Именно той насърчава Хинес да се запознае лично с него и да му даде шанс. „Така и стана. Пълно попадение; вижте го къде е сега. Познава отлично поколенията, които достигат върха“, подчертава Хинес по телефона, след като изяснява предисторията на назначението.

Специалистът от Ла Риоха се установява в резиденцията на Испанската футболна федерация. Първоначално му предлагат тримесечен договор, но въпреки това, воден от увереността си, той започва да търси апартамент още от първия ден, за да се премести за постоянно в Мадрид. Не сгрешава. Удължават договора му, въпреки че има два квалификационни турнира в Андалусия и Галисия, където отборът му не успява да се класира. Към момента той е във федерацията вече 13 години с категорични успехи в няколко възрастови групи и е подписал договор до 2028 г.

Луис, говорителят на семейството, завършва развълнувано: „Тези дни сме много с него, защото, за разлика от други национални отбори, той отваря балона на лагера за семействата и сме в спокойна атмосфера. Той е много спокоен, сякаш нищо не се случва. Има голяма вяра в това, което прави, в треньорския си щаб и във футболистите. Да го видим там, на финал на световно първенство, е върхът. Надяваме се, че той ще може да се наслади и на преживяването през 2030 г. Това е гордост за цялото семейство.“ И лъч надежда за тези, които са били, са или ще бъдат един ден без работа и трябва да се изправят на крака. Тази история, финалът и (ако дойде) втората звезда са за тях. Гледайки Де ла Фуенте, става ясно, че е възможно.

as.com