)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
,fit(968:545))
Тази вечер ще се реши дали Испания ще спечели Световното първенство, или Аржентина ще защити титлата си. Покрай този въпрос възниква и друг: може ли някой да стане световен шампион, без да е играл? Отговорът в правилника на ФИФА е ясен: да. Всеки футболист, който е включен в окончателния списък на отбора победител, се счита за шампион, независимо дали е играл във всички мачове, или не е записал дори една минута на терена.
Правилникът на ФИФА е категоричен в член 24.1 относно окончателния списък: „Федерациите предоставят на ФИФА окончателен списък с минимум 23 и максимум 26 играчи“. Относно евентуални промени се добавя в член 24.2: „Играч, включен в окончателния списък, може да бъде заменен с друг от предварителния списък само в случай на сериозна контузия или заболяване“. За вратарите се уточнява в член 24.3: „Вратар от окончателния списък може да бъде заменен с друг от предварителния списък в случай на сериозна контузия или заболяване по всяко време на финалната фаза“. В обобщение, член 24.4 гласи: „ФИФА ще публикува окончателния списък с между 23 и 26 играчи и до 27 членове на треньорския щаб, когато изтече крайният срок за изпращане“. Освен тези четири точки, трябва да се вземе предвид и член 45.8: „Отборите, класирани на първите три места, ще получат медали, които ще бъдат златни за отбора шампион, сребърни за подгласника и бронзови за заелия третото място“.
Преди финала както Испания, така и Аржентина имат по няколко играчи в окончателния си състав от 26 души, които не са изиграли нито една минута. За „Ла Роха“ това са шестима: Давид Рая, Жоан Гарсия, Ерик Гарсия, Алехандро Грималдо, Мартин Субименди и Виктор Муньос. За „Албиселесте“ те са двама: Хуан Мусо и Херонимо Рули. В историята на световните първенства 105 играчи имат честта да бъдат световни шампиони, без да са стъпвали на терена. Сред известните имена са Роналдо на първенството в САЩ през 1994 г., както и Виктор Валдес и Хосе Рейна в Южна Африка през 2010 г., а Рули вече го постигна в Катар през 2022 г. Списъкът може да се увеличи и след Мондиал 2026 в САЩ, Мексико и Канада.
Световни шампиони без изиграна минута:
Катар 2022 (Аржентина): Франко Армани и Херонимо Рули.
Русия 2018 (Франция): Алфонс Ареола и Адил Рами.
Бразилия 2014 (Германия): Рон-Роберт Цилер, Роман Вайденфелер, Кевин Гроскройц, Матиас Гинтер и Ерик Дурм.
Южна Африка 2010 (Испания): Раул Албиол, Виктор Валдес и Пепе Рейна.
Германия 2006 (Италия): Анджело Перуци и Марко Амелия.
Южна Корея и Япония 2002 (Бразилия): Дида и Рожерио Сени.
Франция 1998 (Франция): Лама и Шарбоние.
САЩ 1994 (Бразилия): Роналдо, Роналдао, Зети и Жилмар.
Италия 1990 (Германия): Мил, Щайнер, Херман и Кьопке.
Мексико 1986 (Аржентина): Пасарела, Алмирон и Селада.
Испания 1982 (Италия): Барези, Виерховод, Досена, Селваджи, Масаро, Гали и Бордон.
Аржентина 1978 (Аржентина): Балей, Ла Волпе, Галван, Килер и Панянини.
Германия 1974 (Германия): Нигбур, Клеф, Кремерс и Капелман.
Мексико 1970 (Бразилия): Алдо, Леао, Жоел Камарго и Балдоки.
Англия 1966 (Англия): Спрингет, Бонети, Армфийлд, Бърн, Хънтър, Флауърс и Ийстъм.
Чили 1962 (Бразилия): Кастильо, Жаир Мариньо, Белини, Журандир, Алтаир, Зекиня, Менгалвио, Коутиньо, Пепе и Жаир да Коща.
Швеция 1958 (Бразилия): Кастильо, Ореко, Зозимо, Мауро Рамос, Моасир и Пепе.
Швейцария 1954 (Германия): Кубш, Ерхард, Мецнер и Бизингер.
Бразилия 1950 (Уругвай): Мартинес, Вилчес, Ромеро, Пини, Ортуньо, Бургено, Рихо и Бритос.
Франция 1938 (Италия): Черезоли, Бертони, Кицо, Донати, Джента, Мазети, Олми и Перацоло.
Италия 1934 (Италия): Кавана, Аркари, Калигарис, Мазети и Варлиен.
Уругвай 1930 (Уругвай): Капучини, Рекоба, Риолфо, Пирис, Мелоньо, Калво и Салдомбиде.
Добави Sportal.bg като предпочитан източник в Google
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)