Защо Клоп трябва да се поучи за финали от Симеоне (като изключим Лисабон и Милано)

Защо Клоп трябва да се поучи за финали от Симеоне (като изключим Лисабон и Милано)

От чисто футболна гледна аз съм от онези, които стоят зад тезата, че за да гледаш мач на Атлетико Мадрид на Диего Симеоне, трябва да си или привърженик на Атлетико, или на Симеоне. Или, разбира се, на техния съперник. Във всеки случай те очаква спектакъл като на сънотворни, що се отнася до играта, а, което е по-лошото, в над 60% от случаите твоят отбор ще загуби, и то с минимална разлика от един гол.

При средно 1,71 вкарани и 0,70 получени гола на мач да се играе срещу отбора на Ел Чоло изисква да се въоръжиш с търпение, когато заграждаш вратата, защитавана от непробиваемия Ян Облак (носител за трета поредна година на вратарската награда „Самора” за най-добър вратар в Ла Лига), и да внимаваш да не допуснеш и най-малката грешка, защото Антоан Гризман и Диего Коща не знаят що е милост. Междувременно си изправен срещу една водена от Диего Годин защита и една халфова линия, в която Габи, Коке и Саул се жертват да тичат повече зад топката отколкото с нея.

Нормално би било мениджърът на Ливърпул Юрген Клоп да пусне на своите играчи запис на финала на Атлетико Мадрид срещу Марсилия в Лига Европа. Първо, за да видят те как се играе истински на финал, но най-вече за да им припомни как с по-слаби футболисти, но с много по-добър отбор може да се противостои на Реал Мадрид – съперника им в съботния финал на Шампионската лига в Киев.

От последните 9 шампионатни дербита Атлети на Симеоне е изгубил само едно при четири победи и също четири равенства. Разбира се, в Шампионската лига аржентинският треньор падна и в двата си финала срещу „лос бланкос” – през 2016 г. в Милано с дузпи и през 2014 г. в Лисабон след продължения, както и веднъж на полуфинали и на четвъртфинали. Това „червените” също трябва да го имат предвид, макар да е добре известно колко е трудно да противостоиш на „лос меренгес” в Европа.

Този сезон, ако съберем 38-те мача в Премиър Лийг и 12-те в Шампионската лига, Ливърпул е вкарал 124 и е получил 51 гола, т.е. 2,48 вкарани и 1,02 получени средно на мач. Както е видно, английският отбор бележи много повече попадения от Атлетико, но и допусна повече. „Няма да променяме нашата идея за игра само защото излизаме срещу Реал Мадрид – твърди Клоп, който би могъл да се вдъхнови от Ел Чоло дори и без да обръща гръб на своя стил на игра. – Ако попитам момчетата какво искат да направим на финала, съм сигурен, че ще се съгласят с мен да продължим със същата идея за играта. Във футбола трябва да мислиш и за своите собствени качества отвъд мисълта за качествата на съперника.”

МЕНОТИ ПОМАГА ДА РАЗБЕРЕМ ЕЛ ЧОЛО

„Когато, в отговор на желанието на футболиста да играе добре, всички искахме топката, а никой не искаше да я гони да я спечели, имахме огромен дисбаланс. Имаше всичко на всичко четирима, които се убиваха за нея – двама, които гледахме отстрани, аз в това число, и още двама самотници на терена, правещи каквото могат.”

Този анализ на великия Сесар Луис Меноти може би ще послужи, за да разберем къде точно се крие ключът за големите успехи на Диего Симеоне и какво би могло да вдъхнови Юрген Клоп да намери пътя към победата над Мадрид.

Както добавя Ел Флако, „тогава започнахме да се срещаме с изключително солидарни в мисията да спечелят топката отбори. Онези, които можеха да играят, се жертваха за връщането в свое притежание, а за сметка на това не искаха топката. В един отбор, който не иска да играе, в който няма растеж на индивидуалностите, ще видим, че хората от центъра на защитата не искат топката, защото и без това играта не минава оттам, ще видим двама опорни халфове пред тях, които искат да играят, но нямат много възможности за това, и двама нападатели.”

Не, Меноти не говори за Атлетико на Симеоне, ала в същото време сякаш го прави. Толкова идеално го описва. Ел Флако, също аржентинец като Ел Чоло, довършва анализа си с очевидна препратка към испанския футбол, в която обаче не можем да включим Атлетико Мадрид. „В някои страни обаче се бележи голям растеж, защото там има огромно участие на индивидуалностите в играта, защото там всички искат да играят, защото там всички се грижат за постигане на числено преимущество чрез задържането на топката във всяка част на терена, защото там превръщаш владението на топката в едва ли не психологическо владеене на ситуацията, защото всички истински играчи знаем колко е гадно да тичаш без топката и колко прелестно е да тичаш с нея в краката ти.”

ШЕСТТЕ КУПИ… И ДВАТА ЗАГУБЕНИ ФИНАЛА

„Ако имаме 11 човека, които играят с топката, защото днес дори вратарите са задължени да играят с нея, върху съперника се упражнява владичество в психологически план – допълва Меноти. – А какво става на терена, когато духът ти падне? Какво става на терена, когато не можеш да пипнеш топката?”

Е, неговият сънародник Симеоне го оборва, щом е способен да показва такъв ентусиазъм по време на мач, при все че отборът му почти постоянно тича след топката. Точно това трябва да прави и Ливърпул в Киев, ако има намерение да свали от трона Реал Мадрид – несъмнено големия фаворит в най-очаквания сблъсък на годината в клубния футбол.

Симеоне изкара седмия си сезон в Атлетико Мадрид и води отбора в 377 мача с баланс от 233 победи, 81 равенства и 63 загуби. Сиреч 61,8% победи, което надхвърля онези 50,3% при Луис Арагонес. Във витрината добави една шампионска титла, два трофея в Лига Европа, една Купа на краля и по една Суперкупа на Испания и Европа. Общо шест трофея, колкото има и Мъдреца от Орталеса – една титла, три Купи на краля, една Междуконтинентална купа и една Суперкупа на Испания, макар и за повече от дваж по-дълъг времеви период.

При все че проповядваният от него футбол не се нрави на голямата част от публиката и че няма да остане като някакво особено важно завещание в историята на играта, Ел Чоло може и трябва да послужи в конкретния случай за пример на Клоп, комуто е доста ясно, че „когато се опитаме да защитаваме преднина в резултата, губим смелостта си. Това бе една от причините за кризата в нашата игра в Рим след почивката”.

Ето къде е ключът във финала на Шампионската лига тази събота, тъй като колкото е непредвидим Ливърпул при владение на топката, също толкова, ако не и повече, е и Реал Мадрид. Затова и ще е важно и за двата отбора да не бъдат непредвидими без топката. Това значи преди всичко да не се дърпат съвсем назад до своята врата, както обичайно прави Симеоне, когато у него тръгне да навлиза страхът от загубата. С Чоловска организация Ливърпул има добър шанс на този финал срещу шампиона на Европа и света, с Чоловско катеначо – никакъв.

Кике Марин, „Ел Конфиденсиал”

Още от Футбол свят

Виж всички