От Хонконг до Киев: как Клоп закара Ливърпул до финал в ШЛ (част II)

Ливърпул очакваше небето да се снесе в невиждана буря и когато дойде последната съдийска свирка за първото полувреме на „Етихад”, играчите в червено бяха облекчени, че оцеляха след пратените серийни гръмотевици от Манчестър Сити.

Резултатът бе само 1:0 за момчетата на Джосеп Гуардиола и все още 1:3 за гостите общо в двете четвъртфинални срещи на Шампионската лига, ала тези 45 минути отнеха доста сили и нерви. Ритуалът на Юрген Клоп за почивката е един и същ и в домакинства, и в гостувания: той бързо слиза от тъчлинията към съблекалнята, сваля си якето и се съвещава с помощник-треньора Петер Кравиц, който е компилирал ключови видеоизвадки заедно с анализаторите Харисън Кингстън и Марк Лейланд. Клиповете обичайно не са от допуснат или вкаран гол, а подсказки как да се избегне допускането на гол или да се стигне до опасно положение (къде са най-добрите пространства за атакуване и грешки в позиционирането на защитната линия).

В този случай обаче имаше промяна. С влизането си Деян Ловрен се разкрещя за по-малко от минута на съотборниците си с призив да се събудят и с критики, че не показват достатъчно вяра и позволяват на Кевин Де Брайне и сие да си разиграват коня в центъра. Клоп се възползва от това идеално начало за предаване на собственото си послание и пое командването в съблекалнята. Започна, като се съгласи с хърватина, ала после обърна ракурса и посочи него и Вирджил ван Дайк за грешници, защото „убивали” отбора, оставайки твърде дълбоко. След това спокойно предаде ключовите си наставления: изтеглете се по-високо, намалете игровата площ на терена и спрете Сити да прави онези пасове, които подхранват силните му страни, а при владение на топката се отпуснете, ориентирайте се и тогава забързайте играта. Посочи наличните пространства, които да се използват за разбиване на пресата на Сити.

После Клоп напомпи пропуснатото от Алекс Окслейд-Чембърлейн положение в края на полувремето, което според него щяло да се повтаря отново и отново в противниковата съблекалня. Подчерта, че след като Сити току-що е видял на какво е способен Ливърпул, това ще го ужаси, защото само една успешна атака била нужна, за да убие шансовете на домакините. Настройването било от типа „Ама какво още правим тук!” и после дошла заповед да се излезе на терена и отново да се вземе контрола.

Докато Сити бе погълнат от емоцията и величината на случая, а Гуардиола бе изгонен на почивката, Ливърпул използва паузата да се реорганизира. Умението на Клоп да разчепква всичко издъно и да предава посланието си ясно бе видно още в първото разиграване през второто полувреме, в което неговият отбор си размени шест поредни подавания, а кулминацията дойде в 56-ата минута: Мохамед Салах вкара след комбинация между Джини Вайналдум и Окслейд-Чембърлейн гол, който на практика уби интригата.

Клоп вечно е разглеждан основно като продукт на своя магнетизъм, ала не толкова като треньор със своята футболна идеология. Хората виждат готиния пич с небрежен външен вид със суичър и маратонки, но не и тактическия зубър, вманиачен по всеки най-тънък детайл в подготовката за мачовете. Говори се винаги за прегръдките, размаханите във въздуха юмруци, гневния му език и остроумие, а трябва да се говори и за хладнокръвния лидер, който умее да разчете всеки нюанс в играта и никога не се притеснява да вземе тежко решение за доброто на отбора. Нужна е само точка за осигуряване на класиране в ШЛ при домакинство срещу Брайтън? Ами добре – ето ви на терена четирима нападатели.

Съществува погрешното разбиране, че подходът на Клоп е холивудски, с всекидневни речи от типа на онази на Ал Пачино във „Всяка една неделя”. И до днес Анди Робъртсън и Окслейд-Чембърлейн биват питани какво им е казал мениджърът, когато нещата не им потръгнаха в началото на престоя им в Ливърпул. Този въпрос няма киноотговор, защото не е имало и някакви специални срещи и разговори. Германецът просто казал на двамата да продължават да се трудят здраво и нещата сами ще се наредят в един момент. Клоп вярва, че няма нужда излишно да се раздуват проблеми отвъд реалния им размер и че често най-доброто решение е да не се взема каквото и да било решение. Смята, че Разговорът може понякога да е излишен, а ако няма сигурна полза от него за играча, защо изобщо да бъде провеждан? И ако няма някакъв огромен проблем, защо, при целия външен натиск, да подхранва допълнително напрежение, като пристъпи към подобна формална мярка?

Вземете Мане например. В един период той беше леко изгубен, изпаднал в капана на прекаленото мислене преди всяко свое действие на терена. Генерално обаче бързакът пак си оставаше заплаха и с решаващ принос за изключителното функциониране на нападателното трио, като същевременно допринасяше и в защитната фаза на играта. Разговор със сенегалския национал не бе проведен, а просто раздумка от сорта на „Как е? Спри да се самобичуваш за всяка грешка, много съм щастлив от теб.” Мане намери сам път към излизането от тази дупка с помощта на леко окуражаване вместо на дълъг тактически разрез на представянето му.

Клоп не се поколебава да поеме контрола, когато ситуацията го налага – само вижте примера с Мамаду Сако, ала го прави само при истинска нужда, а не за да демонстрира его или за да влезе в роля.

8 октомври 2015 година

В хотел „Хоуп Стрийт” в центъра на Ливърпул работещите днес отблизо с мениджъра, току-що подписал тригодишен договор с клуба (в същата зала, в която го стори и Рафаел Бенитес през 2004-та), получиха лека подсказка за характера на новия си шеф отвъд добре известния вече публичен образ. Поканени от него на вечеря, някои очакваха вдигаща духа реч, други – въвеждане на суровия Закон на Юрген. Вместо това Клоп почти не си отвори устата, а прикани всички да му разкажат за себе си, за своите роли и за това как нещата се вършат в Ливърпул – от тренировъчните графици до ритуалите в деня на мачовете. Искаше да погълне възможно най-много информация.

Когато дойде време да се поговори за медийния план за обявяването му като нов мениджър на „червените”, германецът бе запитан за предпочитанията си в отношенията с пресата. Той обаче отвърнал, че това е прерогатив на отдела по комуникациите, защото те са експертите в областта. Те трябваше да му покажат нещата. Те трябваше да го обучат.

Една от дарбите на родения в Щутгарт специалист е да се доверява на хората, с които работи. Навремето бе казал: „Не съм моноспектакъл и никога не съм бил единак в живота си, а и не искам никога да бъда. Най-добрият възможен урок за всеки един твой ден е да говориш с умни хора за неща, за които те знаят много повече от теб.”

Точно затова и хората от бившия трансферен комитет на клуба избутаха на преден план Мохамед Салах, когато трябваше да се намери нов флангови нападател. Клоп призна тяхната експертиза и я прегърна. Той взема участие във всяка област на работа в клуба, ала уважава хората, които са отговорни за своите собствени сфери на влияние и са достатъчно смели да се спират на важни решения, без да го информират и да се допитват до него за всеки мъничък детайл. Клоп се обгражда със силни характери и това вероятно отчасти обяснява защо дълговременният му помощник и другар Желько Бувач се очаква да напусне клуба в края на сезона.

Босненският сърбин е извън борда от края на април по „лични причини” и, макар да не се обясни съвсем ясно ситуацията, се смята, че Бувач е бил недоволен от статута си. Това, че неговото отсъствие не се отрази на Ливърпул зад завесите, е подсказка за силата на индивидуалностите в спортно-техническия щаб.

Тази сила се стича и към играчите, а доказателството е удържането на фронта след бурното зимно отпътуване на Филипе Коутиньо. Точно както футболистите на драго сърце приеха върху раменете си допълнителна отговорност, така сториха и треньорите и останалите работници в клуба. Често е използван изразът „невероятно хармонична” за обстановката на базата Мелууд, а предвид наглед гладкото приспособяване на Ван Дайк и Салах плюс полета на хора като Робъртсън и Окслейд-Чембърлейн след трудното им начало той изглежда съвсем точен.

Клоп натовари капитана Джордан Хендърсън със задачата да изгради култура на задружност в съблекалнята и мнозина от тези „в кухнята” на живота в базата смятат, че не са срещали подобна обстановка преди. Другарството се простира отвъд играчите към хората от далечни на футбола дейности на Мелууд, които са част от всеобщата задушевна атмосфера. Дори когато играчите си тръгнат хармонията не спира да се усеща. Когато Ливърпул пътува за Рим за полуфиналния реванш от ШЛ, Лукас Лейва изпрати за на връщане изненада за популярните готвачки Каръл Фарел и Карълайн Гест – фланелки на Лацио с автографи и лични послания към двете.

В територията на двете – трапезарията, Клоп и спортният директор Майкъл Едуардс често по време на закуска или обед разискват детайлно разни играчи. Двамата, залагащи на политиката на отворените врати, се радват на гладки отношения на основата на взаимното уважение. И докато Едуардс предпочита действията пред приказките, което понякога му позволява да маневрира на трансферния пазар, без да бъде уловен от радара, Клоп оценява неговите познания и решителност в собствената му професионална област. Мениджърът на „червените” никога не се спира да говори за блестящата работа на рекрутиращия отдел (там са, освен Едуардс, също оглавяващият отдела Бари Хънтър и главният скаут Дейв Фалоус), подкрепян от воденото от Йън Греъм анализаторско звено. И макар че Едуардс не е от търсещите признание за себе си характери, фамозното офанзивно трио Салах – Фирмино – Мане, най-опустошителното в Европа този сезон, е в огромна степен негово творение.

Президентът на ФСГ Майк Гордън смята близостта между спортния директор и Клоп като ключовото оръжие за настоящия и бъдещия успех на клуба. Мениджърът оценява методологията на Едуардс в изграждането на отбор, който ефективно да отразява на терена неговата собствена агресивна футболна идеология, докато шефът по трансферите е напълно наясно, че няма никаква полза да привлечеш топ играч, ако няма топ мениджър, който да извлече всяка капка от потенциала му.

Начинът, по който „червените” опустошиха съперниците си в Европа този сезон, предизвика цунами от тълпящи се агенти на футболисти, предлагащи услугите на своите клиенти. Да, Ливърпул днес е футболният локомотив.

„Виждам се тук до края на моята кариера”

От ФСГ бяха убедени, но как и можеха да не бъдат?! В продължение на близо пет години той бе Избраният: идеалният мениджър, който все оставаше извън обсега. През октомври 2015 г. обаче най-сетне мечтата се превърна в действителност: Юрген Клоп от Ливърпул.

Само че договорът бе едва за три години. Новият наставник никога не бе живял извън Германия, камо ли да работи в различна страна, така че, макар да нямаше съмнения в идеалността му за поста от гледна точка на клуба, самият Клоп се тревожеше от адаптацията, която семейството му и той самият трябваше да преживеят. Договорът представляваше по-скоро реалистичен сценарий отколкото романтичен.

По време на спокоен разговор през юни 2016 г. обаче той отбелязал пред Гордън, че може да си се представи в Ливърпул до края на своята кариера. Това моментално задвижи процес по обвързването на Клоп след бързо обсъждане с главния собственик Джон Хенри и президента Том Уърнър. Само за часове бяха изгладени новите условия с агента на мениджъра – Марк Кошичке, и се постигна споразумение за нов шестгодишен договор. По това време Клоп беше на ваканция в Ибиса, преди да замине към Форментера – най-малкия от испанските Балеарски острови в Средиземно море. И на 16 юни, докато празнуваше 49-ия си рожден ден, вдигна наздравица и за подписването до лятото на 2022 г., като новината беше обявена чак на старта на предсезонната подготовка следващия месец.

„Когато разполагаш с човек с качествата на Юрген, най-разумното е да си осигуриш присъствието му дългосрочно. Да не го сториш би било безотговорно.”

Дълго преди Хенри, Уърнър и Гордън да срещнат за първи път Клоп на 1 октомври 2015 г. в нюйоркските офиси на адвокатската кантора „Шиърмън и Стърлинг”, те бяха си подготвили домашното за своя събеседник. Това, че е чаровна и обединителна фигура, бе очевидно, ала те набързо разбраха и че под маската с лафовете и усмивката като на луд учен се крие безкрайно познание и съдържание. Ливърпул копнееше да получи най-сетне разпознаваема идентичност и ето насреща един истински архитект – човек, обожествяван в Майнц и Дортмунд заради забележителните си планове и, най-вече, осъществяването им.

Разговорът продължи часове наред във високата сграда на булевард „Лексингтън” в Манхатън, като засегна всички теми – от стила на игра до начина за събуждане на огромния брой фенове, и се поднови на другия ден. През цялото време Клоп наблягаше на едно нещо: Ливърпул трябва да е сила в Европа. И можеше да бъде. Той щеше да работи за връщането му в европейския елит и, нещо повече, да превърне отбора в това страшилище, което никой не иска да среща в Шампионската лига.

В рамките на месеци след пристигането си в клуба Клоп го изведе до финала в Лига Европа, отстранявайки по пътя си Манчестър Юнайтед, Борусия (Дортмунд) и Виляреал, преди да бъде подкосен от господаря на турнира Севиля в Базел. В първия си пълен сезон германецът и играчите му осигуриха класиране в Топ 4 и шанс за премерване на силите в ШЛ за едва втори път в последните осем сезона. И, след преминаването на коварния плейофен сблъсък с Хофенхайм през август, днес „червените” са на финал и със сигурност ще са отново част от най-големия клубен турнир и наесен. Без значение какво се случи срещу Реал Мадрид в Киев, напредъкът на Ливърпул е неоспорим.

Като върнем лентата назад до случките в Хонконг, самото достигане до тук – при всичките неуредици в подготовката, контузии и продажбата на Коутиньо – е грандиозно постижение. Ливърпул има възможността да стане владетел на Европа, след като вече отстрани Порто, Манчестър Сити и Рома, смачквайки рекорди по вкарани голове по пътя си към Олимпийския стадион в Киев.

Най-важното обаче е друго – това, че вътре в клуба струи увереност, че такива събития като предстоящия финал няма да са рядкост и изключение; че магическите европейски вечери под светлините на храма „Анфийлд” ще се превърнат отново в запазено божествено право.

Да, те вярват, че Ливърпул няма просто да е добре. Ливърпул, мама му стара, ще лети!

Мелиса Реди, Joe.co.uk

Следвай ни: