От Хонконг до Киев: как Клоп закара Ливърпул до финал в ШЛ (част I)

От Хонконг до Киев: как Клоп закара Ливърпул до финал в ШЛ (част I)

„И ето сега отиваме в Киев. Звучи откачено, но е истина.”

Пороят, сипещ се над Коулоон като картечен откос от небесата, най-сетне замря. За Ливърпул обаче бурята едва сега започваше.

Преди слънцето да успее напълно да пробие скупчилите се облаци в онази сутрин в Хонконг на 21 юли, дисплеят на телефона на Юрген Клоп бе засипан от съобщения от спортния директор на Ливърпул Майкъл Едуардс и президента на Фенуей Спортс Груп Майк Гордън. Те информираха мениджъра на „червените”, че клубът моментално е отхвърлил офертата от 72 млн. паунда от Барселона за Филипе Коутиньо. Новина, която излезе по-рано в спортните страници на британската преса заради седемчасовата разлика.

Плановете на Клоп за предсезонната подготовка вече бяха разстроени заради бедствените климатични условия, заради които тренировки бяха отменени и трябваше да се провеждат в импровизирана среда. Новината за бразилеца обаче имаше потенциала да се стовари като същински циклон върху подготовката за сезон 2017/18.

Ливърпул не би могъл да бъде по-ясен в отговора си на офертата: продажба на Коутиньо през лятото е невъзможна, без значение колко нагоре се изстрелва предложената цена. Испанският гранд се завърна неприкрито, въоръжен с традиционната за политиката си на пазара медийна офанзива, която придава повече сила на поредното хвърляне на оферта. Единствената въпросителна бе около главната фигура. Какво си мисли Коутиньо, който бе подписал през януари с.г. нов петгодишен договор без клауза с обявена неустойка за прекратяването му?

Докато Клоп влизаше за закуска в частна заседателна зала в хотел „Риц-Карлтън”, отговорът мигом се появи пред очите му. С разкривени от вътрешни терзания черти на лицето, 25-годишният футболист бе на ръба от срив и с „явна разлика в езика на тялото” според свидетели.

Тъй че проблемът бе налице. Клоп отиде при Коутиньо, за да насрочи разговор по-късно вечерта; разговор, протекъл в дух на честност и взаимно уважение. Ливърпул, обясни мениджърът на играча, просто нямаше как да разбие и да гради от нулата своите собствени планове за новия сезон само защото в Барселона не са били подготвени да загубят Неймар, пък и моментът не бил точният и евентуална сделка би отправила лошо за клуба послание.

Коутиньо разбра това, ала подчерта какви жертви са направили жена му Айне и родителите му за неговата кариера. Бъдещето се въртяло толкова около тях, колкото и около неговите лични амбиции. Той бил щастлив в Ливърпул, обичал клуба, бил изпълнен с благодарност към него… ала все пак ставало дума за Барселона. Освен всичко останало, семейството му би имало далеч по-добър начин на живот в културна среда, много по-близка до бразилската.

Клоп разбрал гледната точка на Коутиньо, но повторил, че най-важното в случая е Ливърпул и продажба не била правилното нещо за клуба, за съотборниците му и за амбициите за сезона. Това послание било подсилено зад кулисите също от Едуардс и собствениците, преди да се стигне до публична декларация на 11 август: „Искаме да предложим яснота относно позицията ни за евентуален трансфер на Филипе Коутиньо. Твърдото ни становище е, че никакви оферти за Филипе няма да бъдат разглеждани и той ще остане член на ФК Ливърпул, когато затвори летният трансферен прозорец.”

Отвъд шума от срещащите се чаши и гърления смях, във въздуха във Формби се усещаше плътна смесица от облекчение и надъханост. Бе събота, 6 януари 2018 г., и в дома на Клоп отдавна заплануваното тържество за Новата година за работниците в клуба съвпадна с продажбата за 142 млн. паунда на Коутиньо в Барселона. Новината бе разпространена малко след разливането по чашите на джин „Monkey 47” и германско светло пиво, а публикуваното на официалния уебсайт послание е отправено изцяло от мениджъра: „Играчи ще идват и ще си отиват – това е футболът, но като клуб ние сме достатъчно големи и силни, за да продължим с агресивния си напредък дори и след загубата на важен играч. В близкото минало не сме били в по-добра позиция като клуб и с възможност да реагираме по точния начин. Ще използваме нашия мащаб и сила, за да преглътнем моменти като този и, въпреки тях, да продължим напред.

Тази вечер, докато ядрото от хора във футболния щаб и техните половинки направиха дома на мениджъра свой дом, думите на Клоп от изявлението можеше да бъдат изписани и прочетени във външния му вид. Купонът, определен от присъстващите като „символичен” и „могъщ”, бил едновременно и тост за приноса на Коутиньо към Ливърпул, и един вид размахване на средни пръсти по посока на всички чертаещи с черни краски бъдните дни на клуба след раздялата. Каквото и да последвало, присъстващите щели да го посрещнат като един юмрук: те вярвали един в другиго и в състава, вярвали, че с идването на Вирджил ван Дайк Ливърпул ще стане по-силен и че колективът е предостатъчно надъхан, че да продължи по пътя си нагоре.

И най-вече това, че Клоп така религиозно се насочил към този род мислене, се пренесло като убеждение по веригата и към останалите: не, Ливърпул няма просто да е добре, м.ма му стара, Ливърпул направо ще полети!

Бившият наставник на Борусия (Дортмунд) изглеждал на купона като въплъщение на самоувереността и хладнокръвието, ала предишните пет месеца били доста стресиращи за него. Всичко случило се в тях противостояло на природата му, основаваща се толкова много на емпатията. Той обожавал Коутиньо и в професионален, и в личен план и тънел в агония заради това какво причинявала сагата на момчето. Клоп си представял какво ли му е, щом се прибере у дома, и се разкъсвал вътрешно заради възможното влияние върху жената и малката щерка на бразилеца. Мениджърът съзнавал как сам би се почувствал, ако неговата жена или едно от неговите деца преминава през подобна ситуация. Част от силата на Клоп е неговата мъдрост и разбиране, задълбаването в онова, което движи работещите под негово ръководство хора. Това да вижда толкова безрадостен Коутиньо, който е така чувствителен и гради живота си около своето семейство, направило и него нещастен.

Често сочат 50-годишния германец като човека за главната роля, блясващия под светлината на прожектора. Той е харизматичен и затова се чувства повече от уютно, когато трябва да излезе на дансинга или да грабне микрофона, за да нажежи атмосферата. Онези, които обаче най-добре го познават, твърдят, че е най-щастлив, когато пренасочи прожекторите към онези, които обича най-много. Обожава например да гледа ритуала по встъпването на нов играч в отбора с пеенето на песен пред всичките му нови колеги. Обожава и изкованата от футболистите среда, съчетала сериозното (стриктен регламент за глоби) и забавното. Той също може да прекарва часове наред в ЮТюб, гледайки клипове на радостни фенове, и отбеляза няколко пъти този сезон колко специално е за него да вижда развитието на истинска връзка между тях и отбора.

Затова гледката на съвсем противоположното – превземането на душата на Коутиньо от тъга, го пробола дълбоко.  Точно по тази причина „десетката” щеше да се е насочил към Каталуня още преди началото на сезон 2017/18, ако решението зависеше изцяло от Клоп. Тъй като обаче германецът никога не се има за вечно прав и съзнавал, че личните му усещания са без значение в контекста на цялата картинка, подкрепил становището на Едуардс, Гордън и въобще на ръководството.

При това положение беше наистина изумително, че когато хората на Коутиньо стигнаха до крайни мерки за осигуряването на трансфера, взеха на прицел с медийните си залпове точно мениджъра на Ливърпул. Това само втвърди позицията на ФСГ. Макар да го скри добре, германецът бе огорчен от фалшивите обвинения на бразилския (дотогава) любимец на публиката.

Самият факт, че Коутиньо въобще игра за „червените” в Шампионската лига, бе постижение. Когато стана ясно, че ръцете на Ливърпул няма да бъдат извити, заплахата той да не представя клуба в Европа бе реална, силно препоръчвана от съветниците на играча. Гордън и Едуардс в съюз хирургично премахнаха тази опасност, а Клоп започна да внедрява обратно „десетката” в отбора, като облекчи процеса, осигурявайки с широкия си гръб защита на момчето от стрелите на медии и фенове.

Въпреки осмиването при всяко споменаване на „контузията в гърба”, която извади от състава халфа през август, мениджърът така и не се отклони от тази линия. Дори когато лекарят на бразилския национален отбор заяви по време на един лагерсбор, че проблемът е „само емоционален”. Хармонията в съблекалнята в началото на сезона бе от изключителна важност за Клоп и той не се поколеба да стане по принуда обект на насмешки, което предизвика повсеместното уважение на играчите.

10, 9, 8, 7, 6, 5, 4, 3, 2, 1… Честита Нова година!

Едва-що започнала, 2018-а от раз осигури същите проблеми и тревоги, от които Ливърпул временно се бе откъснал. Барселона вече не просто чукаше на вратата, а направо я разби с пантите. Желанието на Коутиньо да напусне не бе намаляло ни най-малко, въпреки че блестеше зад великото атакуващо трио MSF и че клубът се готвеше за първия си елиминационен мач в ШЛ от девет години насам.

Ливърпул не искаше повторение на лятната буря, но в същото време не искаше и да се раздели с бразилеца точно в този толкова позитивен за себе си период. Ръководството опита да обърне вълната и да го убеди да остане до края на сезона срещу доста апетитна сума, ала нито играчът, нито Барса бяха склонни да отстъпят. Коутиньо бе вече непреклонен: след пет години бе дошъл моментът за сбогуване.

С минаването на дните и все по-очертаващата се сделка, Гордън бил силно разтревожен, че хармонията в клуба ще премине в смут, и настоявал стрелите да бъдат насочени към него и собствениците, за да осигури щит на мениджъра и играчите. Само че през този бурен период на Мелууд нямало по-спокоен от германеца и нямало начин той да не посрещне атаките гордо изправен. Клоп изискал от всички да се успокоят и да приемат случилото се просто като един футболен трансфер, нищо повече.

Ако в Ливърпул не искаха да се прави каквато и да било драма около сделката, бе задължително сами да не издигат огромни лъскави афиши: това бе просто една финансова транзакция, а не надгробен камък на сезона на „червените”.

Най-важният фактор бил реакцията на състава. Съотборниците на Магьосника го обичали, но имало и един конкретен епизод, който се бе загнездил в съзнанието на Клоп. В един августовски следобед отчаяният Коутиньо поискал среща с комитета на най-опитните играчи от тима и в разговор в една от конферентните зали на Мелууд помолил членовете му да променят становището на клуба. Знаел, че колегите му искали да остане, ала сметнал също, че те, като професионалисти, ще разберат защо за него този трансфер бил „мечтаната стъпка”, която бил длъжен да направи на мига.

Всичките номерца по време на летния трансферен прозорец не вбесили толкова Клоп, колкото апелът на Коутиньо към съотборниците му. Затова след раздялата с него мениджърът събрал целия състав в съблекалнята и отправил рязко обръщение. Посланието в него било, че е изгубен голям играч и другар, но нищо повече; че не бивало да се дава на външния свят възможност да се коментира, че „напускането на Фил е разбило сезона”. Отбелязал, че погледите ще се струпат още повече, ала не смятал, че това ще се отрази негативно на Ливърпул. Важно било отборът да повярва в същото, защото ако позволял напускането на такъв играч да послужи за извинение, Ливърпул щял да бъде в уязвима и слаба позиция. Припомнил на момчетата си, че от тях зависи дали хората ще могат да казват, че колективният им гений си е отишъл заедно с Коутиньо.

„Това сме ние. Напред!”

ОЧАКВАЙТЕ ЧАСТ II

Мелиса Реди, Joe.co.uk

Още от Футбол свят

Виж всички