Слабото място на Ливърпул

Един приятел на Еузебио Ди Франческо разказва, че след историческия обрат и отстраняването на Барселона в четвъртфиналите на Шампионската лига, старши треньорът на Рома се оставил да бъде превзет от моментален прилив на суеверие.

Дотогава догматично спазващ каноните на играта в система 1-4-3-3, той изведнъж, след внезапно родила се в главата му идея, се обърнал към 1-3-5-2, за да спре Лионел Меси, и резултатът го оправдал. При това почти без тренировъчна практика. Само за два дни наставникът излязъл от един път, който го превърнал в откритие за Италия с прилагането на най-модерната тактическа схема.

Сигурен в своята репутация, при напускането миналото лято на Сасуоло и пристигането в Тригория той отсече, че за него системата 1-4-3-3 не подлежи на дискусии. Нуждата от намиране на начин за обрат срещу Барса обаче го принуди да направи изключение, а неочакваният успех дойде като плод на една неочаквана вълшебна идея. Преминаването към полуфиналите не бе следствие на изсипаните от крилата топки, но Ди Франческо си внушил да повярва, че ако продължи със същото и на „Анфийлд”, ще се ползва с идентично преимущество. Получилото се в първия мач послужи като експеримент – извади илюзиите от съзнанието на треньора и разкри най-уязвимото у Ливърпул. Отборът на Юрген Клоп отиде на финала в ШЛ, до голяма степен, заради едно неразбирателство.

Експертите по прилагането на 1-3-5-2, например Антонио Конте, сочат, че ключът към успеха е обучението на тримата централни защитници и че този процес предполага поне двумесечни тренировки. На „Анфийлд” Ди Франческо пусна Федерико Фацио, Костас Манолас и Жуан Жезус срещу най-ефикасното нападение в Европа след не два месеца, а два дни тренировки. Случилото се впоследствие ще остане в аналите на тактическите провали.

Пространството около първата защитна линия на „вълците” беше толкова голямо, че в продължение на един час Мохамед Салах се превъплъти в Меси. В 61-вата минута Ливърпул вече водеше с 4:0 и Ди Франческо бе принуден да променя всичко издъно. Той просто се върна към корените си: смени централен защитник – Жуан Жезус, за флангови нападател – Диего Пероти, върна назад бековете крила като типични бекове, „отвърза” крилата и постави играчите в добре познатите им роли в пространствата, заемани от 1-4-3-3. Междувременно Ливърпул вкара за 5:0, ала когато Рома отлепи от пистата и полетя, повече не бе надмогваният отбор. В оставащите 110 минути от сблъсъка резултатът бе 6:2 в полза на римляните.

„Сбъркахме плана”, каза Даниеле Де Роси при напускането на „Анфийлд”.

Ливърпул, който се измъчи на „Олимпико” по пътя към финала в Киев, остави по пътя след себе си предостатъчни следи, даващи информация за неговата двойственост. Вкараните 40 гола го правят най-резултатния тим в ШЛ, ала блясъкът в офанзивата прикрива черната бездна в сърцето на неговата защита.

Клоп, чиято сила е в защитаването с висок пресинг и в скорострелните атаки, трябваше да повдига рамена след реванша: „Не се защитавахме добре. Прибрахме се твърде назад, а тримата нападатели останаха високо, та отборът се разкъса и това ни принуди да увеличим пробега. Не такъв беше планът. Имахме над 20 възможности да направим засада, а не го сторихме. Най-добрите бяха халфовете: Джордан Хендърсън, Джеймс Милнър и Джини Вайналдум покриха пространства, широки колкото река Мърси.”

ЕДИН ВАН ДАЙК И… ДОТАМ

Множеството фенове на „червените” разбраха защо клубът бе принуден да преследва и завърши полемичния трансфер на Вирджил ван Дайк през януари за рекордните за защитник 75 млн. паунда. Вероятно този 26-годишен нидерландец не е сред 10-те най-добри бранители в света, а надценката се обяснява с грандиозната нужда да се привлече стабилен човек в крехката защита с двама още неутвърдени бекове и един друг скъп централен бранител – Деян Ловрен, който е много по-опасен за собствения си вратар отколкото за своите съперници, като освобождава безумно пространства, разбива линията на засадата, паникьосва се при първия по-силен натиск и заразява останалите си колеги с несигурност.

Клоп винаги е бил наясно, че прибирането назад и затварянето в собственото наказателно поле не е, поне не и с такива изпълнители, разумен вариант. „Рома ни натисна до края, защото не завършихме атаките си – каза германецът, намеквайки за триото Садио Мане, Роберто Фирмино и Салах. – Трябваше да вкараме трети гол!”.

В крайна сметка сблъсъкът завърши, случайно, със 7:6 в полза на „червените”. Резултатът противоречи на треньорите, които смятат Клоп за един от спекулиращите в тяхната професия. Сигурното е едно: германецът стори каквото можа, че дори и повече, с наличния материал. При този сринат в защита Ливърпул реши да скочи смело в атака. Наложи му се да трепери, защото няма на разположение халфове, способни да контролират темпото на игра, и защото когато се налагаше да се уповава на хората отзад, разочарованието идваше неизбежно.

Запитаха Клоп дали смята, че има един от най-добрите състави в Европа, и той разкри всичките си зъби в широка усмивка. „Не! – каза. – Това, че сме на финал с тази група играчи, е нещо напълно извънредно.”

Диего Торес, „Ел Паис”

Следвай ни: