Какво ще липсва на Клоп и Ливърпул с напускането на Бувач

Какво ще липсва на Клоп и Ливърпул с напускането на Бувач

Когато Филипе Коутиньо напусна с гръм и трясък Ливърпул през януари, това бе определено като разбиването на Фантастичната четворка. Но ако приемем за чиста монета думите на мениджъра на „червените” Юрген Клоп за неговите помощници, се оказва, че онзи разпад е нищожен повод за тревога и сега предстои далеч по-значимо разбиване на банда в клуба с напускането – временно или завинаги – на вечната му дясна ръка в треньорския му път Желько Бувач.

„Ние сме като музикална банда, всеки със своя инструмент – описа щаба друг негов член в лицето на Петер Кравиц преди две години за нашия вестник. – Юрген е фронтменът на групата, а другите са зад него с китарата и на барабаните. Начинът ни на работа е много основан на сътрудничеството и е така още откакто започнахме заедно. Преди много години един журналист в Германия каза, че аз съм Окото, а Желько е Мозъка и хората не спират да го повтарят и до днес. Ние много се смяхме на тази хрумка и се питахме какво тогава представлява Юрген. Всички ние сме част от отбора тук, но има разлика в сравнение с Германия. В Англия мениджърът има много повече задачи в клуба, тъй че аз и Желько се опитваме да помагаме с всичко по силите си.”

Идеята за Бувач като Мозъка на оперативната работа на Клоп се загнездва в съзнанието, колкото и да е хиперболизирана в търсене на драматичен ефект. Бошнакът си спечели репутацията на изкусен тактик, след като германският мениджър го описа като „майстор на всякакъв вид тренировки”.

Динамичният стил на игра на Ливърпул се разви чрез тренировъчни упражнения, изготвени от Клоп и Бувач. Те стават приятели, докато играят заедно в Майнц 05 в началото на 1990-те години и сключват пакт, според който първият от тях с треньорско назначение трябва да прибере другия за свой помощник. Когато решават да възложат отговорността на Клоп в Майнц, за да наложи стила и методологията на ментора си Волфганг Франк, той удържа обещанието си и назначава Бувач.

Този екип заедно с Кравиц следва русокосия специалист в Дортмунд (малко известен и красноречив факт е, че Клоп прехвърля на асистентите си своите приходи от рекламите, в които е избран да участва, защото смята, че без тях е нямало да стигне до днешното си звездно положение), а когато идва обаждането от „Анфийлд”, първото изискване на новия мениджър е да му доведат верните му адютанти. Всъщност според босненската преса именно Бувач е катализаторът за отиване в Ливърпул, защото това е любимият му клуб, като преди това веднъж е спрял Клоп да приеме предложение от Реал Мадрид, защото не искал да работи там. Каква ирония, ако „белите” и „червените” се срещнат на финала на Шампионската лига в Киев на 26 май, а той не е там…

Макар в последните години да се говори, че отношенията между Клоп и Бувач са повече професионални отколкото лични, присъствието на силна фигура с ясно мнение, готова да го отстоява без страх от загубата на работата си, е полезно за индустрия, в която най-известните треньори се обкръжават често с послушковци.

Очевидно бе как динамиката на отношенията между Клоп и Бувач се промени в последните месеци: бошнакът изглеждаше все по-отдалечен от тренировъчния процес и се усещаше по-малко замесен в тактическите разбори. Освен това той продължава да не говори английски език, което, разбира се, се отразява на взаимоотношенията му с футболистите.

При все че Ливърпул двусмислено обяви за причина за прекъсването на трудовите задължения на Бувач „лични причини”, няма и капка съмнение, че тези причини всъщност са професионални. От клуба настояват, че 56-годишният бошнак остава негов служител, а така ще бъде, докато той не реши, че няма как да поправи работните си взаимоотношения с Клоп.

Това, че се стигна до момента Бувач да не се качи на полета за Рим за полуфинален реванш от Шампионската лига, само по себе си е достатъчно удивително предвид колко труд положи спортно-техническият щаб, за да стигне отборът дотук. Моментът на този разрив не можеше да бъде по-лош. Да не говорим и за очакваното напускане на треньора на отбора до 18 години Стивън Джерард и вече случилото се по-рано през сезона на свръзката с талантите от младежките формации Пеп Лейндеерс.

Отвъд това обаче, на чисто човешко ниво случката е безкрайно тъжна. По навик, а може би и от суеверие, преди всеки мач Клоп излиза от тунела и прегръща своя верен другар и помощник. Бувач бе и първият човек, когото мениджърът търсеше след всеки гол на отбора, за да го отпразнуват заедно. И така 17 години…

Да се каже, че на Клоп ще му липсва Мозък на „Стадио Олимпико”, би било преувеличено. Дясната му ръка обаче няма да я има, а това е само по себе си достатъчно странно.

Крис Баскъм, „Дейли Телеграф”

Още от Футбол свят

Виж всички