Защо всички в Мадрид са уверени в победата над крехкия Ливърпул

В събота Реал Мадрид ще излезе във финала на Шампионската лига срещу Ливърпул в Киев, Украйна. В Мадрид не биха могли да бъдат по-спокойни при тази мисъл. Във въздуха се носи такова усещане за тишина, че сякаш можеш го докосна. Малко са нещата, които биха разтревожили умовете в „белия” лагер преди срещата с блицкриг машината на Юрген Клоп.

„В Мадрид въобще го няма усещането за страх от Ливърпул. Нито сред директорите, нито сред играчите – казва журналистът от „Ел Паис” Диего Торес. – Напълно отпуснати са преди този финал. Никога не са били толкова спокойни и уверени преди подобно събитие, колкото са сега. Този финал е най-лесният пред тях, пред всички тях – президента Флорентино Перес, капитаните… Всички!”

„Белите” имат историята на своя страна и тази плоча се върти непрестанно от пресата в града. „Ливърпул ще бъде смазан от легендата на Реал Мадрид”, написа Хулиан Руис в „Ел Мундо”, след като станаха ясни финалистите. „Лос меренгес” вече са били тук. Те знаят какво да правят. Те са изиграли 15 финала за Европейската купа. Те са спечелили 12 от тях.

„Хората казват, че историята и статистиката не е задължително да играят своята роля, но истината е, че играят – казва водещият в клубната телевизия на Реал Мадрид Фил Китромилидес. – Може би това не важи за съперниците, те има шанс да успеят да блокират тази мисъл, но не така стоят нещата при Мадрид. Това играе важна роля за неговото самочувствие, защото в клуба вярват, че те са кралете на Европа, както пеят привържениците му. Те истински вярват, че са най-силният отбор в това състезание. А историята показва, че са прави.”

Журналистът от вестник „АС” Томас Ронсеро добавя: „Мадрид е фаворитът заради тежестта на историята и заради натрупания от играчите опит в тези финали. Онзи ден имаше проучване, според което при „белите” има 46 златни медали от Шампионската лига, докато в състава на Ливърпул няма дори и един.”

Ронсеро посочва упоритостта, която издърпа в тежките моменти притиснатите до въжетата „меренгес” във финалите срещу Атлетико Мадрид през 2014 и 2016 година. „ Те се научиха как да изстрадват победите. Ливърпул може и да има на своя страна мечтата и глада за слава, ала Мадрид има опита и знае как да се справя с напрежението в мач като този. Този клуб е създаден да играе финали. Да, понякога може да играе слабо в реванши по път към тях – например срещу Ювентус и Байерн (Мюнхен), но е много трудно да го видиш да играе слабо във финал. Там е много сигурен, много труден за преодоляване. Целият отбор е убеден, че ще победи, и никога не играе със страх от загубата. А това сдухва съперника във всеки един финал.”

Когато анализират психиката на Ливърпул, критиците в Мадрид виждат един крехък отбор, казва Китромилидес. „Ако Ливърпул беше боксьор, щеше да има т.нар. стъклена брадичка. Можеш го нокаутира. Когато стане напечено, често не намира начин да удържи резултата, което пък е силата на Мадрид. Дори в първия полуфинален мач с Рома се появи усещането след двата късни гола, че Ливърпул може да захвърли целия положен труд сякаш от нищото. Това са двете страни на този отбор, които хората отлично познават, и го правят изключително вълнуващ: опустошителен в атака, но и винаги готов за големи сривове в защита и слаб психически. Дори и Ливърпул да поведе в събота, Мадрид няма да се стресне особено, защото психически е силен, а съперникът – крехък.”

Освен това „белите” разполагат с пълния си състав при липата на контузии. Старши треньорът им Зинедин Зидан има приятния проблем да трябва да избира между Иско, Карим Бензема и възродения Гарет Бейл, вкарал четири гола в последните си три мача, за вакантните две места в атакуващия пъзел редом до вечния носител на „Златната топка” Кристиано Роналдо. Анализаторите в испанската столица обаче виждат куп недостатъци в състава на Юрген Клоп. Като изключим триото напред – Мохамед Салах, Роберто Фирмино и Садио Мане, там мирише на посредственост. Това е отбор, съставен от далеч повече работяги отколкото артисти.

„Ливърпул вероятно не е дори в Топ 10 на тимовете в Европа – твърди Диего Торес. – Това е така, защото няма добър вратар. Няма и добра защита, с единствено изключение Вирджил ван Дайк. Бековете са много ограничени откъм талант – може и да са силни и бързи, да се справят в Премиър Лийг, ала никой от тях няма нивото да играе за Челси, Манчестър Сити или Манчестър Юнайтед, а тези на Тотнъм са много по-добри. Полузащитниците може да са силни физически, дисциплинирани, готови да се жертват – въобще си знаят занаята, но им липсва въображение и умение да контролират темпото на игра. Ливърпул няма халф от нивото на Пол Погба, Илкай Гюндоган, Кевин Де Брайне, Давид Силва или Деле Али. Дивакът Клоп всъщност има желание и няма търпение да работи с изискани полузащитници.”

Диего Торес се възхищава на прагматизма на мениджъра на „червените”, който според Томас Ронсеро ще е първи кандидат да наследи Зидан, когато той напусне „Сантиаго Бернабеу”. Няма обаче нищо своеволно атакуващо във футболната философия на германеца, а тя е плод единствено на нуждата, твърди Торес. Клоп просто е длъжен да „отвързва” своя тим в атака поради спецификата на наличните ресурси в състава си. С две думи, дилемата е „блицкриг или смърт”.

„Клоп просто нямаше как да дойде от друго място в света, освен от Германия – казва Торес. – Той идва от много ясно определена школа, поставя голямо ударение върху физиката, модерен е, разбира отлично модерния футбол. Не е луд, точно обратното – ако беше луд, нямаше да успее да изведе отбор с толкова много недостатъци до финал в ШЛ. Той е много рационален треньор, макар понякога да изглежда пренадъхан и сантиментален. Клоп няма пред себе си друг вариант, освен да отвърже юздите докрай в атака. Това е всъщност напълно изчислен подход. Ако неговият отбор не атакува като луд, е изгубен, защото няма играчи, които умеят истински да защитават преднина в резултата – няма нито компетентна защита, нито способна да диктува ритъма на игра полузащита.”

В лицето на Салах обаче Ливърпул има играч, който през този сезон побърква защитите в Англия и Европа по крайно неочакван и вълнуващ начин. Едно представяне в досегашния стил на финала в Киев би могло да го постави на витрината за купувач като Реал Мадрид, смята Томас Ронсеро, макар че и той, и Диего Торес са единодушни, че топмишената на Флорентино Перес това лято е Неймар.

„Не смятам, че Мо Салах ще стане Галактико – казва добре информираният Торес. – Флорентино иска да купи други звезди, начело с Неймар, и няма парите да купи Мо Салах. Ако не успее да вземе Неймар, ще се опита с Хари Кейн и Еден Азар. Доколкото аз зная, Реал Мадрид никога не е бил заинтересуван от закупуването на Мо Салах.”

В събота всички погледи ще бъдат съсредоточени върху Салах, за да видят дали ще се окаже решаваща фигура в най-големия финал. Египтянинът е част от невъзможния за спиране офанзивен тризъбец, който заплашва да пререже амбицията на Мадрид да спечели за трети път поред и четвърти за последните пет години Шампионската лига. Това постижение, отбеляза капитанът Серхио Рамос, би бетонирало мястото на „белите” в историята като владетеля на тази ера. Всичко зависи от това кой точно Ливърпул ще излезе насреща.

„Мадрид уважава Ливърпул, защото това е отбор, който в прилив на вдъхновение може да вгорчи вечерта всекиму – казва Ронсеро. – Манчестър Сити го усети от първо лице в онзи четвъртфинал на „Анфийлд”. Някои хора тук пазят в съзнанието си този мач или онези 60 минути срещу Рома на „Анфийлд” като пример за това на какво е способен Ливърпул. Този отбор има много футбол у себе си и затова Мадрид го уважава. Но не се страхува.”

Ричард Фицпатрик, „Блийчър Рипорт”

Следвай ни: