Ливърпул ще е пак на върха с Клоп само ако най-сетне изгради дефанзивно ядро

Ливърпул ще е пак на върха с Клоп само ако най-сетне изгради дефанзивно ядро

Мач за титлата срещу големия шампион в свръхтежка категория. Първи понесен могъщ удар. Нокдаун и изправяне. Втори понесен могъщ удар. Нокдаун и изправяне. Трети понесен могъщ удар. Нокдаун и изправяне, но вече с разклатени колене. Четвърти понесен могъщ удар. Е, този път най-накрая нокаут.

В съботната вечер Ливърпул приличаше на боксьор претендент със стъклена брадичка и железни юмруци; опустошителен боксьор, който си проси загубата, разчитайки само на своята свирепа атака, но е принуден да доиграе мача си срещу опитния шампион първо с рано счупен лакът на едната ръка, а после и със счупена китка на втората. По-общо обаче прилича повече на пристрастен към адреналина въжеиграч, който настоятелно отказва да използва подаден му прът за балансиране и да слуша съвета на всички от двете страни на пропастта да не гледа дълбоко в черната бездна, а право пред себе си към спасителната земна твърд и ясното златно небе.

Юрген Клоп върши изключително работата си, откакто дойде в Ливърпул. В двата си сезона в европейските клубни турнири неизменно изведе отбора до финали – първо в Лига Европа, след като го пое в движение и не бе правил подготовката и трансферите, а после и срещу всички залози в Шампионската лига, след като изгуби един от асовете си през зимата (продадения Филипе Коутиньо) и двама титулярни полузащитници през пролетта (контузените Емре Джан и Алекс Окслейд-Чембърлейн). Също и класира „червените” в Топ 4 и в двата си пълни сезона на поста – нещо неслучвало се от последните златни дни на клуба при Рафаел Бенитес.

Напредъкът е безспорен и дори може би твърде бърз на фона на темпа и мащабите на конструирането на състава. Защото, докато шампионът на Англия Манчестър Сити и Манчестър Юнайтед изхарчиха съответно 340 млн. и 260 млн. паунда нетно за нови играчи в периода след пристигането на Клоп, Ливърпул се движи за това време около нулата дори ако прибавим обявения миналото лято трансфер на Наби Кейта от РБ (Лайпциг).

Германският предводител, макар и бавно, постепенно нарежда пъзела с точните играчи. Специфичното при него и невиждано другаде е обаче, че строи небостъргача си, започвайки от покрива, когато се знае, че никой небостъргач няма да устои, ако основите му се градят върху плаващи пясъци. За да нарисува докрай „червения” си шедьовър, Клоп е длъжен най-сетне след толкова протакане да изгради истинско централно ядро в защитния вал. Без стабилно каре от класни вратар, двойка централни защитници и опорен халф, способен да диктува темпото и посоката на играта, мисията винаги е на косъм от саботаж, а лозунгът на управлението на Клоп заплашва да се установи на „Веселин Маринов отзад, хеви метъл напред”. След трицифрения като бройка срив на човек от псевдоядрото, и то на най-голямата възможна футболна сцена, настъпи последният час Стравински, или поне Римски-Корсаков, да замени първата половина от слогана.

Защитната линия на „червените” постепенно добива вид с изумително развиващите се бекове Трент Александър-Арнолд и Анди Робъртсън плюс рекордната покупка Вирджил ван Дайк, а и Джо Гомес расте с часове, но 3/4 от позициите в централното дефанзивно ядро си остават незапълнени, от което страда стабилността на цялата конструкция. И докато предната част на полузащитата изглежда това лято ще реши доста от проблемите си в съзидателната страна на играта с идването на Кейта, може би и на Набил Фекир и завръщането към края на годината на Окслейд-Чембърлейн, все още остават належащ въпросът за онези 3/4.

Може би показателно беше, че в съботната вечер в Киев тримата уловени от камерите да плачат след тежката загуба футболисти на Ливърпул бяха точно играещите на тези нужни за надграждане постове: Лорис Кариус, Деян Ловрен и Джордан Хендърсън. Всеки един от тях има своите моменти, в които показва добри качества и заблуждава по-лековерните наблюдатели, че ето сега вече е настъпил моментът да обърнат кариерата си към възход, и после „бум!” – нова грешка, сриваща усилията на тримата тенори в предни позиции. Ако не е Ловрен, ще е Кариус; ако не е Кариус, ще е Хендърсън; ако не е Хендърсън, ще е Морено; ако не е Морено, ще е Матип; ако не е Матип, ще е Клаван; ако не е Клаван, ще е Миньоле. Неизбежно, и все в най-неподходящия момент, от тази група играчи ще изскочи някой да поеме ролята на грешника, извършващ саботажа отвътре. И т.н., и т.н. до мазохистично безкрайно състояние на дежа вю.

Всъщност това, че Ливърпул бе сломен след получаване на може би най-нелепия и може би най-великия гол в историята на финалите за Европейската купа, е великолепна метафора за цялостното положение на отбора. Нелепото е винаги на милиметри от величието в Клоповия тим и небостъргачът е готов веднага след всеки фойерверк на небесните си етажи да потъне в плаващите пясъци, в които е издигнат. Прибавете и показателния момент, когато принудителното излизане от игра на Мохамед Салах доведе до рязък разпад на играта и духа на отбора при липсата на достойна алтернатива от пейката, а в същото време Коутиньо гледаше екрана от дивана на хиляди километри. Въжеиграчът си игра със съдбата, когато на средата на пътя си се надсмя на чуждите съвети и захвърли пръта за балансиране. Накрая все пак изгуби играта и полетя от въжето надолу към бездната.

Ливърпул може би получи в магическия финал с Милан в Истанбул своя реванш от историята заради пропуснатите години на континента след „Хейзел”, но чистата логика подсказва, че би било футболно светотатство да спечели трижди Европейската купа в период без шампионска титла от цели 28 години. Атина и Киев го показаха. „Червените” е редно първо да се преборят да се върнат на върха в Англия, за да претендират пълноправно отново да са сред хегемоните в турнира на избраните.

Те сами позволиха да бъдат свалени от ш.бания си клон (по фамозната фраза на Алекс Фъргюсън) със съчетание от надменност, стиснатост и некомпетентност, и сега също сами трябва да се върнат на него с разум, готовност да извадят всякаква сума за всеки нужен играч и пренебрегване на всякакви сантименти по отношение на дърпащите отбора назад – последното беше и веруюто на архитекта на „червената” хегемония в страната и на континента Боб Пейзли. И всичко това, когато тежестта от отдалечаването от старото величие се увеличава с всяка изминала година.

За да дойде лелеяният успех в Премиър Лийг срещу финансовите мастодонти от Манчестър плюс столичните големи играчи Челси, Тотнъм и Арсенал, ще трябва Клоп, хората от трансферния комитет и собствениците от Фенуей Спортс Груп най-накрая да решат задачата с онези 3/4 след близката поправка на недостигите в халфовата линия и на липсата на достойна алтернатива на трио MSF от пейката.

Претендентът показа този сезон, че има куража да понесе три нокаутиращи удара от шампиона в най-големия мач от всички и пак да се изправи и да му отговори. Сега му остава само да направи така, че брадичката му стане желязна колкото и юмруците му, за да може в евентуален реванш да свали шампиона на земята. Пропусне ли отново златната възможност това лято, плаващите пясъци може в един момент да сринат целия небостъргач на Клоп.

Още от Футбол свят

Виж всички