Крайно време е Клоп да изкорени вярата си у определени играчи

Когато Юрген Клоп е прочел размислите на Деян Ловрен няколко дни преди мегасблъсъка на Ливърпул с Манчестър Юнайтед, неговата запазена марка усмивка ще да се е изпарила на мига.

„Обичам да играя срещу големи нападатели, топ нападатели. Те (Юнайтед) не са в най-добрата си форма, но все пак печелят грозно. Ние от друга страна никога не играем за една точка.” И т.н., и т.н. от онзи род неща, които обичаме през усмивка невинно да определяме като поредица тънки закачки спрямо вечния съперник. Е, добре ти се получи, Деян…

Ако има едно-едничко сигурно нещо, което може да се извади като извод от този любопитен случай, то е, че Клоп още не е дори и близо до това да съгради такава защита, която е нужна за сериозно предизвикателство към титлата. И има големи шансове тази отбрана на „червените” да бъде отново болезнено разкрита в следващите етапи на Шампионската лига, когато предстоят срещите с големите имена на Стария континент.

Да, би било твърде лесно да насочим всяка възможна стрела към неадекватния Ловрен.

Би било твърде лесно да посочим, че отскачаше от Ромелу Лукаку като бебок, затичал се право към стената на надуваем замък.

Би било твърде лесно да посочим, че просто застина на място и изгледа как Лукаку отправи с глава асистенцията за първия гол на Маркъс Рашфорд.

Би било твърде лесно да посочим, че падна по задни части на земята, когато позволи на Лукаку да започне атаката, завършила с леко късметлийския втори гол на Рашфорд.

Би било твърде лесно да посочим, че остана напълно неориентиран за линията на засадата и позволи на Хуан Мата да остане на косъм от ранно решаване на мача при онзи красив ножичен удар преди почивката.

Би било твърде лесно да посочим, че беше на ръба да изгуби хладнокръвие и да си изкара червен картон, когато два пъти последователно опита да нарита Маруан Фелаини край тъчлинията през второто полувреме.

Би било твърде лесно да посочим тоталната неадекватност на цялостното му представяне в този толкова голям мач. За пореден път.

Това обаче би значело да пренебрегнем онази неприятна неравност, която срещна по пътя на развитието си Трент Александър-Арнолд. Тийнейджърът бе еднакво виновен с Ловрен за първия гол, защото трябваше да е наясно, че отклоняването от Лукаку на дълга топка във въздуха с глава след аут е често използвана от „червените дяволи” стратегия. Питайте и Ерик Дайър, който позволи есента на белгийския таран да отклони към Антони Марсиал за победния гол на Юнайтед срещу Тотнъм за 1:0 също на „Олд Трафърд”.

След като изостана от Рашфорд в предвиждането на ситуацията (може би и защото не можеше да повярва как Ловрен изтичва 15-20 метра пред линията на засадата чак почти до централната линия на терена, за да гони безопасна в тази зона дълга топка във въздуха), 19-годишният десен бек на мърсисайдци тръгна отчаяно да наваксва и наивно се хвърли на скорост да блокира очаквания удар. Така позволи на своя опонент хитро да си прибере назад топката и да завърши блестящо в далечния ъгъл на вратата на Лорис Кариус.

Свръхпресилено обвинение? Може би, но Александър-Арнолд в края на краищата се показа точно като това, което е – тийнейджър, назначен за мъжка работа, запазена от Жозе Моуриньо за 32-годишните Луис Антонио Валенсия и Ашли Йънг.

И Вирджил ван Дайк – хладнокръвният колос, който се предполагаше, че ще реши куп проблеми в защитата – също не бе особено убедителен, при все че може с право да оспорва, че нямаше особено голям късмет при намесата си преди втория гол, когато топката попадна у Рашфорд.

Друг с напомпано самочувствие в последните седмици играч – Лорис Кариус, избра най-меко казано странна позиция при дошлия след рикошет първи гол. После имаше малко работа. Всъщност никаква, но като сметнете, че и Давид де Хеа беше с подобна натовареност, разбирате, че Ливърпул едва ли е заслужавал да вземе нещо от мач, чието единствено достойнство бе това, че бе по-добър от сервирания ни боклук на „Анфийлд” през есента.

По отношение на напрегнатото местно съперничество този резултат има голямо значение, но не и в по-общ план за сезона. Мястото на Юнайтед в Топ 4 вече изглежда подпечатано, а мърсисайдци показаха достатъчно в последните два месеца, включително и на моменти в събота, че ще удържат позицията си в зона Шампионска лига.

Ако обаче амбицията на Клоп надхвърля класиранията в Топ 4, той трябва час по-скоро да изкорени вярата си у определени играчи и да осъзнае, че има на разположение защита, която още е далеч от топ класата.

И да действа подобаващо през лятото.

Анди Дън, „Дейли Мирър”

Следвай ни: