Моуриньо срещу Роджърс в битка за цялата торта

Брендън Роджърс обича да разказва историята за това как се почувствал специален при пристигането си на работа на рождения си ден на тренировъчната база на Челси в Кобъм. Пред очите му се появила огромна торта с най-най-най-сърдечни поздравления. “Какъв жест само за един прост мениджър на младежкия отбор!”, помислил си той. Само дето специалният жест бил за Специалния. Жозе Моуриньо, оказало се, споделял рождения ден на младото си протеже.

Дотук със споделяните общи черти между учителя и ученика! Разликите, контрастите между двамата са запленяващото: ако единият често е сравняван с паркиращ автобус пред противниковата врата шофьор, другият следва да е багерист на багер разрушител; ако единият е войнствено шимпанзе, другият трябва да е любвеобилно банобо.

Моу, царят на макиавелистките похвати и обременен от духа на конспирациите от сложното си детство (имуществото на богатата му фамилия е национализирано след Карамфилената революция в Португалия през 1974 г.), Ш.бания господар на залите за пресконференции по безсмъртните думи на Джосеп Гуардиола, днес е изправен за първи път в голям сблъсък за трофей със свой ученик.

Не, това не е Андре Вилаш-Боаш, който направи изключителен требъл в Порто, а после не успя да доведе до край идеите си в Челси и Тотнъм. Не, не е и Стийв Кларк, който започна устремно и като асистент на Кени Далглиш в Ливърпул, и като мениджър на Уест Бромич, а приключи еднакво бедствено. Говорим за Брендън Роджърс – човекът, който дръзна да си помисли, че огромната торта от целия щаб в Кобъм е за него. Само за него.

Това наивно дръзновение в съчетание с умението за бързо връщане от облаците на земята са основни комбиниращи се фактори за бързото развитие на Роджърс и Ливърпул. “Червените” са като Хлъднокръвния Люк от великия филм на Стюърт Розенбърг: удряш ги право в муцуната – те стават за още, заплашваш ги – те ти се подсмиват в лицето; казваш им, че няма начин – те го намират. Напук на системата. Напук на залозите.

Именно това – намирането винаги на начин при цялата стоварена мощ на системата насреща, характеризира този учудващ отбор. Отбор, който е получил повече голове от Хъл и Кристъл Палас; отбор, който е едва 6-и по стойност на целия състав по платени трансферни суми; отбор, който е с около два пъти по-малко бюджетно перо за заплати от Манчестър Сити, Манчестър Юнайтед и Челси. И най-важното – отбор, който миналия сезон завърши 7-ми; клуб, който само преди четири години бе на ръба от попадане в административно управление. А днес е само на няколко точки от лелеяната титла.

“Ливърпул е фаворит за титлата, защото си е взел ваканция от евротурнирите”, удари учителят. “Всичко бихме дали да сме в тяхната позиция”, контрира ученикът. “Ние сме малко конче, което се бута в краката на състезателните жребци в надпреварата”, удари учителят. “Тогава пък ние сме кученца чихуахуа”, контрира ученикът. “Някои мениджъри усложняват работата на съдиите, като подкокоросват играчите си да симулират, а после по медиите анализаторите, все от техния клуб, стрелят винаги по нас за това, за онова”, удари учителят. “Смятам го за приятел и вероятно нямаше да съм тук, ако не беше той”, контрира ученикът.

Кой вярва обаче, че Моуриньо се готви за неуспех в неделя, при положение че е спечелил три от три сблъсъка с преките съперници за титлата през сезона и че знае колко би пострадал имиджът му при краен успех на 11 май на лишеното от сравними ресурси негово протеже? Роджърс едва ли. Както и самият Моуриньо не би му повярвал, ако чуе как “червените” са щастливи от сезона си и биха били горди дори и само с 3-тото място.

Ревността на учителя диктува: “Малкият може да си отреже парченце, но само едно парченце, от моята торта”. Апетитът на ученика обаче порасна видимо в последните месеци: той се е пресегнал към цялата.

Следвай ни: