)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
&format=webp)
В преследването на короната в Премиър Лийг Ливърпул вече навлиза в опасна територия и Брендън Роджърс трябва някак да менажира усещането за товар от очаквания, което заплашва да прекипи на “Анфийлд”.
След 24-годишно очакване за нова шампионска титла човек може да помирише възбудата, вярата и томлението, разпръснали се в целия клуб. Ливърпул обаче още не е помирисал страха, а, като изпитал безбройни финални сезонни надпревари за короната в моето време в клуба, единственото сигурно е, че този момент ще дойде рано или късно и от това, как играчите на Роджърс ще се справят с него, ще се реши изходът от битката.
На даден етап някои футболисти ще почувстват уплаха, тъй като титлата ще се усеща толкова близо, че спънка тук или там неизбежно ще доведе вълна от негативни помисли. От този миг насетне наистина положението се превръща в тест за характера на всички замесени – играчи, треньори и привърженици.
Когато парадирах с титлата след края на сезон 1989/90 на “Анфийлд”, въобще не си и представях, че ще съм последният капитан на отбора за почти четвърт век, извел го до короната. Двайсет и четири години е ужасно дълъг период и проспектът за слагане на край на това агонизиращо очакване през този сезон е причината поддръжниците на Ливърпул – и на “Анфийлд”, и по цялата планета – да започват да вярват, че тази ще бъде тяхната година. Дори и аз започвам да предчувствам, че “червените” ще успеят този сезон, а би трябвало да знам по-добре, защото докато не си изпитал и надживял стреса от финалния спринт, е невъзможно да предскажеш как ще се развият нещата.
Трудно е да обясниш точно как напрежението взима връх над теб, ала най-трудната титла за печелене е първата, което Ливърпул трябва да преодолее. Манчестър Сити, взел короната преди две години, знае как да се справя с последните шест мача от даден сезон и с това има предимство пред мърсисайдци. Сега обаче вярвам, че битката е между тези два отбора и прекият им сблъсък на “Анфийлд” на 13 април ще е монументален.
Проблемът на Ливърпул е менажирането на очакванията, изстреляни до небесата в последните седмици. В началото на сезона “червените” биха ви отхапали ръката чак до рамото, ако им бяхте предложили 4-тото място, ала целите прогресивно се уголемяваха. Първо стана печелене на автоматично място в груповата фаза на Шампионската лига с класиране в първата тройка, а после и вяра във вземането на титлата.
В момента нещата са стигнали дотам, че хората си мислят, че Ливърпул всъщност ще спечели лигата, а това може да е фатално. Това е точката, при 
която Роджърс и по-възрастните му играчи трябва да казват всички точни неща и да държат всичко под контрол.
Без значение колко уверен може да си, никога не си станал шампион, докато не хванеш медала в ръката си, а “червените” имат още шест мача за изиграване. Те спечелиха осем поред, ала никой никога не е печелил 14 поред в Премиър Лийг, тъй че ако дойде спад, къде ли ще е и колко увреждащ ще бъде?
Ливърпул трябва да играе мач за мач, което обаче е трудно, защото е невъзможно да не хвърляш по едно око към програмата и да не прогнозираш евентуалните резултати. В отбора трябва също да избягват самодоволството, тъй като то е враг на успеха.
В полза на мърсисайдци обаче е това, че те се справиха успешно с всеки голям изпит, който им се предлагаше от началото на годината. И Евертън, и Арсенал пристигнаха на “Анфийлд” с големи надежди и силна вяра, а Ливърпул ги разкъса с експлозия от скорост и голове. После “червените” отидоха на “Олд Трафърд” и доминираха над Манчестър Юнайтед, а Тотнъм бе смазан на “Анфийлд” в неделя.
Толкова много тимове гостуват на този стадион и биват принудени да допуснат грешка след грешка, а мърсисайдци играят дори без намек за напрежение. Пък и в лицето на Стивън Джерард имат капитан и лидер, станал 
толкова влиятелен в ролята си на опорен халф, че върти цялата игра на своите.
Нищо не би ми дало по-голямо удоволствие от това да видя как Стивън ме отписва от историческите книги като последния капитан на Ливърпул, вдигнал над главата си титлата. Но защото тимът сега е толкова близо, трябва да продължи в същия стил и да я спечели. Всеки, който казва, че завършването на 2-ро място ще значи велик сезон, говори глупости. В кръвта на Ливърпул винаги е била максимата “Първият е първи, вторият е нищо” и, дори след 24-годишно очакване, това си остава така. Клуб със статута и историята на Ливърпул живее изцяло от печеленето на трофеи и титли, така че трябва да продължи в същото темпо до края.
Това може да е най-добрата възможност пред “червените”, защото Сити и Челси ще се подсилят през лятото, Юнайтед няма да е толкова зле колкото 
сега през идния сезон, а е невъзможно да си представим втора такава феноменална година за Луис Суарес.
Ливърпул наистина е изправен пред шест мача, които могат да променят насоката на историята на клуба, и титлата е в техни ръце, ако успеят да си изиграят добре картите.
Алън Хансън, “Дейли Телеграф”
Carlsberg "Домът на Феновете" е новата секция на Sportal.bg за игри. С регистрацията си Вие ще можете да персонализирате Вашето съдържание и да участвате в нашите игри за страхотни награди.
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)