Симеоне и Роджърс показват, че може и без много пари

21 апр 2014 | 11:47
14543
0

Радомир Антич, който знае много и за човека, и за клуба, няма съмнение, когато го карат да определи с една дума работата на Диего Симеоне в Атлетико Мадрид: “Чудо”, отсича бившият играч на Лутън Таун. Удивително, но той не е единственият в европейския футбол в днешния ден, чийто труд определят така. Същата дума бива използвана от хората на “Анфийлд”, за да опишат израстването на Ливърпул под ръководството на Брендън Роджърс.

Ако всичко това ви звучи прекалено силно, помислете за техните прекалени надскачания на ръста си. Макар да се налага Атлети да продава играчи след края на този сезон с цел изравняване на счетоводния баланс, двата отбора определят съвременните икономически реалии във футбола и са конкурентоспособни по начин, който просто не изглежда възможен в тази ера на захранвани с петродолари суперклубове.

Годишните приходи на Атлетико от 89 млн. паунда са нищожни в сравнение с 500-те милиона на Реал Мадрид; перото “заплати” в Ливърпул е само малко над 50% от 233-те милиона паунда в Манчестър Сити. Трябва само да си помислите какво е заложено на карта в следващите няколко дни, за да видите защо този сезон представлява такова излитане.

Във вторник Атлети приема Челси (с годишни приходи от 250 млн. паунда) в първа полуфинална среща от Шампионската лига, след като затвърди лидерската си позиция в Примера с петъчната победа с 2:0 над Елче. Ако удържи във финалния спринт, тимът на Симеоне ще е първият шампион извън голямата двойка Барселона и Реал Мадрид след 2004 г. и най-малко богатият клуб с Европейската купа след Порто на Жозе Моуриньо от същата година.

Що се отнася до Ливърпул, отборът вече има добра преднина в класирането в Премиър Лийг и е близо до спечелването на първата си титла след 1990 година. Ако довърши работата си, ще стане шампионът с най-малки приходи, заплати и пейка, съотнесено към съперниците, от създаването на ПЛ насам.

Един клуб, наслаждаващ се на такъв изненадващ сезон, би бил нещо освежаващо. Два в една и съща година, и то толкова скоро след успехите на Борусия (Дортмунд) при Юрген Клоп, може би вече ще значи раждане на ново поколение отбори и треньори. Това е наистина освежаващо явление и начинът, по който те стигнаха толкова далеч, възвръща вярата, че постижения могат да се правят и без наливане на огромни пари.

Макар да се повдигат въпроси около собствениците на Атлетико, а разходите на Ливърпул да са относително големи, никой от тези два фактора не е водещ при изграждането на двата тима. Само трябва да видите как Роджърс реши да понесе финансов удар с Анди Каръл, за да видите ползата от неговата философия; по същия начин и Симеоне се възползва от продажбата на Радамел Фалкао.

А безпрецедентните скокове по отношение на позиция в лигата и спечелени точки при двамата треньори са придружени и от радикално подобреното ниво на представяне, изтръгнато от някои играчи, смятани от мнозина за изгубена кауза. И двамата мъже сториха всичко това, използвайки забележително отличителни методи, подсилващи съпротивителния дух около двата клуба. “Мисля, че точно затова всички са така запленени – казва Крис Дейвис, директор на Анализи на съперниците при Роджърс. – Съотнесено с началната точка, това е чудо.”

Интензивността бе ключът за Атлетико и оттам сочат за най-добър пример сблъсъците, извели ги до двубоя с Челси – общата победа с 2:1 над Барселона. Симеоне тренира отбора си така, че защитната му линия да е винаги на определено разстояние от полузащитната, изолирайки по този начин Лионел Меси както никога досега. Знае се, че доста треньори в Испания са се опитвали да го сторят, ала разликата е, че Симеоне извлече нужната за битката ярост, осигурявайки същевременно достатъчно енергия за постоянно създаване на проблеми за Барса. Началните 20 минути на реванша бяха един от най-оставилите те без дъх периоди на футболен мач за този сезон.

Хората в клуба твърдят, че всичко това произтича от единствения по рода си създаден манталитет на “полк под обсада”. Антич тренира Симеоне на “Висенте Калдерон” при последната титла на отбора през 1995/96 г. и казва, че аржентинецът винаги е притежавал “авторитет по природа. Дори като играч привнасяше характер в тима.”

Симеоне очевидно е вложил много повече от това като треньор. Атлетико контраатакува неуморно и притежава наглед безкраен набор от статични положения. Помощник-треньорът Херман Бургос, който привлече внимание миналата седмица, анализирайки мач с Гугъл очила, винаги носи папка, съдържаща в детайли всяко отиграване на тима. Има я и несравнимата кондиция на играчите, като Симеоне напътства щаба си да приспособява подготовката така, че тя да се съобразява с допълнителната тежест от програмата. С други думи, неговият отбор се готви по-добре, труди се по-здраво и тича по-бързо от всеки от богатите състави. Както каза Симеоне на собственика Мигел Анхел Хил при поемането на работата през декември 2011 г.: “Ще направя така, че да е неприятно да се играе с нас и съперниците да страдат.”

Ливърпул също изтощаваше противниците, но по различен начин. Ако подходът на Симеоне е свързан с минимизирането на влиянието на външните фактори, при Роджърс всичко се свежда до максимизирането на заложения вътре у теб талант. “Това е великото – казва Дейвис. – Брендън е истински треньор, треньор, който подобрява играчите... няма да намерите по-добър мениджър със способност да те тренира от Брендън.”

Това значи, че Ливърпул играе типа атакуващ футбол, който се предполага да изисква пари като при елитните клубове. Дейвис обяснява, че не става въпрос непременно за изваждането навън на качествата, а за предлагането към играчите на разбиране за това как най-добре да използват тези си качества като част от общ план. Именно това позволи толкова много опустошителни промени в схемата този сезон.

Ейдриан Тъкър е треньор на вратарите в Суонзи и, като работил отблизо с Роджърс, трябва да е един от неколцината, които не са останали удивени от размера на това подобрение. “В съзнанието ми нямаше и капчица съмнение, че ще бъде успешен, защото умее да оказва влияние и да подобрява играчите си, които и да са те. Дали съм изненадан от това колко бързо се случи? Бих казал: определено не.”