Sportal.bg
Използвай App-а за
по-добро усещане
Отвори

Неспирните шокове в ПЛ я върнаха към старите й времена

Неспирните шокове в ПЛ я върнаха към старите й времена

Докато първата половина от сезона в Премиър Лийг достига своя край, видяното в нея поразително напомня на прежните златни дни, когато всеки можеше да победи всекиго, когато от нищото изникваха нови звезди, когато новаците далеч не бяха пушечно месо и когато не бе учудващо да се изкачиш стремително в класирането от дъното до самия връх. Ето шест черти, които показаха, че ПЛ се връща към старото си величие.

1. ВАРДИ СЧУПИ ГОЛОВИЯ РЕКОРД НА ВАН НИСТЕЛРОЙ

Вероятно рекорд от вкарани голове в 10 поредни мача нямаше да издържи вечно, макар че малцина са предвиждали нападател на Лестър Сити да го удължи до 11, още повече някой, който е играл в аматьорска лига само три години по-рано.

Пред вратата Джейми Варди беше невъзможен за удържане. И Луис ван Гаал, и Жозе Моуриньо – двама от най-скоро пострадалите от неговия нюх към гола съперници – се оплакаха, че не са знаели предварително какво ще ги връхлети. Те бяха се опитали да изградят защитни механизми да го контрират, ала пак бяха безсилни да попречат на стрелеца да улови мига си.

Това е белегът на велик нападател, а заемането на позиция и завършването на атаки този сезон от страна на Варди бяха смъртоносно ефикасни. Ще се върти въпросът дали Англия трябва да настоява да мъчи Уейн Рууни във Франция идното лято за сметка на далеч по-подвижния и уверен голмайстор на върха на своите сили. Жалко е, че Варди не можа да стигне вечния връх на Джими Дън от 12 поредни мача с гол, но постижението си остава значимо. С целия глад и ентусиазъм на късно разцъфтяло цвете, Валди едва ли ще остане чудо за един сезон.

2. МАН ЮНАЙТЕД ПОХАРЧИ £250 МЛН. ЗА НИЩО

Или може би дори, за да се върне назад – зависи кой как гледа на настоящата парализа. Доскоро Ван Гаал настояваше, че Манчестър Юнайтед прогресира. След отпадането от ШЛ посочи, че отборът всъщност е стигнал един кръг по-напред за Купата на лигата – бележка почти провокативна в своята безсмисленост.

Имаше и възходи, включително победите над двата мърсисайдски отбора, макар че настоящото падение става всепоглъщащо. Толкова много нули в домакинства биха предвещали беди за кой да е мениджър на Юнайтед. С много повече финансова подкрепа от своя предшественик, Ван Гаал страда точно толкова много, колкото и Дейвид Мойс. И при все добрите намерения от всички страни, изглежда, че посоката в ерата пост-Фъргюсън е двойно сбъркана.

Оттук и привлекателността на идеята за привличане на Моуриньо като моментален отговор на проблема, въпреки че девет загуби в първата половина на сезона му докараха уволнението в Челси. Феновете на „червените дяволи”, ако не клубните директори, ценят вълнуващия футбол повече от почти всичко останало. Моуриньо може и да не представлява дългосрочното бъдеще, но поне не живее в миналото. Ван Гаал сякаш още не може да разбере защо Бастиан Швайнщайгер вече не е същият онзи играч, когото тренира преди пет години в Байерн (Мюнхен).

3. МОУ ЗАПОЧНА БИТКА, КОЯТО НЕ МОЖЕ ДА СПЕЧЕЛИ

Напрежението под повърхността в Челси предизвика шумно вниманието на Англия с ненужното зверство на мениджъра на тима срещу собствения му медицински щаб в първия ден на сезона. Подетият от Моуриньо спор с Ева Карнейру и сие вероятно бе симптом повече на неговото безсилие, а не причината за последвалото му отстраняване, но не бе добра посока за удар и последвалото нежелание за обяснение или извинение навреди на португалеца.

Това всичкото приличаше на историята с бъркането в окото на Тито Виланова, макар и не толкова прикрито. И поне тогавашният помощник-треньор на Барселона беше съперник. Сезонът на Моуриньо така и после не влезе в правилния коловоз, а се предполагаше, че този път той трябва да е Щастливия.

Такива са харизмата и качеството на португалеца, че сега го свързват с Юнайтед и Реал Мадрид. Това не е никак зле, като имаме предвид, че нямаше търпение да се разкара от „Сантиаго Бернабеу” последния път, а и че бе изваден от сметките на ръководителите на „Олд Трафърд” през 2013 година. Никой обаче вече не очаква от него равномерно стабилно водене на отбор или създаване на династия.

4. ЛЕСТЪР СЕ ИЗДИГНА ЦЯЛА ЕДНА ТАБЛИЦА РАЗСТОЯНИЕ ЗА ГОДИНА

Няма да се извиняваме за второто си навлизане в „лисичата” територия, тъй като Лестър е несъмнено темата на сезона. И то не само благодарение на Варди. Риад Марез бе също толкова, ако не и по-добър, а имаше значителен принос и от хора като Каспер Шмайхел, Дани Дринкуотър, Марк Олбрайтън и Н’Голо Канте, като всички без последния бяха в състава при попадането на дъното в ПЛ по това време миналата година. Тъй че заслугите определено се дължат на Клаудио Раниери, който явно допринася с много повече от пица бонуси в общата картина.

А и на „Кинг Пауър” си правят голям купон тези дни. Онези, които се оплакват, че на новите стадиони често им липсва шум и атмосфера, трябва да се запознаят с това какво предлага Лестър – глъч и цвят с две думи. И макар някои да се втрещяват от пластмасовите пръчки за ръкопляскане, използвани там за повдигане на децибелите, дори най-големият традиционалист ще трябва да приеме, че това е клуб, който се отъждествява със своите фенове и дава най-доброто от себе си да не оставя никого от тях извън борда в това изумително пътешествие. Привържениците на „лисиците” в замяна изглеждат и звучат като да имат прекарването на живота си.

5. АРСЕНАЛ ВСЪЩНОСТ ИЗГЛЕЖДА ДОБЪР ЗАЛОГ ЗА ТИТЛАТА

Несъмнено Арсенал ще намери някакъв начин да се срине оттук до края на сезона (може би видяното в Саутхамптън ни дава насоки как), но при достигането на половината от сезона отборът изглежда в добър вид. Очевидно не непобедим вече, но никой не е такъв.

Петер Чех очевидно беше мъдро попълнение, контузени ключови играчи като Алексис Санчес и Франсис Коклен не липсваха много, Тио Уолкот отново е ефективен, а което е най-поразителното от всичко е, че Оливие Жиру най-сетне изглежда истински нападател.

Не се изказаха много подобни неща, когато „артилеристите” започнаха у дома с поражение от Уест Хам и равенство с Ливърпул, последвани от обичайната загуба от Челси, но днес положението им изглежда по-светло. Нито Челси, нито Юнайтед ще се борят за титлата, а ренесансът на Ливърпул пак е на пауза. Това оставя тройна битка между Арсенал, Манчестър Сити и Лестър, в която момчетата на Арсен Венгер изглеждат в пълна бойна готовност. Съставът е много по-силен от този на „лисиците”, а тимът на Мануел Пелегрини, макар и с най-силната група в лигата, показа, че не може да се справи с отсъствието на ключови единици и редовно показва посредствени игри. Арсенал рядко е посредствен.

6. НОВАЦИТЕ ПРОМЕНИХА СТАНДАРТИТЕ В ПЛ

Къде отиде идеята за огромната дупка между Чемпиъншип и Премиър Лийг? По Рождество и трите новаци бяха над чертата на изпадащите, Борнемут бе в серия без загуба от 5 мача, а Уотфорд атакуваше зона Лига Европа. Тимът на Еди Хау е за първи път в своята история в елита и със стадион с по-малко от 12 000 седящи места, а гледа отгоре на огромни клубове като Нюкасъл, Съндърланд и Астън Вила. Кике Санчес Флорес никога не бе тренирал отбор в Англия преди Уотфорд и пое работата чак след промоцията, а прави така, че всичко да изглежда като детска песничка.

Истина е, че и Юрген Клоп никога преди не беше работил в Англия и имаше дори по-малко време да опознае своите нови подопечни, ала мениджърът на Ливърпул дойде с огромна репутация след двете си поредни титли с Борусия (Дортмунд). Флорес, чиято кариера бе поредица от кратки престои и уволнения, напредва с всяка изминала седмица.

Алекс Нийл в Норич прави същото в лига, която се предполага да е една от най-трудните в света. Макар това да не е може би най-убедителният аргумент за стандартите на ПЛ, както наскоро отбеляза Гуус Хидинк, е със сигурност свежа струя въздух.

Пол Уилсън, „Гардиън”

Последвайте каналите ни в:

Carlsberg "Домът на Феновете" е новата секция на Sportal.bg за игри. С регистрацията си Вие ще можете да персонализирате Вашето съдържание и да участвате в нашите игри за страхотни награди.

Регистрирай сe

Още от Футбол свят

Виж всички