Блясъкът на Марез расте от мач на мач

На Риад Марез му прилягат високите цели. И колкото са по-високи, толкова по-добре. Например тази да претвори футболно Том Круз от „Мисия невъзможна” с топка, залепена за изключителната си левачка, изпълнява постоянно като най-покоряващия с техника играч по зелените поля на Премиър Лийг към настоящия момент. Неговата огромна роля в неочакваното водачество на Лестър Сити на Клаудио Раниери е отразена в един абсолютно поразителен факт: крилото от алжирски произход е играчът с участие в най-много голове (20) в 17-те кръга на първенството – 13 вкара сам и за 7 асистира.

„Не ме изненада формата ми, защото знаех, че мога да правя нещата, които правя. Футболът е спорт, в който самочувствието е ключово. Когато започнеш да вкарваш редовно, добиваш повече самоувереност и вероятно точно това най-много ми помага”, сподели Марез. Простотата, с която обяснява необяснимото си изригване на Олимпа, запазена територия за хора като Серхио Агуеро, Уейн Рууни, Еден Азар или Алексис Санчес, е обратнопропорционална на консервативния тон на повтаряната мантра на всеки член на „лисиците” при отговарянето на въпроси за шансовете за титла. „Свидетели сме на нещо вълшебно и трябва да продължим да се трудим здраво, защото не искаме да се събуждаме. Искам сънят да продължи и нашите фенове да продължат да се наслаждават на този момент, ала като реалисти не вярваме, че ще спечелим Премиър Лийг. Нашата цел винаги е била да стигнем до 40 точки. Трябват ни само още две, така че оттам насетне ще видим какво ще стане.”

С две думи, подходът „мач по мач” на Диего Симеоне намери пристан и при един отбор, който през декември 2014 г. заемаше дъното на таблицата и комуто всички букмейкъри бяха окачили етиката „изпадащ”. Но нека влязат магията на този френски алжирец на 24 години и изстрелите на „фидето” Джейми Варди (15 гола), за да обърнат палачинката по такъв начин, че Лестър не само да се качи на върха на елитния ешалон за първи път в своите 131 години история, а и да постигне друг непостиган преди подвиг: да празнува Рождество като лидер една година след като започна традиционния кръг на Боксинг Дей (26 декември) като последен.

Първо Ливърпул и после Манчестър Сити (29.12) ще опитат да попречат на този господар на топката, автор на 6 гола в последните 3 мача, да направи „лисиците” зимни шампиони. Сложна задача за Юрген Клоп и Мануел Пелегрини е да хвърлят ласото върху един футболист, който сам се е изковал в безспирните квартални игри в периферията на Париж. Неговите финтове на фламенко танцьор и главозамайващи диагонални бегове, с които се освобождава един по един от колкото съперници му излязат насреща, миришат на гол, на импровизация от някоя уличка, на чиста проба вадещ те от равновесие талант. „Понякога съм на терена, а си мисля, че играя на улицата. Мисля, че този мой „бекграунд” допринася с нещо различно за отбора и се смесва добре с качествата на останалите ми съотборници”, казва без задръжки футболистът, който изхвърли Жозе Моуриньо от Челси с фантастичното си представяне.

Марезманията обаче се готвеше на слаб огън, лека-полека и с немалко препятствия, породени от този му първичен глад да иска топката само за себе си, от хърбавата му фигура и от бавната му скорост. „Беше много крехко момче, но никога не се признаваше за победен и сега бере плодовете от това. Работи много здраво, за да стигне до елита. От много рано се научи да поема отговорности. Марез не е просто техничар – той има също амбицията и характера, които определят големите играчи. Никога не се крие”, разказва за „Екип” Мохамед Кулибали – техническият директор на Сарсел, отбора от Лигата на парижките квартали, където се бе записал един юноша с претенции само да прекарва време с приятелите си.

Неочакваната смърт на баща му Ахмед заради проблем със сърцето е детонаторът, променил погледа на Риад за живота: „Той винаги бе зад мен, искаше да съм футболист. Идваше да ме гледа във всеки мач и винаги ми даваше съвети. Беше играл за малки клубове в Алжир и Франция, така че знаеше какво ми говори. А аз го слушах. Смъртта му бе шок за мен, но и ми вдъхна стимула, който ми липсваше в онзи момент, за да се боря за бъдещето си във футбола.”

Верен на вродения си инстинкт, Марез като фин самоук младеж си изготвя необичаен план за развитие. Залага на клубове с нисък профил като този на привържениците на Кимпер КФС (от регионалната лига) и Льо Авър (Лиг 2), в които изчиства физическите и тактическите си недостатъци без каквото и да напрежение върху раменете си. Това да се чувства уютно е основополагащо за днешния алжирски национал, който отказа оферти от Пари Сен Жермен и Олимпик Марсилия.

„Избрах Льо Авър заради традицията на клуба в изграждането на играчи. Да играя във втория ешалон в началото бе трудно, тъй като той е много ориентиран към защитата, но втората ми година беше по-добра и в средата на третата дойде предложението от Лестър. Заминах за Англия, въпреки че обкръжението ми твърдеше, че английският футбол не е за мен. Аз обаче исках да опитам. Сторих го и съм очарован”, споделя Марез.

„Лисиците” платиха половин милион евро през януари 2014 г. за един футболист, оценяван днес на 11 милиона… и все повече и повече. Забележителното му първо полугодие на Острова, когато стана ключово парче от пъзела с връщането в Премиър Лийг на новия му тим, изплати бързо вложението, а лично на Риад послужи да му отвори място в състава на Алжир за Мондиала в Бразилия. Мотив за него да се чувства длъжен на своя клуб: „Лестър ми даде всичко. Благодарение на клуба открих Премиър и можах да играя на световно първенство. Бяхме лидери в Чемпиъншип и селекционерът (Халилходжич) започна да ми обръща внимание. Ясно съзнавам, че ако бях продължил в Льо Авър, никога нямаше да дойде да ме гледа.”

Виляреал и Рома се задвижиха това лято в опит да го върнат на континента. Някои в Англия твърдят, че дори от самата Барселона са отправили запитване към Лестър в търсене на силна резерва на Лионел Меси и Неймар. Взривното дясно крило с магическата левачка обаче, поне за момента, държи да остане на по-ниско ниво.

Давид Руис, „Ел Конфиденсиал”

Следвай ни: