Клоп ще върне Ливърпул над Юнайтед

Преди 50 години Ливърпул спечели титлата в първенството, а Манчестър Юнайтед завърши 4-ти. Следващия сезон Юнайтед спечели лигата, а Ливърпул бе 5-и. По-следващия – 1967/68, „червените дяволи” стигнаха до 2-рото място в лигата, с точка пред мърсисайдци, докато междувременно спечелиха КЕШ. Може да се каже, че това е последният период, в който двата клуба реално са били на едно и също ниво. В рамките на половин век когато единият е бил добре, другият е съществувал в неговата сянка.

Докато Юнайтед навлизаше в своя упадък пост-Бъзби, големият съперник започна безпрецедентен, дотогава, период на доминация в английския футбол при Бил Шанкли, Боб Пейзли, Джо Фейгън и Кени Далглиш. Той трая до 1990 година. До 1993-та воденият от Алекс Фъргюсън период на владичество бе започнал. Може би махалото отново започва да се насочва на запад по магистралата М62.

Това твърдение може да изглежда странно предвид факта, че Юнайтед би Ливърпул и в 4-те сблъсъка под ръководството на Луис ван Гаал, и предвид още наличните финансови преимущества пред ланкашърския противник. Само че наистина започна да се усеща като един от периодите във футбола, в които се изковават нови парадигми.

В седемте сезона между 1967 и 1973 г., когато започна истинският период на доминация на Ливърпул, имаше седем различни шампиони на Англия. Четирите сезона между 1990 и 1993-та, когато стартира хегемонията на Юнайтед, донесоха четири различни шампиона. Освен ако Манчестър Сити не се вдигне на неочакван победен поход, този сезон ще ни даде четвърти шампион за четири години – нещо невиждано от 1993 година.

При все че постижението на Лестър продължава да бори реалността, го има всеобщото усещане за възраждане на средната класа отбори, които могат да си позволят да купуват по-добри играчи и да задържат вече наличните си. Те са по-богати от огромното мнозинство клубове в останалия свят (дори преди влизането в сила на новия договор за ТВ права последният доклад на „Дилойт” показва, че 17 от 30-те клуба с най-висок оборот на планетата са от Премиър Лийг), толкова състоятелни, че стопяват преимуществата на клубове с благодетели милиардери (Челси, Ман Сити) или с огромна глобална търговска мощ (Юнайтед, Арсенал).

Арсенал, Челси и манчестърските Сити и Юнайтед – 4-те най-богати, вероятно ще стартират идния сезон като фаворити за титлата, ала Тотнъм не спира да расте с чудесен млад тим и свръхвпечатляващ мениджър. Ливърпул – 5-ият най-богат клуб – ще добави уголемен стадион към своя харизматичен и вълнуващ мениджър. Уест Хам се мести на Олимпийския стадион, а и може да е в ШЛ. Евертън има състоятелен нов собственик. И дори тогава отборът, който защитава титлата, може да е Лестър. Ясно очертаните граници между класите с навлизането на финансовата структура на Премиър Лийг днес са силно размити.

За Ливърпул това представлява възможност, а за Юнайтед – риск. Сблъсъкът им в Лига Европа няма сам по себе си да определи кой клуб ще изплува над водата от този период на хаос (дори за неутралните зрители е желателно никой да не изплува още в първия мач), но може да подскаже посока, в която двата исторически клуба са се запътили.

И двата имат досега характеризиращ се с непостоянство сезон, като и двата, с право, сочат като частична причина за това епидемиите от контузии. Януарската вълна от разтежения на „Анфийлд” се облекчи, което мести предимството към този лагер. Има обаче и други причини за оптимизъм там.

Най-очевидната от тях е, че след като бе тревожно разпуснат в голяма част от сезона, Ливърпул допусна само два гола в последните шест мача, и то при все че заложи на четири различни двойки централни защитници. Това подсказва, че генералните пресинг структури и пасажи, които налага Юрген Клоп, вече започват да се възприемат от играчите. Допълнително подобрение може да се очаква след идното лято, в което германецът е ремонтирал състава по собствените си виждания и е имал повече време да работи на тренировъчното поле, вместо да скача от мач на мач.

Юнайтед междувременно изпадна в навик да играе на периоди. От време на време ще има по 3-4 поредни добри представяния и оптимизмът ще нарасне… и после нещо ще се обърка. Последните две седмици бяха типични: лежерна победа на гости на Шросбъри за Купата на Англия, последвана от бурно второ полувреме срещу Митюлан, в което на сцената се качи Маркъс Рашфорд, и още два гола на същия младок в бляскава победа над Арсенал, последвана от късметлийски и запазил вярата успех срещу Уотфорд, последван от ужасно представяне и поражение на гости на Уест Бромич.

Контузиите не помагат, ала дотук със съчувствието за Ван Гаал: почти два сезона след поемането на поста, тимът така и не успя да влезе в постоянна форма, която да го направи да изглежда дори нещо близко до кандидат за титлата, докато трансферната политика те кара да се хванеш за главата.

Има обаче и по-дълбок проблем от този. Футболът на Ван Гаал се корени във владението на топката. Напоследък може би имаше отпускане на юздите, но нидерландецът вярва фундаментално в това, че рисковете трябва да бъдат минимизирани: дръж топката у себе си и съперникът няма ти вкара гол. Точно това доведе безкрайни серии от подавания настрани, характеризиращи неговия Юнайтед в най-анемичния му вид.

В комбинация с яростен пресинг, тази идея бе революционна през 1990-те години. Този стил – еволюция на Тоталния футбол на 1970-те, оформи едно цяло поколение. Именно заложените от него основи доведоха до великия Пептим, макар че Барселона при Джосеп Гуардиола играеше в далеч по-високо темпо. Футболът от преди пет години бе футболът на радикалното владение на топката.

Оказа се, че най-добрият начин да се контрира той, е с дори по-яростен пресинг и светкавични контраатаки още в противниковата третина, както практикуваше Клоповият Борусия (Дортмунд). Колкото повече се подобряваше пресингът сред елитните отбори, толкова по-жизненоважно стана умението да се контраатакува на скорост. Дори Барса „пипна” своя подход, а и Байерн (Мюнхен) при Гуардиола също залага на доста повече дълги подавания от Пептим. Самият Ван Гаал се заигра с контраатакуващия подход начело на Нидерландия по време на Мондиал 2014 и после за кратко в Юнайтед, преди да се върне към старата си философия.

Това не ще рече, че неговият футбол непременно ще се провали, ала този на Клоп е по-гъвкав, по-съвременен. Докато футболът на Ван Гаал е футболът на миналото, този на Клоп е футболът на настоящето. И вероятно на бъдещето.

Джонатан Уилсън, Eurosport

Следвай ни: