Немощта в атака срещу Юнайтед подчерта проблема на Ливърпул

Немощта в атака срещу Юнайтед подчерта проблема на Ливърпул

Победен с 0:1 на собствения си стадион от тотално посредствен отбор на Манчестър Юнайтед, наказан от Уейн Рууни с единствения удар във вратата на неговия тим, подиграван с наслада от пътуващите фенове и ужасяващо наясно, че по-добри завършващи удари биха донесли победа – Ливърпул и неговите поддръжници едва ли можеше да изживеят нещо по-лошо. Наистина, ако не беше късният изравнителен гол на Джон Тери от очевидна засада след изтичането на огромното добавено време срещу съседите от Евертън, този уикенд щеше да е невъзможен за преглъщане от „червените”.

Защитните недостатъци, довели до победния гол на Рууни, са вече добре известни. Те стоят високо в списъка със задачи на Юрген Клоп и човек може да си помисли, че неадекватността в офанзивната линия ще е също толкова тревожен проблем за мениджъра. Той обаче побърза да отхвърли тази теория след мача, когато бе запитан дали смята, че му липсва „истински централен нападател”. Лицето му доби начумерен вид, тръсна глава и каза, че „най-малкият проблем е централният нападател”, като добави, че Роберто Фирмино е „истински централен нападател”.

В сряда срещу Арсенал тази теза бе оправдана с две попадения на бразилеца. В неделя обаче вече головете ги нямаше, а той определено не изглеждаше като истински централен нападател в последната минута, когато получи златна възможност да спаси поне точка, ала не осъзна, че не е в засада. Слисан, копна топката право в ръцете на героичния Давид де Хеа и после се хвана за главата, когато осъзна грешката си.

За да сме честни към Фирмино, този му гаф не бива да отвлича вниманието от иначе доброто му представяне. Само че той изпъкна като създател повече отколкото като реализатор. Неговото меко боравене с топката и бързина на мисълта можеха да доведат до два гола през първото полувреме – един достигнал точно навреме Джеймс Милнър приказен диагонален пас с бекспин и тънко отклоняване на топката в скоростна комбинация, завършила с шут встрани на Джордан Хендерсън. След неубедителен старт на сезона Фирмино започна да показва способностите си, но все още е трудно да се съгласим с Клоп, че той е отговорът на проблемите в атака.

Кристиан Бентеке, предполагаше се, трябваше да е отговорът. И много скъп отговор при това. За нещастие неговото представяне е толкова негодно, че не заслужава да е в титулярната единайсеторка – теза, подкрепена и от липсата на влияние върху играта, когато влезе в крайната фаза на мача. Нищо не подсказва, че преценката на Клоп е била погрешна. Белгиецът си остава енигма на „Анфийлд” – привлечен срещу цяло състояние от мениджър, който генерално не ползваше играчи от този тип. Бившият наставник на Астън Вила Тим Шърууд постави под въпрос напускането на звездния му нападател за отбор, който не приляга на стила му, и Бентеке трябваше да се вслуша.

Разбира се, обърканата трансферна стратегия не е единствената причина Клоп да бъде ограничен до това да хвърля в битката в предни позиции в два поредни мача централния защитник Стивън Колкър. Контузиите също не помогнаха. Дивок Ориги е аут, постоянните проблеми на Даниел Стъридж са неизбежни, а загубата на Дани Ингс (от любимия тип на Клоп напористи, гонещи и надъхан нападатели) е много жалка. Но само Стъридж от тях би издигнал този отбор до нивото на Топ 4, а няма гаранция, че въобще някога ще се върне до показаната през 2013/14 форма. Ако на Клоп му дадат пари за харчене лятото, трябва да ги похарчи за атаката.

За кой ли път обаче видяхме аспекти от играта на Ливърпул, които следва да вдъхнат кураж за бъдещето. Процесът ще е дълъг, ала докато тимът успее да задържи показания в големи части на неделния мач интензитет, подобрението изглежда неизбежно.

Лукас Лейва бе отличен в центъра на терена (но изпусна Рууни при гола), като влизаше на съперниците по начин, който би накарал Лий Катърмоул да се чувства като вехнеща теменужка. Хендерсън също бе отличен, сновейки нагоре-надолу по игрището, отчаяно опитващ да върши всичко и в защита, и в атака. За нещастие на Ливърпул капитанът не си бе взел голмайсторските бутонки.

Мениджърът на Юнайтед Луис ван Гаал не скри, че тимът му е имал късмет да се оттегли на почивката без получен гол, че е „оцелял”. При цялата носена опасност от домакините обаче го нямаше завършекът. Удари бяха наизуст пращани нависоко и настрани, а когато на Хендерсън му се предостави чудесна възможност да шутира около дъгата на наказателното поле непокрит, прати топката право в торса на Де Хеа.

Когато на Ван Гаал бе зададен въпросът дали спасяванията на испанеца са направили разликата в мача, той отказа да се съгласи с думите, че неговият вратар просто е свършил онова, което се е очаквано от него да направи. Макар това да изглежда леко прекалено, човек може да види логиката. Само едно спасяване от Емре Джан през второто полувреме с една ръка бе изключително. Останалите опити на мърсисайдци бяха все в обсега на Де Хеа.

Клоп има да свърши много работа това лято, но той така и така си го знаеше. Само си спомнете как се заля от смях, когато един журналист го попита дали предизвикателство към титлата е зад ъгъла. Германецът знаеше отлично, че този отбор е допускал твърде много голове в предишните сезони. Има ги причините за оптимизъм всред всичките лоши резултати, има ги знаците за бавно и постепенно развитие на Ливърпул. Но съдейки от неделния двубой, операцията ще е нужна не само за задната част на тялото, а и за предната.

Йън Макинтош, ESPN

Още от Футбол свят

Виж всички

Водещи Новини

Видео акценти