Пеп – Конте: тактическата битка

Пеп – Конте: тактическата битка

Би било вероятно крайната форма на ирония в нелеките отношения на Арсен Венгер с Челси в историята, ако се окаже, че когато най-сетне той е разкрил кода за побеждаването на „сините”, в същото време е предизвикал и тактическата промяна, която им е донесла титлата.

Откакто тимът от Западен Лондон премина към система с трима в отбрана на почивката на дербито на „Емирейтс”, допусна само един гол, печелейки седем поредни мача в Премиър Лийг. В последния кръг тимът преодоля огромно изпитание, като направи пълен обрат в друго столично дерби – с Тотнъм Хотспър, ала тази събота предстои дори по-тежък тест с гостуване на големия фаворит за титлата Манчестър Сити на „Етихад”.

Джосеп Гуардиола срещу Антонио Конте: пренавитият затворен тип срещу буйния екстроверт. Италианецът прекарва до един час дневно по работене върху подредбата до сантиметър на своите играчи; каталанецът постоянно мести позициите на своите по терена в търсенето на най-добрия начин да изложи съперниковата слабост. И, колкото и немислимо да изглеждаше това в първия месец на сезона, днес усещането е, че именно Сити трябва да се приспособява. Защото Челси има балансирана формация, самочувствие и инерция, та този, който трябва да спира противника, е Пеп.

Инстинктът на Гуардиола е винаги, както често сам казва, да бъде дързък. Той не е някой, комуто иде отвътре да удържа играта на съперника и да го обезсърчава. Специалистът от Сантпедор ще иска инициативата за своя отбор – не просто защото „гражданите” са у дома си, а и защото такова е веруюто му за това как трябва да се играе футбол.

Двете най-лоши представяния на Челси през сезона – домакинството срещу Ливърпул и гостуването срещу Арсенал – дойдоха срещу противници, които пресираха високо и атакуваха на скорост. Това е първа и втора природа на Сити. Вярно е, че двубоите с Ливърпул и Арсенал бяха преди преместването към системата с трима в отбрана, ала Тотнъм показа през първото полувреме, че дори и с нея „сините” могат да бъдат разтърсени (както и повечето тимове) от интензивна и висока преса.

Предимството на „гражданите” пред „шпорите”, особено що се отнася до сблъсъци с Челси, е наличието на чувстващи се естествено на крилата нападатели. Рахим Стърлинг излезе контузен през второто полувреме в Бърнли, но би трябвало да е готов да заеме мястото си на единия фланг.

Дали комбинацията ще е Стърлинг отдясно и Нолито отляво, или Стърлинг отляво и Лерой Сане отдясно, Сити има нужната скорост и агресия за атакуване на пространството зад съперниковите бекове крила. Маркос Алонсо и особено Виктор Моузес изпъкнаха в тези си роли в последните седмици, ала никой от тях още не се е изправял пред подобно предизвикателство в защитната фаза като предстоящото им в събота. А ако те са принудени да бранят дълбоко (или най-малкото постоянно трябва да хвърлят по едно око зад гърба си), ще могат по-малко да комбинират с Педро Родригес и Еден Азар.

Сити също използва т.нар. инсайд нападатели. Това как ще противодейства на тези на съперника, вероятно ще предопредели формата на полузащитата. Гуардиола прилага досега две базови системи за петимата си задни полеви играчи този сезон: или защитна четворка с опорен полузащитник пред нея, или защитна тройка с двама опорни халфове. Дори и при системата с четирима бранители Пеп преустройва формата при владение на топката в 3-2. В началото го правеше с бутането на бековете навътре в игрището, ала в отсъствието на уютно чувстващи се с топката в краката си бекове като Филип Лаам и Давид Алаба възложи ролята на изнасящ топката на Джон Стоунс.

Класическата Крайфова теория е да имаш винаги един защитник повече отколкото съперникът има нападатели. Според нея изборът трябва да падне върху защитна четворка с атакуващи свободно и високо бекове, покачващи напрежението върху бековете крила на лондончани. Опасността тук обаче е изолирането на опорния халф Фернандиньо срещу Педро и Азар.

Така че може да е по-смислено използването на двама играещи в дълбочина халфове в лицето на Фернандиньо и Илкай Гюндоган. В последните седмици Гуардиола повече използваше система 1-4-2-3-1, тъй че има възможност да пусне един измежду Фернандо, играл при поражението от Тотнъм през октомври, или Яя Туре.

Въпросът е какво предимство дават бековете срещу тази система на Челси. Изглежда по-разумно да се използват двама играещи в дълбочина халфове със защитна тройка зад тях. Николас Отаменди може да поеме опеката на Диего Коща, а Александър Коларов и Стоунс да помагат при нужда при спирането на Педро и Азар, като свободният измежду тях да служи за допълнителен покривач.

Това носи допълнителното предимство от вкарването на още един подавач в отбора. С Гюндоган и Фернандиньо в дъното на полузащитното звено „гражданите” би трябвало да могат да контролират владението на топката. Сравнително лошото боравене с топката на Фернандо бе изложено на показ срещу „шпорите”, а и още битуват съмненията дали Туре има нужната енергия за мач с подобна интензивност. Това оставя Кевин Де Брайне и Давид Силва за ролите на „свободни осмици”, за да поставят същите ребуси на Нголо Канте и Неманя Матич, каквито ще дадат Педро и Азар на Гюндоган и Фернандиньо. Значителната разлика тук е, че Сити би трябвало да владее повече време топката и че притежава по-атакуващи крила.

Това подсказва, че домакините имат предимство, макар че ако Моузес и Алонсо изпълнят задачите си в защита, то ще се изразява „само” в повечето притежание на топката. Въпросът тогава е дали една показала се уязвима през целия сезон за контраатаки защита ще може да се справи с връхлитащите играчи на Челси, когато те отнемат топката.

Джонатан Уилсън, „Гардиън”

Още от Футбол свят

Виж всички