Как Пеп Гуардиола стана треньор

В мексиканския град Кулиакан, разположен почти на екватора и близо до Калифорнийския залив, хората рядко излизат по улиците след залез слънце. Наркобарон с името Хоакин Гусман, по-известен като Ел Чапо, е роден само на стотина километра. Кулиакан е сред най-големите градове в северозападната част на страната и затова е ключов за картела на Гусман. По телевизията редовно съобщават за поредната вълна грабежи и убийства, а през декември 2006 г. властите изпращат федералната войска и започва война - брутална и кървава, която продължава и до днес.

Пеп Гуардиола - 35-годишен испанец с оредяваща черна коса, пристига в Кулиакан едва 11 месеца преди началото на касапницата. Отсяда в седеметажния хотел "Люцерн" - първоначално сам, а по-късно пристига и семейството му.

Той не иска никакви гардове - наслаждава се на пълна свобода и предпочита да посещава ресторантите и баровете без компания. Местните жители така или иначе рядко го разпознават и Гуардиола може спокойно да прекара няколко часа в двуетажното кафене „Миро” - заведение с оранжеви стени и тесни маси - с книга и чаша вино в ръка. Или в малката закусвалня „Ла Кончита дел Медио”, където похапва скариди. Собственикът на „Ла Кончита” още пази снимките си с Гуардиола и го помни като приятен човек. „Хората идват при мен, защото знаят - някога тук обядваше самият Хосеп Гуардиола”, споделя с гордост съдържателят.



Разбира се, Пеп пристига в Мексико не заради скаридите и дори не за пари - става дума за приятелство и знания.

На 1 септември 1996 г. пълният със звезди тим на „Барселона” на Боби Робсън гостува в Овиедо за мач с местния „Реал”. Съставът е наистина великолепен - Луис Енрике и Гуардиола оперират в средата на терена, Ромарио и Стоичков бележат гол след гол. В същото време в Овиедо се борят за оцеляване, но разполагат с Хуан Мануел Лило - човек с черна къдрава коса, пронизващи очи и необичайна кариера.



Лило никога не е играл футбол професионално, но това не му пречи да се превърне в най-младия треньор в Испания. През 1985 г., когато подписва с четвъртодивизионния „Толоса”, е едва на 20 години. След 6 сезона вече е в третото ниво, а начело на „Културал Леонес” въвежда революционната схема 4-2-3-1. Така си запазва място в учебниците по футболна тактика. Именно с тази постройка след години „Барса” ще се превърне в несломимата машина, задвижвана от своята „тики-така”.

Лило пристига в Овиедо през лятото на 1996 г. и въпреки че през онази вечер тимът му получава 4 гола от каталунците, наставникът е в отлично настроение. 25-годишният Гуардиола е толкова впечатлен от тактическия подход на съперника, че след мача търси контакт с Лило. Специалистът веднага излиза от съблекалнята - Пеп е сред любимите му футболисти. „Той ми каза, че харесва стила ми. Проведохме много приятен разговор. Оттогава поддържаме чудесни отношения”.

През лятото на 2005 г. Гуардиола напуска катарския „Ал Ахли”. А Лило вече няколко седмици размишлява над офертата на мексиканския клуб „Дорадос де Синаола” от Кулиакан. В края на краищата решава да я приеме.



Пеп, който междувременно се е записал на треньорски курсове, вече неофициално е прекратил състезателната си кариера. През декември Лило му предлага да се върне на терена и да облече екипа на новия му отбор. И халфът, който е във възторг от методите на своя приятел, хваща самолета, без да се замисли.

Финансовият въпрос не стои на преден план, а и без това клубът е затънал в тежка криза. Стига се дотам, че Лило провежда тренировките на паркинг, а играчите се преобличат в беседка под палмите - разбира се, там няма никакви душове. Заплатите се бавят отчайващо. Пеп първоначално е шокиран, а след това разработва собствен метод за спасението на „Дорадос” - на всеки два дни се приближава до шофьора Елисео, вади плик от джоба си с 3000 песос и ги дарява за най-нископлатените служители. Хора с месечни заплати 6000-7000 песос. По-късно протестира срещу ръководството заедно с останалите футболисти.

Междувременно мисли задълбочено върху бъдещето си. Още в „Ал Ахли” е убеден, че ще започне треньорска кариера. Идолите му в професията са Йохан Кройф, Арсен Венгер, Марсело Биелса и, разбира се, Лило.

В „Дорадос” Гуардиола незабавно става играещ помощник-треньор. На заниманията идва с тетрадка, в която старателно записва всички упражнения. След това дърпа играчите встрани и им обяснява как да подходят в една или друга ситуация. Често именно той ръкомаха от пейката. Разработва досието на следващия съперник, а вечерта двамата с Лило обсъждат на чаша вино тактическите нюанси. Паралелно Пеп списва аналитична колонка в „Ел Паис” и се подготвя за официалното си пенсиониране.



Разговорите му с футболистите на „Дорадос” се помнят и до днес. Един ден той вика при себе си Себастиан Абреу - кльощав дългокос уругваец и чудесен нападател, който обаче така и не се задържа на едно място. За 22 години осъществява 28 трансфера от Израел до Бразилия. Гуардиола му обяснява, че поема и обработва топката напълно погрешно. „Всеки път губиш по три секунди”, отсича Пеп. „Не е вярно”, упорства Абреу. „Е, значи ще останем тук до късно. Щом мога да накарам Ромарио да го направи, значи ще накарам и теб”. По-късно през нощта Себастиан вече е на същото мнение.

На друг футболист - аржентинец на име Анхел Моралес, някога отбелязал на „Юве” с фланелката на „Сампдория”, Хосеп обяснява как трябва да бъде изработен един гол. „Топката трябва да премине през всички състезатели в отбора. От вратаря до нападателя - всеки трябва да я докосне поне по веднъж”. Моралес отговаря, че това е невъзможно. „Аз съм от Аржентина - обичам да правя финтове”. През 2009 г. Анхел се озовава в Уругвай, пуска си мач на „Барселона” и си спомня думите на Гуардиола. „Видях точно онова, за което ми говореше”.

През лятото на 2006 г. подреденият живот на Лило и Пеп е разтърсен от скандал - Хуан твърди, че клубът „Сан Луис”, собственост на медийния гигант „Телевиса”, е записал няколко съмнителни победи над по-силни съперници. Съвпадението е, че противниковите тимове са притежание на същата компания. Вдига се невъобразим шум, а след няколко месеца „Дорадос” изпада от елита. Първи от Кулиакан си тръгва Пеп, после и Лило.

През есента на 2010 г. старите приятели отново се срещат. Безпощадната „Барса” наказва 8 пъти „Алмерия”, а същата вечер президентът на съперника Алфонсо Гарсия уволнява Лило...

btvnovinite.bg