Не отричахте красивата, сега признайте грозната страна на Пеп

Ако ореолът трябва да бъде свален, не го оставяйте просто да се хлъзне – хвърлете го на земята и го стъпчете! Обратите във футбола – малшансът, грешките, лошото поведение – в крайна сметка свалят щитовете на всички тях и разбърква мозъците им. Дори, както се оказа, и на Джосеп Гуардиола.

Най-просто казано, събота бе ден, в който Пеп изгуби връзка с главния мозък. Не, не той съсече Давид Луиж, не той изблъска Сеск Фабрегас към трибуната. Тези играчи, които го направиха – Серхио Агуеро и Фернандиньо, обаче са негова отговорност. Ако Гуардиола заслужава почести за красивото, заслужава и упрек за грозното.

В големия контекст на буйния, насилствен финал на сблъсъка между претендентите за титлата в Премиър Лийг Манчестър Сити и Челси един епизод може и да е убягнал в милионите коментари след мача. Но когато съдията Антъни Тейлър отсъди нарушение в полза на „гражданите” за игра с ръка, мениджърът им размаха продължително стиснати юмруци във въздуха – жест, който крещеше „сарказъм” с всяка фибра на неговото тяло.

Незначително? Вероятно. Но точно онзи тип поведение, за което Жозе Моуриньо би бил обезкостен. То даде тон за песента на отнетата справедливост в лагера на домакините и апотеозът на тази бурна песен бе нова атака на Агуеро (има и прецедент, ютюбнете случката) спрямо Луиж, довела до мелето.

Всичко обаче по реда си. Мачът бе драматично потвърждение за достойнствата на Челси за титлата. Тези достойнства са безупречни: от интелигентното защитаване от страна на Давид Луиж до разрушителната съзидателност на Нголо Канте, от доминиращото лидерство на Диего Коща до буревестниковата скорост на Еден Азар.

Факт, „сините” разчитаха доста на късмета си, ала същевременно бяха брутално ефикасни на контраатаки. Антонио Конте има най-безпощадната машина в това отношение в лигата. Завършващите удари на Коща, Уилян и Азар бяха точно толкова точни, колкото трябваше.

По това време миналата година Челси губеше у дома си от Борнемут и остана с актив от 15 точки, с 19 по-малко в сравнение с еквивалентния етап на сезона днес. Конте превръща отбора в страховита сила.

Точно затова (колкото и неприятно да им стана от развръзката) този епизод не бива да е катастрофа за Сити, които доминираха играта в огромен процент от времето. Няма никакъв спор, че ексцентричното рефериране от страна на Тейлър не им направи голяма услуга – особена загадка е липсата на наказание за Давид Луиж за бодичека му срещу излизащия сам срещу Тибо Куртоа Агуеро. Няма обаче и спор, че домакините стигнаха до гол единствено заради неумела проява на съперников играч (Гари Кейхил), което бе точната метафора за големия им недостатък – неубедителното завършване на атаките.

Всъщност по-значителна символика за тази заразна болест бе падането на колене на Гуардиола след пропуска на Кевин Де Брайне от три метра. Гол тук би удвоил преднината на тима, а секунда преди това никой не си е и представял, че накрая ще има загуба с два гола разлика.

Пропиляването на положения обаче НЕ е лош късмет. Както не е и неадекватното защитаване, рекламирано по най-драматичен начин от Николас Отаменди с поддържащата роля на статиста Клаудио Браво. Без значение дали сте Пеп, или не, подобен род дуети довеждат само до един краен резултат и на таблото се изписва: Атака – Контраатака 1:3.

Таблицата за временното класиране ще ви каже, че отбраната на „гражданите” е здрава. Видяното в събота обаче ще ви каже всичко напълно противоположно. И Гуардиола е длъжен да обърне внимание на този проблем.

Конте няма подобни грижи. Неговият отбор се защитава умело от дъното до върха на формацията си. Италианецът може да се задоволи само с даването на едно рамо на пробиващия си път фургон.

Там е работата, когато си мениджър в Премиър Лийг – в един или друг момент това те превръща в грешник. Дори да си по-голям католик и от папата.

Анди Дън, „Дейли Мирър”

Следвай ни: