Мирослава Паскова: Целта ни е златен медал

От няколко месеца бившата състезателка на Левски Мирослава Паскова е в Полша. През настоящия сезон нападателката се изявява в първодивизионния Девелопрес СкайРес (Жешув), където играе и друга българка - Кремена Каменова. Тимът е на четвърта позиция в класирането, а нашите момичета се открояват ярко сред съотборничките си. 

Между мачовете, BGvolleyball.com се свърза с Мира за специално интервю - за трансфера, амбициите пред клуба, приятелството... 

Разкажи за отбора. Какво те привлече? 

Привлече ме възможността да се докажа на по-високо ниво. 

Как се стигна до трансфера ти в Девелопрес Жешув?

Всичко се случи в последния момент... 

Имаше ли проблем с адаптацията към новата обстановка?

Нямах проблеми. Все пак всички сме с една цел там и нямаме какво да делим. 

Какви са целите пред отбора? Реални ли са според теб? 

Не спечелихме купата, но целта е медал, а защо не и златен. Заедно, борейки се, можем да постигнем много. 

В отбора има още една българка – Кремена Каменова. По-лесно ли ти е в нейно присъствие? 

Разбира се, друго е да имаш приятел, който е до теб в трудните моменти. Радвам се, че сме в един отбор. 

Имаш ли приятелки сред съотборничките си? Как преминава един твой ден, откакто смени отбора? 

На какъв език разговаряте? Срещаш ли някакви трудности в това отношение? 

 Не, нямам проблеми в това отношение. Говорим си предимно на английски, но вече разбирам и полски на 80%. Работя върху това да науча най-важните неща, нужни за един разговор. 

 С какви очаквания замина за Полша? В сравнение с българското първенство - как оценяваш  нивото на тамошното? 

 Определено е по-високо. Всички отбори излизат и се борят до последния съдийски сигнал, затова всеки един мач е удоволствие за публиката. 

 С какво се различава полският манталитет от този на българите? 

 Не е кой знае каква разлика - волейболни хора. Еднакви са. 

 Промени ли се животът ти, откакто замина? Има ли нещо, с което не можеш да свикнеш? А какво ти харесва най-много там? 

 Липсва ми всичко. Близките, България и всичко свързано с нея. Но в крайна сметка - това ми е работата и съм свикнала с мисълта, че ще съм далече от тези неща, затова им се наслаждавам като съм вкъщи. 

 Как прекарваш свободното си време? Успя ли да разгледаш града? 

 Много приятно местенце. Свободното време минава в пълна почивка... спа, масаж и нищо, свързано с волейбол. С две думи - пълна почивка. 

 Какво те мотивира да продължаваш напред и в най-трудните моменти? 

 Предават се само слабите... Точно тези моменти изградиха това, което съм днес и съм благодарна. А и в крайна сметка - след всяка буря изгрява слънце.