Божидар Саръбоюков изпраща една изключително успешна година, в която спечели бронзови медали в скока на дължина на Световното първенство в зала в Торун и на Европейското първенство на открито в Бирмингам, завърши втори на Световния шампионат Ultimate, постигна победа в Диамантената лига и подобри националния рекорд на България, след като в най-добрия си скок през годината се приземи на 8.49 метра. Възпитаникът на Димитър Карамфилов беше специален участник в “Гостът на Sportal.bg”, където заяви, че вече мисли за големи неща в атлетиката.
"В момента го заявявам тук за първи път - от тази година търся максимума в дългия скок и ще гоня до последно световния рекорд, казвам го. Смятам, че е изключително трудно. Никога не съм го вярвал и никога не съм го мислил, но тази година започнах да вярвам за него. Надявам се един ден да го “докосна”. Дори и да не успея, съм си поставил световния рекорд като цел. Смятам, че това е много голяма помощ психически - да гоня максимума в моя скок, така че защо пък не да съм първия бял човек, който да го постигне.
Искрен съм, до зимата не съм чувствал такова нещо. Но когато видях, когато се отпуших - още преди две години съм сигурен, че бях готов за тези резултати, но явно ми трябваше време аз самият да се отпуша, да го повярвам. Защото когато го изпишат на таблото, тогава е истинското отпушване. Големите опити с фалове и на тренировка не могат да допринесат за това нещо. Зимата, когато започнах с тези резултати и видях как съм ги постигнал и колко грешки имам на скока, осъзнах, че мога да го направя някой ден. Всеки специалист може да го види и да го каже - когато видиш, че си стигнал до границата от 8.50 м, което за мен е най-професионалната граница за мен в дългия скок, и чуеш от доста известни специалисти, които са виждали много, че аз съм надарен и мога да постигна един ден този рекорд, започваш да вярваш и да осъзнаваш, че наистина е възможно.
В никакъв случай не мога да кажа, че ще го направя, защото знаем колко е труден. За мен самия, без да гледам по точкова таблица, че това е един от най-трудните световни рекорди в цялата атлетика. Рекорда на дългия скок, на високия скок са много големи световни рекорди. За мен в мъжката атлетика това са най-трудните световни рекорди, може би бих поставил там и рекорда на 100 м на Юсейн Болт. На 200 м не чак толкова. Малко са тези рекорди, които хората са ги загърбили и са казали, че това няма да се подобри скоро. Затова е още по-сладко да вярваш, че можеш да го направиш и да искаш да го направиш", каза Саръбоюков в студиото на Sportal.bg.
Приключил ли е 22-годишният талант от Харманли с тройния скок?
"За тройния скок и на мен ми се иска това да е краят, още зимата усетих, че има страх. Може би защото раста и осъзнавам, че това носи големи рискове. Но заради класацията за комплексен състезател (б.а. Божидар Саръбоюков е №1 в света с 8.49 м на скок дължина, 2.28 м в скока на височина и 16.61 м на троен скок) си гоня 17-ия метър в тройния скок някой ден, ще видим кога ще е. На мен лично ми е много любопитно какъв резултат мога да постигна в тройния скок заради резултата ми в дългия скок и заради това, че съм висок 2 метра. Смятам, че фигурата ми е точно за тази дисциплина, вече друго е какво е изпълнението ми и техниката. Просто съм такъв човек, който е любопитен, прави експерименти, който гони максимума на моите човешки възможности и наистина ми е интересно какво мога да постигна там с малко техника. Със сигурност дългият скок ми е на преден план."
Мръщи ли се вече Саръбоюков на своите постижения около 8.20 м?
"Понякога хората искаме повече и забравяме какво е било за нас 8.20-8.30 м. Понякога дори се дразня на себе си, че дори изнаглявам. Давам пример от зимата - скочих 8.45 м, след това 8.39 м. След това на Балканиадата скочих 8.42 м болен и с температура, прибрах се супер намръщен от това, че не съм си подобрил още личния рекорд. Треньорът ми каза: 'това е 8.42 м, имаш ли представа за какво става въпрос и за какво говорим?’
В същото време, когато започнахме зимния сезон, бях задоволен от 8.26 м - така започнахме сезона. Понякога се дразня от това качество, че спортистите наглеем за още и още. Нe осъзнаваме колко много е и 8.20-8.30 м. Уча се и започвам да разбирам, че трябва да си доволен от това, което си постигнал. Да се радваш и на малкото, което си постигнал, защото има хора, които седят и мечтаят. Вчера си говорих с един бивш лекоатлет, няма да споменавам името му, защото може да не иска. Но той каза: ‘бъди благодарен на това, което си в момента, защото аз мечтаех‘. Може би той също се е трудил повече и от мен, не знам дали е така, но в момента аз го имам, а той го е нямал. Каза ми да се радвам и да стоя далеч от изкушенията, защото те могат и след това. А спортът е до време, до 30 години, грубо казано. Гледам тези думи наистина да ми влияят и да действам по тях."
Присъстват ли глупостите в неговото ежедневие към днешна дата?
"Няма да лъжа - изкушенията ги има при всеки човек и във всяка сфера. Винаги, когато видя при някой човек купонджийски живот, давам само пример, или пък, че някой има повече свободно време за хобита или да прави каквото си иска, някой път наистина ми се иска и аз да имам това време. В момента ги имам тези 2-3 седмици и гледам да се възползвам максимално, но със сигурност се ограничавам от щурите неща и от купонджийските. В момента смело казвам, че дори не ми е минавало това през главата като вид почивка. Просто пораствам и осъзнавам, че това са излишни неща и само могат да ми навредят, а на другия ден единствено да съжалявам. Пораствам и осъзнавам колко е важно не само за мен, а и за треньора ми (б.а. Димитър Карамфилов). Той е всеки ден на тренировка, не пропуска, мечтае, прави всичко възможно за мен, трепери, дори се поболя заради мен, а аз малко да зарежа всичко с лека ръка, гледам да мисля и за него."
Как Димитър Карамфилов е съхранил Божидар за големия спорт, когато той е искал да постига бързи успехи като дете?
"Той (Карамфилов) е имал много шампиони, не само на България. Както всеки един човек и той е грешал, но се е учил от грешките си. В момента виждам как младите треньори форсират състезателите си на млади години да печелят медали, да правят големи резултати, а след това никакви ги няма в мъжкия спорт, защото или са контузени, или пък са взели максимума от тях още на млади години. Няма да забравя - бях на 16-17 години, още ставах втори, трети във високия скок. Под 14 пък не можех да печеля медали. Говорил съм си с конкурентите какво правят на тренировка. Примерно казват: 'аз вдигам 150 кг щанги, аз дърпам шейни'. Отивам при тренера и му казвах да почваме и ние, за да съм следващата година първи. Винаги съм го имал състезателния дух. Много съм мразел да губя, ревал съм в колата, мълчал съм като бях на 15 години. Той е виждал в мен борбения дух и винаги ми казваше: 'стой, спокойно, нека да изчакаме подходящия момент, когато станеш на 18-19-20 години’. Той вече го е виждал в мен това. Казвал ми е, че ще видя, че ще съм най-добрия и, че всички ще искат да са на моето място.
Аз си казвах, че ми говори глупости, разсъждавах като дете. Всеки е искал златния медал, а не резултатите. Казваше ми също: 'докато не скочиш 2 метра на висок скок без никакви щанги и тежки тренировки, няма да започваме тежките тренировки’. И така и стана, дори и 2 години след като скочих 2 метра, трудно мога да кажа, че правя някакви тежки щанги и шейни. Смятам, че и до ден-днешен доста ме “гали” с тези неща и имам доста потенциал откъм сила. Благодарен съм му, че ме съхрани. Може да съм първия му професионален състезател до мъже, който вече е по-постоянен, но явно и на него му е трябвало време да се научи. В момента мога да кажа, че и двамата се учим на тренировки всеки ден. това много ни помага, защото имаме много силна комуникация и се изслушваме един друг. Той каква тренировка иска да ми даде, аз за какво съм готов и какво мога днес. Намерили сме един баланс, заради който в момента нещата се получават така добре и сме на това ниво."
Цялото интервю с Божидар Саръбоюков може да намерите във видеото.
Снимки: Борислав Цветанов