)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
,fit(968:545))
Божидар Саръбоюков бе сред наградените атлети от Българската федерация по лека атлетика на специалната церемония за почит на най-заслужилите и успешните ни спортисти през 2026 година.
След церемонията Саръбоюков застана пред медиите, за да сподели емоциите и уроците от изминалата изключително изтощителна година - той завърши втори само на 1 см зад Милтиадис Тентоглу на Ultimate Championship в Будапеща, а преди това през сезона заслужи бронз на Световното първенство в зала и бронз на Европейското първенство в дългия скок.
,fit(478:270)&format=webp)
БФЛА награди най-успешните атлети през летния сезон на 2026 година на специална церемония
"Изключително съм щастлив", започна Саръбоюков. "Няколко дни преди това си мечтаех отново да направя моето салто, отново да почувствам тази емоция и веднага след скока да хукна от радост. Така и се случи. Много съм доволен, че сезонът приключва по този начин за мен. Всички, които следят скоковете ми, видяха, че имах спад поради ред причини. Радвам се, че постепенно се върнах във форма. Казах няколко пъти пред медиите, че след вируса и почивката съм сигурен, че на шампионата отново ще бъда в най-добрата си форма. Това беше целта и така се случи. На последното състезание, което беше най-важното, показах най-доброто, на което съм способен в момента.
Мога само да предполагам какво се е случило във втория кръг от опити. Направих опит, който според мен като атлет със сигурност беше над осем метра. Няма да говоря за по-големи резултати, но това, което видях, беше над осем метра. След това имаше дълго забавяне. Дойдоха и ме попитаха дали искам опитът да бъде прегледан по-късно и тогава да покажат резултата, или да направя повторен опит. Веднага започнах да си мисля, че този опит може изобщо да не бъде измерен, и казах, че е по-добре да направя повторен. При повторния опит скочих от левия край към таблото, откъдето е още по-лесно да прецениш какъв е резултатът. Смятам, че скокът със сигурност беше над 8,10 м, а го измериха на 7,92 м. Веднага поставих резултата под въпрос. Казах им: „Хора, виждам, че това със сигурност е над осем метра, а вие измервате 7,92.“ След малко дойдоха и ми казаха, че резултатът със сигурност е 7,92 м. Реших, че не трябва да влизам в конфронтации по време на състезанието, защото това само може да ми попречи.
За моя радост последният ми опит беше 8,34 м. Той със сигурност беше най-дългият от всички, включително от тези, които според мен не бяха измерени правилно или изобщо не бяха измерени. Поне състезанието приключи по най-добрия начин за мен. Ако не беше завършило така, щях да имам доста съмнения.
Много пъти съм казвал, че ние, европейските състезатели, а и като цяло всички в сектора, сме доста близо един до друг и по лични резултати, и по това, което показваме през сезона. Виждаме, че в много състезания местата се решават с два-три сантиметра. Резултатите са близки дори до третото място. Възможно е това да продължи, но мога да обещая, че ще направя всичко възможно през новия сезон да бъда пред другите с доста повече сантиметри. Ако подготовката протече по правилния начин и съм здрав, съм сигурен, че ще се получи. Доста съм мотивиран за следващия сезон.
&format=webp)
Доста трудна състезателна година беше, главно психически. Физически през цялото време се чувствах добре. Дори преди последните три турнира от Диамантената лига, когато резултатите ми спаднаха, на тренировки се чувствах много добре, показвах добри резултати и бях бърз дори след вируса. Но отивах на състезание и скачах по 7,87–7,88 м. Смятам, че причината беше най-вече психическа.
Бях си поставил за цел да си почина психически, но се разболях на морето. По този начин не си почиваш, а напротив — натоварваш се още повече. Смятам, че това се отрази на резултатите ми. Но няма смисъл да говоря повече за тях, защото приключвам сезона по най-добрия начин. Това състезание беше най-голямата цел през годината за атлетите в световен мащаб. Завърших втори — няма какво повече да искам.
Може би финансовият стимул ми помогна най-вече психически, защото не бях в най-доброто си състояние преди състезанието. Приятелката ми дори каза да не мисля за парите. Но точно те ме мотивираха и този път не ми повлияха зле. Много пъти съм казвал, че правя това от сърце и с любов, но рано или късно много неща опират до парите. Трябваше да се възползвам от възможността, защото се обмисля това състезание да се провежда веднъж на четири години. Радвам се, че имах възможност да участвам, да се състезавам срещу толкова силна конкуренция и че всичко завърши успешно — и като резултат, и от финансова гледна точка. Парите със сигурност бяха мотивация за мен.
Със сигурност ме е яд, че 1 см ме раздели от титлата. Не са само парите — исках и да вдигна купата. Може би, ако Милто беше пред мен с повече сантиметри, нямаше да ме е толкова яд. Знаем в каква форма беше през сезона и това беше напълно възможно. Но когато останеш втори заради един сантиметър, чувството е неприятно. Изпитах смесени емоции, но сега съм много щастлив и вече не го мисля. Според мен последното състезание беше най-приятното за мен. На световното отидох с големи очаквания, завърших трети, но не постигнах резултата, който исках. На европейското смятам, че бях в най-добрата си форма, но отново не успях да покажа потенциала си. А сега, когато не се чувствах толкова добре, показах дори повече. Затова със сигурност това е моментът от годината, който ще запомня най-силно.
&format=webp)
Може би понякога трябва нещо да ти се взема, за да ти се даде най-голямото. Надявам се, живот и здраве, през 2028 г., когато дойдат Олимпийските игри, да ми се даде най-голямото. Може би урокът е, че отсега нататък трябва да съм много съсредоточен в професионалната си кариера, защото вече всяко мое състезание е изключително важно. Друг път бих се замислил и за почивката. Не толкова заради самата почивка, а защото, когато искаш да спечелиш от едно нещо, понякога губиш от друго и после е трудно да завършиш сезона силно. Що се отнася до техниката и самия скок на дължина, ще си вземем няколко поуки и ще ги приложим в тренировъчния план. Искам през новия сезон да бъда още по-постоянен и да постигам по-силни резултати.
Засега не съм го обмислял къде да инвестирам 75-те хиляди долара. Нека първо парите постъпят по банковата ми сметка. Казвал съм много пъти, че според мен най-важното е човек да има покрив над главата си. Затова на първо място бих помислил за собствено жилище. В момента живея самостоятелно в жилище, предоставено ми благодарение на кметицата на Харманли и Общинския съвет. Но собственото жилище е нещото, към което най-напред бих насочил парите си. Надявам се първо да ги получа и да се натрупат повече, а тогава вече ще мисля. Парите никога не са били на първо място за мен. Искам да продължавам да правя с любов това, което ми носи щастие и удоволствие.
Смятам, че всеки ще каже, че е изключително важно да имаш добри условия за тренировка. Представям си себе си като дете и условията, в които започнах — една малка, 30-метрова зала, с течащ таван и пътеки, постлани отдолу. Дори сега, като се замисля, не знам как сме се подготвяли и как сме показвали добри резултати на състезания. Изключително трудно е. За да има спортисти като мен, като Виктория Начева, като Христо Илиев — и не само в нашия спорт — инвестициите са най-важното. Трябва да вложиш нещо, за да получиш резултат. Радвам се, че имах късмет. Треньорът ми работи в Харманли от 30 години, може би и повече. Аз се появих в подходящ момент, условията започнаха да се подобряват в подходящ момент и кметицата също дойде в подходящ момент. Изключително съм ѝ благодарен за всичко, което прави. Понякога искаме много за този малък град, но тя откликва на нуждите ни. Радвам се, че имаме подкрепата ѝ. В момента има и проект, който, ако се осъществи, може да направи базата ни толкова добра, че в Харманли да се провеждат дори лагери на националния отбор.
&format=webp)
Със сигурност трудните условия на тренировки са ми изградили характер. Не са само условията, а и семейната среда, приятелите. Много е важно как си израснал. Аз съм израснал така, че винаги да искам да се боря и да оцелявам. Надявам се децата, които ме гледат, да го разберат. Колкото и трудни да са условията, не бива да се предават. Понякога оправданията стават твърде много. Когато бях малък, никога не се оправдавах с трудните условия. Напротив — опитвах се да ги погледна положително. Казвах на треньора си: „Ние тренираме на жега, на вятър, на дъжд и на студ. После на състезание, когато сме на топло, ще ни е по-лесно.“ Все едно цяла година сме били дърпани назад, а после някой отвързва въжето. Винаги трябва да се опитваме да гледаме положително на нещата, защото оправдания може да има винаги. Забелязал съм, че успешните хора се трудят, натискат и не се оправдават и оплакват. Нека първо дадем всичко от себе си, а след това, ако наистина има повод, да говорим за трудностите.
Няма да крия, че през годините съм правил много глупости. Давал съм и лош пример в личен план на хората около мен. Но вече осъзнавам, че това са били грешки. Не става дума само за примера, който трябва да дам на децата. Това помага и на мен самия да осъзная тези неща.
Наистина внимавам какво правя, какво показвам, какво давам на младото поколение и на себе си. Много важно е и обкръжението ти — с какви хора си заобиколен, за да вървиш напред. Това са изключително важни неща както в кариерата на спортиста, така и в живота на всеки човек", завърши Саръбоюков.
Добави Sportal.bg като предпочитан източник в Google
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)