Дебатът за новите двигатели крие битка за власт във Формула 1

Дискусията за следващото поколение задвижващи системи във Формула 1 надхвърля далеч технологичните аспекти. С нарастващото си богатство и финансова независимост, Формула 1, заедно с ФИА и Liberty Media, се стреми да намали политическото влияние на автомобилните производители. Това отваря пътя към по-прости и по-евтини двигатели, които биха били достъпни и за независими отбори.

Това е мнението на Роберто Чинчеро от motorsport.com.

Зад дебата за двигателите, които ще задвижват болидите от Формула 1 в бъдеще, е заложено много повече от чисто технологичен въпрос. През последните пет години финансовият растеж на шампионата е зашеметяващ: приходите нараснаха от 2,1 милиарда долара през 2021 г. до очаквани 3,9 милиарда за финансовата 2025 г., което драстично промени цялостната картина. Отборите от Формула 1 се превърнаха в компании, способни да приключват годишните си финансови отчети с печалби, които в някои случаи надхвърлят 100 милиона долара – цифри, немислими само допреди няколко години.

Фернандо Алонсо си купи малко каран, но уникален Пагани Зонда

Правилата за двигателите, които влязоха в сила тази година, бяха разработени в една много по-различна среда за Формула 1. Тогава спортът все още беше силно зависим от финансовите вноски на производителите, които бяха от съществено значение за самото му оцеляване. Компромисът, оформил параметрите на настоящите задвижващи системи, произтичаше от необходимостта да се привлекат нови автомобилни гиганти след напускането (и последвалото завръщане) на Хонда, а след това и закъснялото оттегляне на Рено.

От страх, че на масата за преговори ще останат само Ферари и Мерцедес, Формула 1 прие редица компромиси. В краткосрочен план този ход се оказа успешен: Хонда се завърна, Ауди обяви официалното си влизане в спорта, а Ред Бул стартира своя проект за задвижващи системи заедно с Форд – избор, отчасти наложен от липсата на надеждни алтернативи.

Защо Оскар Пиастри не трябва да ходи в Ред Бул

Пет години по-късно обаче пейзажът се е променил. Новите задвижващи системи не записаха особено успешен дебют, а и най-вече Формула 1 вече не зависи толкова критично от финансовите инжекции на производителите. Наскоро техническият директор на ФИА, Николас Томбазис, припомни как през 2021 г. производителите, участващи в дефинирането на второто поколение хибридни агрегати, са били убедени, че в средносрочен и дългосрочен план двигателите с вътрешно горене постепенно ще изчезнат. Преходът към електричество изглеждаше неизбежен, но пет години по-късно тази прогноза не се е сбъднала.

Ръсел иска абсолютния рекорд на Северната дъга на “Нюрбургринг”

Опитът, натрупан през този период, накара Томбазис да изясни една конкретна точка: „Трябва да защитим спорта от световната макроикономическа ситуация, което означава, че не можем да бъдем заложници на автомобилни компании, които решават дали да бъдат част от нашия спорт, или не. Автомобилният пазар може да поеме посоки, които не е задължително да съвпадат с най-доброто за Ф1. И докато в миналото спортът беше принуден да отстъпва пред исканията на производителите, за да не загуби жизненоважно финансиране, днес той може да седне на масата за преговори със сила, подкрепен от рекордния ръст на приходите през последните години."

Зад бъдещия избор между еволюция на настоящата електрифицирана задвижваща система или атмосферен V8 с KERS се крие ясно намерение: да се изгради бъдещето на Формула 1, като се фокусира изключително върху интересите на спорта. Формула 1 и ФИА, които са на едно мнение по този въпрос, имат възможността да определят правилата на играта. Разбира се, ще има дискусии с производителите, но доставчиците на двигатели ще имат далеч по-малко влияние, отколкото в миналото.

Целта на Ред Бул е да стигне до минималното тегло за Гран При на Австрия

Идеята за опростяване на всичко предлага много предимства: създаване на двигател, по-подходящ за нуждите на състезанията, и значителни икономии на разходи. Но ключовият момент вероятно е друг: една по-малко сложна задвижваща система би отворила пътя и за независими проекти по модела на Cosworth, който в продължение на десетилетия беше централна фигура във Формула 1. Частен производител би могъл да разработи конкурентен агрегат, който да предостави на клиентски отбори, превръщайки се в предпазна мрежа в случай, че официален производител внезапно реши да напусне шампионата – или ако даден отбор иска да поеме по свой собствен път.

Накрая има и един последен аспект, който е по-малко видим, но не по-малко важен. Днес клиентските отбори често се оказват в подчинена позиция, когато трябва да гласуват в Комисията за Формула 1. Разделенията са ясни: клиентските отбори са склонни да се съобразяват с производителя, който им доставя задвижващата система. Перспективата да могат да разчитат на конкретна алтернатива би променила дълбоко политическия баланс, намалявайки влиянието на заводските отбори като Мерцедес и Ферари.

Възможен ли е този сценарий? Първоначален отговор ще дойде с избора на задвижваща система, планирана за 2030 или 2031 година.

Шумахер призова Хамилтън и Алонсо да се оттеглят и да дадат път на младите

Ако надделее силно електрифицирана и високотехнологична философия, това ще означава, че производителите са успели да запазят статуквото. Но ако бъде избрана спецификация, която е много по-проста и достъпна за независими производители, това ще означава, че Ф1 може да навлезе в нова фаза. Производителите ще продължат да бъдат ключови играчи, но тяхното влияние в политическото и техническото управление на Ф1 може да бъде драстично намалено.

Прогноза: Ръсел ще спре победната серия на Антонели в Канада

Следвай ни:

Снимки: Gettyimages