Какви могат да са последствията от сключената сделка на UFC с Reebok?!?

UFC обяви официално на 9.12.2014г финализирането на шест-годишно партньорство с компанията „Reebok”. Това е невиждана досега сделка, която драматично изменя ролята на спонсорите в смесените бойни изкуства. От 6.7.2015г. UFC ще въведе нови униформи, които ще заместят всички форми на спонсорски материали в клетката и ще бъдат ексклузивно произвеждани от Reebok и никой друг. Бойците могат да запазят други спонсори, но тяхно лого не може да има под никаква форма в медийни изяви и в Октагона, което е леко иронично само по себе си.

Такъв ход никога не е съществувал преди в света на бойните спортове. Досега UFC изискваше такси за спонсори, но от лятото на следващата година те ще бъдат изцяло „изгонени”. Както отбелязва Лоренцо Фертита, един от собствениците на компанията, това е най-големият договор, който те са сключвали с партньор, неизлъчващ под някаква форма техните събития. Участието в новата политика ще бъде задължително за всички бойци, биещи се за UFC.

Взимането на това решение става реалност, след като по думите на Дейна Уайт, той е говорил с 50 бойци, с които е обсъдил възможността. Тази бройка е по-малко от 10 процента от всичките състезатели по договор на федерацията. Това означава, че над 90% от тях не са били консултирани относно стъпката, която управата на организацията се готви да поеме.

Това несъмнено е противоречив ход, тъй като лесно може да се забележи защо е напълно естествено да има поддръжници на сделката, както и хора които мислят, че това е поредният ход, доказваща монополизирането на спорта от страна на ZUFFA. Все още е прекалено рано, за да кажем с точност кой от двата лагера е по-прав в разсъжденията си. Засега можем само да анализираме ситуацията и да се опитаме да наредим пъзела, като се надяваме картинката постепенно да започне да се избистря.

Може би най-силният аргумент на братята Фертита и президента Дейна Уайт, е че тази стъпка прави спорта една идея по-професионален. По този начин естетически се изравняват атлетите на UFC с тези на NFL, NBA и други професионални организации по различни спортове, които също в даден момент са сключили такива договори с определени марки. И да си признаем може би имат известно право да твърдят, че облеклата ще изглеждат подобрени без големите знаци на „Джос Пица” или „Бъргър Кинг” на задницата на Андерсън Силва.

Управниците уверяват медии и бойци, че те няма да получат никаква част от парите на Reebok. Те ще бъдат само и единствено за атлетите на организацията. В публичното пространство фигурира непотвърдената сума от 70 млн. $ за период от 6 години. Това прави по 11.7 млн. $ годишно за всичките бойци на UFC. Разпределението ще става по следния начин – Всички шампиони имат правото да преговарят за парите, които ще получат от Reebok. Останалата част ще зависи от номера на боеца в ранк листата. Атлетите в графа от Top contender до 5то място ще вземат даден процент, тези от 6то до 10то по-нисък, от 11то до 15то още по-нисък и останалото се разпределя от 16та позиция надолу. Шефовете на UFC изказват надеждите си това да доведе до по-голямо настървение състезателите да се борят да изкачват стълбичката на номериране сред редиците.

Това от друга страна отваря въпроса дали винаги ранклистите са точни. Много често те се правят от хора, работещи за телевизии и радиа, които имат неетично и странно отношение. Мениджърите упражняват влияние върху мнението на журналисти, които правят листите и дори Дейна Уайт и Лорензо Фертита са адресирали този сериозен проблем. Друга пречка при този начин на преценка е, че ако, както често се случва през изминалата година, някой боец бива контузен, тогава през времето когато другите го задминават, той ще бъде финансово наказан заради собствената си контузия. Президентът на Paradigm Sports Management – Ауди Аттар, който представлява Конър Макгрегор и Майкъл Биспинг, наскоро се пошегува, че за тази Коледа журналистите ще получат много голям подарък. Освен тяхната редовна професия изглежда, че ще станат и мениджъри. Позволяването на медии да решават кой как да бъде възнаграден не изглежда като добра идея, а като добра предпоставка за конфликт на интереси.

Още едно нововъведение ще бъде фактът, че стоките, които ще бъдат излагани за продажба на публиката, ще бъдат ексклузивно правени за определени бойци. Те ще могат да получават до 20 процента от продажбите на продуктите. Досега UFC имаха доживотни права за продуктите, които продават. Сега изглежда, че и самите атлети ще получават част от тези пари. Това е страхотно за хора като Кейн Веласкес, Джон Джоунс, Ронда Раузи и други на върха на хранителната верига. Те са звезди преминали границите на спорта и станали разпознаваеми дори за хората, които не се интересуват от света на смесените бойни изкуства. Несъмнено оргромен брой фенове биха закупили тениска или какъвто и да е продукт с тяхното лице на нея. Но дали това ще е толкова доходоносно и за звезди, които определено са любимци, но просто още не се радват на такава доза известност. Ще трябва да изчакаме да разберем дали 20 процента от продуктите с лицето на Люк Рокхолд, Едсън Барбоза, Митч Гагнон или Калвин Гастелъм, които са известни и отлични спортисти, биха им донесли същите приходи, каквито са им предоставяли досегашните споносри.

Безспорно тази сделка е нещо добре дошло за току-що подписалите млади и неизвестни бойци. Тя им спестява толкова много усилия за намиране на добри и стабилни спонсори. Отлична е и в ситуации като мача на Коди Макензи, в който поради отказване на достъп на спонсорите му, той бе принуден да смени шортите си и се би с баскетболни от магазин, като етикетът с цената все още висеше на тях. Или в случаи като този на Мат Уайнман, който просто заяви, че не смята да се разправя със спонсори. За такива атлети всичко е улеснено – влизаш в Октагона с продукти на Reebok и получаваш хонорар. В случаи обаче, като този на Джо Лоузон, който е един от най-атрактивните в листата на леката категория на UFC, или Глейсън Тибау, друг известен фаворит, изградил име, парите които ще получи са същите като някой току що нает, само защото не е в топ 15. Франк Мир – бивш шампион в тежка категория, човек, участвал в множество запомнящи се двубои, привлякъл голям брой зрители към продукта, получава същия дял, като Ракел Пенингтън – финалистка от The Ultimate Fighter и имаща 2 мача в UFC.

Най-важният въпрос е дали задължителният спонсор за всички – Reebok ще успее да възвърне това, което взима. Засега няма как да имаме отговор, но е прекалено възможно това да не се случи. Много хора са на мнение, че тази стъпка убива вече установения бизнес с различни марки на ММА брандове. Ако се поставим на мястото на компании като „Dethrone”, „Venum”, „Hayabusa” или „Bad Boy”, чиито логота бяха от основните в Октагона, мястото което получава най-много медийно внимание от всички бойни спортове (с изключения може би на мачове на Пакиао или Мейуедър)...нещата не изглежда, че ще се развият добре за тях в следващите 6 години.

Един от най-сериозните удари, които собствениците на UFC нанасят с този ход е върху мениджърите и агентите на бойците, работещи за тях, чиято главна задача, наред с намирането на правилни противници, е и търсене на платежоспособни спонсори. Дейна Уайт никога не е крил, че не се харесва с агентите по разбираеми причини. Понякога мениджърите си вършат прекалено зле работата и влизат в преки конфликти, в други случаи са прекалено хитри и буквално принуждават UFC (като случая с Гиблерт Мелендес и възможността му подпише с Bellator), а в трети защитават прекалено добре бойците си, което е пречка да се осъществят определени мачове, важни за най-голямата организация.

Спонсорството в ММА е много по-важно от това в който и да е друг спорт. Ако хипотетично един атлет взима 20 000$ за победа, тези пари няма да са достатъчни за да плащаш на тренировъчни партньори, да тренираш с най-добрите отбори, да плаща таксите и сметки и още куп други битови задължения, при положение, че през една календарна година даден професионален боец не може да бъде активен колкото един футболист. Парите, които биха могли да му помогнат да продължава развитието си по правилния начин и да живее пълноценен живот на атлет, много често идват от спонсори или от така наречените Fight night bonuses, на които не може винаги да се разчита. Определено някой като Джордж Сейнт Пиер няма да се притеснява толкова за тези проблеми, но не всички имат такова влияние върху фен базата. Дори и за звезди от този калибър още не знаем дали това ще е доходоносно. Въпросът ще бъде дали те ще могат да извлекат максимума на това, което струва името им при наличието на един единствен спонсор, позволен за всички медийни изяви.

Ситуацията не стои по същия начин при един нов играч, в който и да е отбор от NBA или NFL. Там сумите, които получават атлетите са в пъти по-големи, дори и да не си от известните фигури в отбора. След като тези федерации сключиха подобни сделки, помним случаи, в които Майкъл Джордън продължаваше да носи маратонки на други спонсори, като те просто му плащаха глобите и продължаваха с начина на рекламиране. Това най-вероятно също няма да бъде допуснато в ММА организацията. Бойци като Конър Макгрегор, които не са шампиони, но имат достатъчно голяма фен база и име, които да могат да им донесат сериозни пари, няма да са в правото си да преговарят?!? Ако това е така, идеята не звучи добре, а ако може, защото е любимец на хората движещи UFC, а другите не могат, то това също се превръща в нов проблем.

Преди известно време шампионът в полутежката категория Джон Джоунс се блъсна с чисто новата си кола, като стана ясно, че е карал в нетрезво състояние. Имахме брутални истории, като сагата с порно актрисата Кристи Мак и побоят ѝ от Джон „Warmashine” Копенхейвър, бивш боец в UFC, както и други примери за такова подлежащо на съд провинение. Такива случаи обикновено се наказват и спонсорите оттеглят подкрепата си към дадения атлет. При наличието на такава ситуация, дали официалният и задължителен спонсор Reebok ще продължи да държи логото си на състезател, който е бил замесен в подобни обстоятелства, или ще откаже и той ще бъде без никакъв спонсор?!?

Тези „променливи” могат да бъдат в полза и за други организации по ММА. Напълно е възможно известни бойци с утвърдено име да търсят сключване на договор с конкурентните „Bellator”, където спонсорите са освен разрешени, също и без никакви такси.

Според нас проблемите свързани с вземането на това решение и различните гледни точки възникват от липсата на едно уточнение, което вече години не бива адресирано по правилния начин. Все още няма отговор на въпроса - независими контрактори или работници са бойците подписали договор с федерацията?!? При първия вариант съдът в Щатите би отсъдил, че униформите и произтичащите последствия, за които Ви разказахме не биха били задължителни. Цялата тази ситуация е възможно в един момент да доведе до сформирането на синдикат, който липсва, а може би е необходим за да се вземат общо такива кардинални решения за бъдещето на атлетите. За съжаление както стоят нещата в момента, най-известните звезди, които имат думата, нямат нужда и желание поради факта, че сами изкарват предостатъчно пари, когато са на върха.

Ситуацията около сделката е нещо наистина ново за бойните спортове и ще отнеме време за анализирането и „претеглянето” на добрите и лошите страни. На този етап е прекалено рано, защото може да се окаже, че за цялостната картина това ще изиграе позитивна роля, въпреки липсата на обширни преговори с останалата част от наетите бойци в UFC. Ще завършим с позитивните думи на собственика на American Top Team – „Преди 20 години имахме представления с 50 човека публика и тъкмо измисляхме правилата в Октагона. За да стигне спорът дотук, всяка малка промяна е помогнала. Наистина е удоволствие да видя докъде е стигнал. Световноизвестна марка като Reebok щампована с инициалите на UFC. Това е нещо велико!”. А за останалото – наистина времето ще покаже, колкото и тривиално да звучи това.

Реклама с George St Pierre на енергийна напитка

Следвай ни: