Треньорът на UFC шампионите Джордж Сейнт Пиер и Крис Уайдмън за коланите в Бразилското Джу Джицу

Джон Данахър е общопризнат като един от най-иновативните и виртуозни „мозъци“ в Бразилското Джу Джицу. Той е изключително интелигентен човек, който е и магистър по психология, фокусирал времето и усилията си към подпомагането на еволюцията и подобрението на бойното изкуство.

Джон Данахър е авторът на много интересен анализ относно коланите и повишаването на практикуващите Бразилско Джу Джицу. Следващият обширен цитат по темата е негов, като дори бива включен в книгата на Хензо и Хойлър Грейси – „Бразилското Джу Джицу, Теория и Техника“.

„Повечето бойни изкуства имат изградена система от колани или рангове, по които ученикът достига нови нива на развитие. Бразилското Джу Джицу, чиито корени могат да бъдат проследени още от влиянито на Маеда, споделя Японската система, що се отнася до коланите и техните цветове. Тя започва с бял цвят и прогресира минавайки през син, лилав, кафяв, черен и различни негови степени и стига до червен колан за тези, чиито влияние и слава ги е докарало до върха на пиедестала на това изкуство. В сравнение с другите стилове, в Бразилското Джу Джицу има относително нисък брой колани.

Повечето стилове имат различни степени във всеки цвят колан. Това означава, че някой може да бъде трета степен – оранжев колан. Тази богата наситеност на степени осигурява на учениците, че те постоянно и убедително напредват в спорта, тъй като често биват повишавани в нова степен или колан. На трениращите Бразилско Джу Джицу от друга страна, често им се налага да издържат дълги години с един и същ цвят колан и степен. Неколцина стигат до лилав колан, а черен колан индикира наистина елитен статус.

Това, което различава Бразилската система от другите е високото ниво на осезаема НЕПРИНУДЕНОСТ. Няма никакви точни правила, на които са се спрели всички, за да определят кой трябва да бъде син колан, кой – лилав и така нататък. Отчасти причината е в липсата на „форми“ или „ката“ (аранжирана, хореографирана последователност от движения, съдържаща идеализираните вариации на практикуващия се стил. Обичайно – удари с ръце и крака, както и блокове). В много бойни изкуства е от голямо значение научаването на тези движения, което служи като индикатор за прогреса. Диференцирането на коланите в някои случаи се определя от бройката движения, които трениращият знае. Такъв метод обаче е чисто и просто неадекватен.

Често се казва, че един лилав колан в Бразилското Джу Джицу знае почти колкото един черен колан. Той просто не изпълнява техниките и движенията на същото ниво, или не ги комбинира толкова добре и в правилното време. Също така някои бойци имат изградена стабилна игра, използвайки малък арсенал от техники, които биват прилагани добре във всяка ситуация – това означава ли, че те трябва да бъдат с по-нисък ранг от друг тип трениращи, които знаят много техники, но не прилагат правилно никоя от тях? Доста по-обективен метод за оценка е да бъдат тествани уменията. Ако един практикуващ винаги побеждава друг когато се борят, това е солиден показател, че той заслужава по-висока степен. Но не винаги е толкова просто. Какво става, ако той е много по-тежък и силен и това е единствената причина поради която надделява във всяка схватка? Ами, ако е технически по-слаб? Сами виждате, че няма лесен отговор на въпроса относно критериите за различен колан.

Изключителната непринуденост на Бразилското Джу Джицу е директно отражение на факта, че е невъзможно да бъдат осигурени ясни правила за това как напредъкът трябва да бъде оценяван. Най-доброто, на което сме способни е да боравим с много общ критерий. Индивидуалните решения трябва да бъдат вземани от опитен инструктор, който ще вземе под внимание различни качества. Например – размерът и силата на трениращия, задълбочеността му в техническите познания, способността му да ги прилага в спаринги и състезания, сравнение с ученици с различни степени в неговата школа и в други, способността му да преподава и прочее. Като цяло Бразилският стил е доста консервативен относно промотирането. Това произлиза от факта, че това е боен стил. Няма никакъв смисъл да повишиш някого в по-висок ранг, ако той не може да се бие в тази дисциплина добре – все пак, ако някой с висок ранг от дадена академия бива победен от състезател с по-нисък ранг – това носи лош имидж на школата. Излиза, че двата ключови принципа на Бразилската система за оценяване са НЕПРИНУДЕНОСТТА и КОНСЕРВАТИЗМЪТ.

За да познаваш наистина дадена техника, трябва да научиш не само основните движения, но и да ги прилагаш върху опонент, който се съпротивлява с всичка сила. Това не идва от книга, а от времето прекарано върху татамито в здрави тренировки. Истинска оценка на нивото на развитие се добива от трениране и състезаване срещу други активно практикуващи и извличане на информация относно собствените способности но човек.“ Именно затова и всеки топ боец в UFC, каквито са и учениците на Данахър, са прекарали стотици часове на татамито и са се доказали многократно в не едно или две състезания.

Следвай ни: