Интервюто с Линекър: Сезонът на Лестър е пълна лудница

Гари Линекър иска извинение, че мирише на камила. Не точно такова начало на разговора очаквах. Тук съм да говоря с него за „лисици”, не за камили, но ароматът се е закачил към водещия на рубриката на ВВС „Мач на деня” по време на снимки на реклама. Острата миризма обаче е на последно място в списъка с тревоги на Линекър към момента. Неговото съзнание е насочено изцяло към това дали любимият му Лестър ще успее да напише последната глава от най-красивата приказка, като спечели титлата в Премиър Лийг. Ако го стори, легендарният нападател ще трябва да изпълни обещанието си в Туитър да води шоуто си по долно бельо.

Линекър е покорен от радостта, ала признава, че е по-нервен отколкото преди равенството с Уест Хам, вероятно и заради убедителната победа на преследвача Тотнъм на гости на Стоук Сити миналия понеделник. Той обаче така и така отказва все още да повярва в крайния успех и отклонява покани от целия свят за интервюта по темата.

„Всичко е пълна лудница – казва по време на разговора ни в офиса на ПР агенция в централен Лондон. – Трудно е да се осъзнае. Подозирах предстоящ срив през целия сезон и засега сработва, тъй че простете ми, ако продължавам да очаквам скорошен колапс. Но отборът се справя блестящо: не показва никакви признаци на нерви и сякаш се наслаждава; играе много професионално и търпеливо, тактически е много добре. Титлата се приближава… но си остава чудо – добавя и поклаща глава. – Ако бях привърженик на кой да е друг клуб, бих казвал същото като всички: че не виждам къде нещата могат да се объркат. Когато обаче става дума за твоя отбор, винаги се чувстваш различно.

Каквото и да стане оттук насетне обаче, ще е изключителна история. Единствената, която се доближава до нея, е онази с Нотингам Форест навремето, ала тогава нещата стояха различно, защото нямаше такива пари и конкуренция… Това днес е просто изумително, като имаме предвид къде беше Лестър по това време миналата година – на път към Чемпиъншип. Просто не мога да го осъзная!”

Но ако не емоционално, поне тактически той може да го осъзнае. Линекър може и да е човекът, който задава въпросите по телевизията (и да приключва темата с остроумна забележка – все пак винаги е бил специалист в завършващата фаза), ала познанието му за играта е дълбоко. Нещо, което не може да се каже за всеки бивш футболист и днешен ТВ анализатор.

„Странно е, защото имахме две напълно различни половини на сезона. Първата бе под мотото: „ва банк и да вкараме повече голове от съперника”. Напоследък, донякъде като Челси миналия сезон, внезапно отборите заиграват различно срещу теб, започват да ти отдават уважение, стоят по-дълбоко в половината си, което не е по вкуса на контраатакуващ тим като Лестър. Тогава обаче бе прибегнато до старомодната система със събрана защитна четворка – не атакуват и двамата бекове, както е в съвременния футбол, а само единият, докато другият остава в позицията си. Така играехме и ние навремето. Не се залага на старото 1-4-4-2, а на 1-4-4-1-1, макар че пак системата се приближава до миналото – двама полузащитници на фланговете и двама покриващи голям периметър в центъра, като единият от тях се включва напред, а другият остава да помага на защитата.”

Линекър става все по-емоционален, докато обяснява нюансите на сезона на Лестър. Ръцете му не спират да се движат. Очевидно е, че може да говори с часове за своя любим клуб, който подкрепяше от дете от трибуните, към който се присъедини направо след училище през 1977 година и в който остана седем години, преди да премине в Евертън.

„Те карат играчите да се трудят здраво, да гонят, а и имат силен колективен дух. Затова може да се види защо може да успеят накрая, но го сториха също с някои блестящи играчи и някои… – прави пауза, за да не ги обиди – знаете, пътници от защитната четворка, а те се оказаха велики. Защитата във втората част от сезона е почти толкова изумителна, колкото атаката през първата. Съперниците се опитаха да контрират, като остават дълбоко в половината си и са търпеливи, ала Лестър също стана още по-търпелив, не се паникьоса, запази спокойствие и ако успее да изведе мисията до успешен край, ще е нещо изключително.”

Изключително – да, но не би ли било лош показател за стандарта на футбола в Англия? Въобще не, смята Линекър. „Историята на Лестър е велико нещо за английския футбол и за възприемането на Премиър Лийг. Получих хиляди запитвания от журналисти по целия свят да говоря с тях за „лисиците”. Случилото се завладява съзнанието на хората по цял свят. Те може и да не могат да изпишат името Лестър без грешка, ала поне сега го произнасят правилно.”

Линекър обаче признава, че лигата не е каквато беше преди, при все че не вижда падението като невъзвратимо. „ПЛ не блести както в минали ери. Всичко се върти в цикли. Големите ни отбори преживяват спад по едно и също време и това се отрази в последните години в Шампионската лига. Усещам обаче, че нещата може скоро да се променят. При нас идват повечето от най-големите треньори в света, телевизиите ни зариват с пари и е само въпрос на време най-бляскавите звезди в света да дойдат. Ще се върнем обратно на върха.”

Дали обаче Лестър ще успее при това положение да защити евентуалната си титла? „Този сезон е единичен случай. Следващият зависи от много неща. Ще им е трудно да задържат една-две от най-големите им звезди и нещата ще се върнат в нормалното им русло. Но на кого му пука?! Ако титлата бъде спечелена, не мисля, че на когото и да било от феновете на Лестър ще му се пръсне сърцето от тревога за идния сезон. Те просто ще искат да изживеят докрай този вълшебен момент.”

А ако вълшебството се изпари, има ли опасност „лисиците” да се изложат в ШЛ? Все едно се изплюх на сакото на събеседника си с този въпрос. „Не, не, не! – отвръща той бързо. – Не и ако не изгубят голямата си тройка. Ще е много трудно да се запази Н’Голо Канте. Той е невероятен, покрива всяко стръкче тревичка. Не мисля, че има отбор в света, в който да не намери място. Би бил първи в моя – е, като изключим очевидния дует напред. Забележителното при него, при всичките му пресичания и отнемания на топката, е, че никога не ляга на тревата. Излиза от всяка ситуация с топката в краката си. Като Макелеле, ама… по-добър. Определено не е Глен Ходъл, ала може да пуска тънки извеждащи подавания. Умее и футбола, освен рушенето.”

Висока оценка, а Линекър разкрива и впечатляващата си страна на футболен „зубрач”. „Канте бе на върха на класациите за пресечени и отнети топки във Франция в предните два сезона, така че хората явно са го пропуснали, но именно той е най-важната причина Лестър да е, където е – заедно с магията на Риад Марез и головете на Джейми Варди. Запазете това трио и те могат да причинят проблеми на съперниците в ШЛ. Ще се позабавляват, нека видим как ще им се стекат нещата.”

Линекър твърди, че Варди не е заслужавал червения картон срещу Уест Хам, но това е против общата тенденция. „Лестър имаше доста късмет през сезона, а се нуждаеш от това, за да успееш. Решенията на съдиите в голяма степен бяха в тяхна полза, бяха пощадени от контузии – да чукнем на дърво. Варди е като навита пружина, раздава се изцяло и подобри завършващите си удари. Напомня ми на Йън Райт. Е, има известни паралели и с мен, но аз се развих плавно, докато той избухна бързо, идвайки от аматьорските дивизии в елита в средата на 20-те си години. Имаше проблеми в живота си и ги преодоля, като всичко добро му се случва доста късно. И при мен се случи късно, ала аз бях национал на Англия на 25 години. Повече прилича на Райти с очевидните факти: проблеми като млад, аматьорски футбол, постоянен труд и накрая получен шанс… и как само го грабна?!”

Но, все пак, през цялото шоу? По долно бельо? „Със сигурност никога и никъде не съм казвал в туита си, че ще водя така цялото шоу…”

Мат Гетуърд, „Индипендънт”