Изповедта на Ямал - тийнейджърът, който има всичко, но не и граници

Испанският вундеркинд на Барселона Ламин Ямал вече световен и европейски шампион, но сам твърди, че за кариерата му няма граници.

Сега той седи в офис на първия етаж в Лас Росас, заобиколен от тактически дъски и статистически таблици. На вратата виси ключодържател на Испания, а на фланелката му има втора звезда. В коридора са подредени кашони, подготвени за Лондон. Син на Мунир и Шейла, кръстен на семейни приятели, които са им помогнали, „докоснат от Божията пръчица“ по думите на треньора, чийто кабинет е в съседство – има нещо специално в Ламин Ямал. Той навърши 17 години в деня преди финала на Евро 2024 и на 19 в деня преди полуфинала на Световното първенство.

Според разказа на Ламин Ямал Испания е знаела, че ще стане световен шампион още преди да отбележи гол – в момента, в който Енцо Фернандес е бил изгонен. Това се случи в третата минута на добавеното време на второто полувреме, при резултат 0:0, но тогава, казва той: „Знаехме, че е невъзможно те да вкарат, а с топката срещу 10 души, беше много трудно ние да не го направим.“ Изненадата била, че не са го сторили по-рано, но в 106-ата минута топката стигнала до краката му. Той мислел за този момент от доста време.

Битката с един, двама или трима играчи срещу теб е „много психологическа“, казва Ламин Ямал. „Един краен защитник ще има треньор, който му казва: „Добре, Ламин: той прави това и това...“ Мисля за него като за робот, който се опитва да ме спре. Роботите могат да бъдат почти перфектни, но човекът има нещо, което роботът няма. Футболът е механизиран, но има играчи като мен, Педри и много други, които притежават тази специална искра. Има един типичен финт на Неймар, когато спира, залъгва и тръгва в другата посока: гледал съм толкова много негови видеа. Опитвам се да си играя с противниците, да направя така, че да не могат да ме механизират, да не знаят накъде ще тръгна.“

Ламин Ямал: Стилът ми на игра е най-силният ми аргумент за „Златната топка“

„Спомням си три ситуации около 60-ата, 70-ата и 80-ата минута, когато преодолявах крайния защитник. Всеки път Мак Алистър идваше да помага. Ако наистина исках да атакувам защитника, щях да го направя бързо; вместо това този път действах по-бавно, водейки топката, така че Мак Алистър да има време да стигне до мен, Педро Поро да се включи зад гърба ми и аз да му върна топката.“ Създадено е малко пространство и след центрирането на Поро Нико Уилямс свали с глава, а Феран Торес, който изпитваше трудности през целия турнир, вкара гола.

„Знаехме, че Феран имаше нужда от това“, казва Ламин Ямал, след което се смее: „Е, всеки има нужда от гол на финал на Световно първенство. Ако Унай Симон беше вкарал, щеше да е страхотно. Когато топката влезе, е грандиозно, чувстваш се шампион. Не можеш да обясниш емоцията. Исках само да продължа да играя. Никога не съм си мислил: „Може да изравнят“. Имаше едно леко побутване, една възможност, която Кубарси изчисти, но аз се наслаждавах.“

Ламин Ямал стана най-младият капитан в историята на Барселона

Миниатюрната купа е в дома на майката на Ламин Ямал; той дал лего трофея на баща си, но малкият му брат, Кейн, го счупил. След последния съдийски сигнал той прегърна Лионел Меси. „Казах му благодаря за всичко, което е дал на футбола. Не правя неща, за да изглеждам добре на снимката; това дойде отвътре“, казва Ламин Ямал, но символиката беше силна, като ритуал за преминаване, предаване на щафетата. Ламин, на 19, прегръща Меси, на 39, който го е къпал като бебе, сякаш е било кръщение, сътворение. Сякаш той е направил всичко това възможно.

Почти абсурдна в своето съвършенство, напълно невероятна, историята за произхода от ваната повдига толкова много въпроси, но ето един, който озадачава: защо, за бога, баща ти не е показал тази снимка в продължение на 17 години? „Защото му казах да не го прави“, отговаря Ламин Ямал. „Пусна я веднъж във Фейсбук и му казах да я свали. Сравненията бяха твърде лесни, това щеше да е единственото, за което хората щяха да говорят. Исках да бъда Ламин; не исках да бъда Меси. Просто исках да стигна докъдето мога. Помолих го да изчака. Когато стана Ламин, прави каквото искаш.“

История преди финала: Меси срещу Ямал, 17 години след паметната снимка

О, той определено е Ламин и е стигнал там, където никой друг не е. Глобален социален феномен, неговият образ беше навсякъде по време на Световното първенство, цели стадиони го очакваха, а сравненията, които се опитваше да избегне, бяха неизбежни. И, удивително, в негова полза. Никой никога не е печелил Европейско и Световно първенство по-млад, на 19 години и шест дни. Меси беше на 35, когато спечели Световната купа; Диего Марадона беше на 25; Кристиано Роналдо никога не я е печелил. Кой знае какво би могъл да постигне? Кандидатът на Испания за „Златната топка“ (въпреки че Килиан Мбапе има подкрепа в Мадрид), той би бил най-младият носител в историята.

Не става въпрос само за титлите. Става въпрос за играта и за личността, за нещо различно, за една привлекателност, която е очевидна дори в този офис. А и за нещо по-дълбоко. Луис де ла Фуенте сравни Ламин Ямал със Салвадор Дали и Микеланджело – гений. Самият той го знае и не се притеснява да го каже. Не се притеснява да заяви, че да, той трябва да бъде обявен за най-добрия футболист в света. Защото той е такъв. Дори на 19 години, което всъщност може да се окаже пречка.

„Ако трябва да бъда напълно честен, не само тази година съм на ниво за „Златната топка“, а от по-дълго време. Всички го знаят; знаят, че правя разликата“, казва той. „Мисля, че хората си казват: „Ламин е на 19, ще я спечели в някакъв момент, така че нека посочим някой друг…“ Просто трябва да печеля, печеля и пак да печеля, и ще дойде време, когато няма да има дебат. Ще има хора, които ме обичат, и хора, които казват: „Какъв досадник е“, и това е нормално.“

„След финала семейството ми беше толкова щастливо“, продължава Ламин Ямал, смеейки се отново. „Проблемът е, че те не знаят какво е да губиш. Отивам на Европейско, печеля го. Отивам на Световно, печеля го. Изглежда лесно. В един момент си помислих: „Когато не спечеля, ще си помислят, че съм ужасен.“ Казах им: „Спокойно, ще има още много световни първенства.“ Трябва да играя повече и да печеля повече.“

„На Европейското дори не знаех кой съм, къде съм, какво е значението на всичко това. Можех да се явя на изпит и на следващия ден да играя срещу Франция, защото не осъзнавах разликата. Спечелих го и си казах: „Е, добре, но Световното е по-добре, нали?“ Сега знам какво означава Европейско първенство. Знам какво е Световно, въпреки че мисля, че наистина го осъзнаваш, когато отидеш на следващото и загубиш. Има още много работа за вършене. Защо да не бъдем най-добрият национален отбор в историята? Най-добрата Барселона? И ако има някой на света, който не „почива“ на успехите, който няма нормални стандарти, това съм аз.“

Бащата на Ямал изригна заради обидите към сина му

Ламин Ямал живее с това от самото начало. Бил е на 13, когато за първи път усеща някаква форма на слава. Един ден ще спрем да говорим за възрастта му, но ако се спрем за минута, все още е абсурдно: той отиде на Европейско на 16, буквално дете, и на Световно на 18, и спечели и двете. Има три шампионски титли. Парите, славата, медийното внимание. Наистина е забележително, че, казано направо, не се е превърнал в задник. „Е“, смее се той, „зависи как си възпитан. Никога няма да кажа: „Ти кой си? Аз спечелих Световното.“ Само глупави хора биха направили това. Знам, че футболът е 0,000001% от живота.“

И ето го отново – зрелостта. Тийнейджър, който издържа семейство, на когото по собствените му думи е била дадена „твърде много отговорност“ твърде рано, и който говори красноречиво за изискванията, вниманието и как да ги приемеш. Понякога изглежда, че наистина се наслаждава на вниманието и напрежението, като умишлено ги засилва, сякаш всичко е игра. Може да бъде обвинен, че говори твърде много, а той отвръща: „Е, докато печеля… спортът е сериозен, но аз искам шоу, малко забавление.“ Спомняте ли си Адриен Рабио? Той си спомня. „Онзи ден всички видяхте колко много ми харесва“, казва той с усмивка. На Световното първенство на лентата му за глава пишеше: „Его Ямал“. Има дързост, пакостливост; той си „играе“ с нас, признава си, с цялата тази нелепост.

Понякога, но не винаги. Той казва, че „един лош мач за Ламин се равнява на 400 лоши мача за всеки друг“ и че „ще направя представяне за девет от десет, а хората ще кажат седем от десет“. По време на Световното първенство той посети Нашвил: усмихва се, докато си спомня за „каубоите, атмосферата“… и анонимността. Появи се негова снимка в „Уолмарт“ – нещо дребно, но имащо значение. „Ако спрехме на бензиностанция, можех да изляза и да си взема нещо“, казва той. Това, което публикува, това, което казва, той го контролира – което не означава, че винаги постъпва правилно или е щастлив. Една публикация от миналия сезон беше озаглавена „моята вътрешна бездна“.

Познаваме ли те? „Не. Изобщо. Никой“, настоява той. „Само най-близкият ми кръг знае какво мисля, какъв съм. Хората си нямат и представа – никаква представа. Ни-как-ва. Пред-ста-ва.“ Защо? „Израснах в квартал, където колкото по-малко знаят за теб, толкова по-щастлив си, толкова по-спокоен е животът ти. Очевидно харесвам живота на футболист, но също така бих искал да живея в мир, нормален живот. Най-близкото, до което мога да стигна, е хората да знаят възможно най-малко. Ако публикувам нещо, трябва да знам, че мога да се справя с последствията. В началото ме дразнеше да чета разни неща, защото не ги разбирах. Майка ми прочиташе нещо, звънеше ми и казваше: „Сине, какво е това?!“ Това ми влияеше, но вече не.“

„Има моменти, в които се наслаждавам на напрежението. Харесва ми да излизам на терена, когато се очаква много. Но има и друг вид напрежение, което няма нищо общо с това, което хората казват, нищо общо с футбола; това е животът. Не усещам напрежение във футбола. Никога няма да лежа вкъщи и да си мисля: „Играх много зле, не спечелих „Златната топка“, не спечелихме титлата.“ Това е отговорност: имам семейство.“

„Страдал съм, борил съм се с тях, преживели сме лоши моменти и сега, когато се наслаждаваме на живота, трябва да продължа. Ако съм играл футбол през всичките тези години, то е защото обичам футбола, но и заради тях. Знам, че животът е много по-дълъг. Трябва да се грижа за семейството си, за малкия си брат.“

„Във футбола няма страх“, добавя той. „Виждал съм майка ми да се мъчи, за да мога аз да играя футбол. Виждал съм баща ми да обикаля улиците и да събира скрап, за да имам какво да ям. Това е страх. Сега, ако имах син, бих могъл да се грижа за него. Ако майка ми или баща ми имат нужда от нещо, мога да помогна. Вече нямам този страх, а това е единственият страх, който бих могъл да имам в живота.“

Така че, играй играта. По твоя начин, както винаги, създаден в Рокафонда – суровият квартал, чийто пощенски код Ламин Ямал показва с всеки гол. Освен това, настоява той, забавлението във футбола е подценено. „Барселона ти дава добри неща, но ти трябва и нещо свое, твоите корени“, казва той. „Барселона ми даде контрол, разбиране, футболен интелект. В парка няма футболен интелект: тръгваш срещу противника, после пак се връщаш. Аз го имам това. Ако не идвах оттам, откъдето идвам, и не бях в Ла Масия, нямаше да се получа така.“

„Работата е там, че аз обичам футбола. Не играя за пари, играя, защото го обичам. Играчите, които са обсебени от голове или асистенции, не му се наслаждават. Аз играя за забавление: да дриблирам, да играя с едно докосване, с две, да накарам съотборник, който не е вкарвал, да вкара. За щастието на феновете. Да чуя възгласите „оле“. Играя за това. Наслаждавам му се. Прибирам се вкъщи и си казвам: „Прекарах си страхотно“. Ако всеки играч правеше това, щяхме да се наслаждаваме много повече.“

„На Световното първенство го чуваш, усещаш го: когато получа топката, те се изправят, един след друг, по целия ред. Сякаш казваха: „Да видим дали този човек е това, за което го говорят“. На „Камп Ноу“ хората знаят, че ще тръгна срещу някого. Това усещане, това очакване, е нещо, което можеш да изпиташ само в спорта, бидейки играч като мен. Сякаш има нещо вътре в теб, което те кара да се чувстваш по-силен от всеки друг и се надявам да го имам до деня, в който се пенсионирам. Около теб се надига вълна и се чувстваш като Супермен, чувстваш се като Спайдърмен. Чувстваш се невероятно.“

"Гардиън"

Добави Sportal.bg като предпочитан източник в Google

Следвай ни: