История, започнала с големи очаквания, а завършила далеч от тях: Влахович е струвал на Ювентус 150 милиона

От месианското пристигане до поредица от неуспехи сезон след сезон, с нарастващо разочарование сред феновете, до пропуснати възможности и липса на резултати – това е анализът на торинския "Тутоспорт" във връзка с представянето на Душан Влахович с екипа на Ювентус. Както стана ясно вчера, сръбският нападател ще напусне "бианконерите", след като двете страни не успяха да се разберат за нов договор.

Край на сагата: Влахович ще напусне Ювентус като свободен агент

Подчертава се, че пристигането на Влахович през зимата на 2022 г. е било началото на една ера, но той не е оправдал очакванията, дори е оценен като една от най-разочароващите и скъпи операции в новата история на клуба. Той е вторият най-скъп футболист след Кристиано Роналдо, но далеч от представянето на португалеца на терена.

Ювентус плати на Фиорентина 70 милиона евро на три вноски, но добави още 11,6 милиона под формата на солидарни вноски и съпътстващи разходи, както и допълнителни 10 милиона бонуси. Общо: 91,6 милиона евро за трансфера, анализира "Тутоспорт". След трансферната сума идва ред на договора. Влахович започна с нетна заплата от 7 млн. евро на сезон, която беше предвидена да нараства прогресивно благодарение на структурата на договора.

Първият бонус за лоялност се активира на 30 юни 2025 г., увеличавайки заплатата му до 10,5 милиона евро нето. Второто увеличение последва на 30 юни 2026 г., когато заплатата достигна 12 милиона. Като се вземат предвид брутните разходи за заплати и всички свързани задължения, „Старата госпожа“ е похарчила общо над 150 милиона евро за цялата инвестиция.

Има още един аспект, който допринесе за поддържането на високото мнение за Влахович в Ювентус: липсата на истинска алтернатива. От пристигането му клубът никога не е успявал да доведе в Торино нападател, който сериозно да застраши мястото му в стартовия състав, с изключение на няколко месеца с френския нападател Рандал Коло Муани. Година след година сърбинът се намираше в центъра на проекта по-скоро поради липса на конкуренция, отколкото поради превъзходство, показано на терена.

Това неизбежно допринесе за възприятие, което може би беше по-добро от реалното представяне. В други големи европейски клубове, толкова непостоянни изяви вероятно биха довели до по-често сядане на пейката или дори до загуба на място. В Ювентус обаче Влахович продължи да бъде офанзивен стълб почти автоматично. Тази ситуация в крайна сметка го предпазваше от последствията на лоши периоди и, индиректно, подхранваше неговата надцененост в очите на част от феновете и спортните експерти, пише още „Тутоспорт“.

За да бъде престоят на Влахович в Торино още по-сложен, допринесоха постоянните физически проблеми на сърбина. Статистиката показва, че той е пропуснал 52 мача поради физически неразположения, най-вече заради проблеми с адукторите. Ситуацията кулминира с операция, която беше необходима за трайното решаване на проблема. Хирургическата интервенция го принуди да отсъства дълго от терена, което лиши Лучано Спалети от единствения му истински голмайстор, въпреки неговата непостоянност.

Влахович изигра 168 мача за Ювентус във всички турнири и отбеляза 68 гола (12 от дузпи). Спечели само един трофей: Купата на Италия срещу Аталанта, където отбеляза решаващия гол, което беше и последният трофей, спечелен от „бианконерите.

Отношенията с феновете бяха променливи – от първоначален голям ентусиазъм, през критики заради пропуснати шансове и освирквания, до отново аплодисменти за борбеността и желанието, показани в края на сезона. Независимо от статистиката, това, което най-много липсваше на Душан, беше способността да бъде решаващ в ключови моменти.

Трезеге за Ювентус: Твърде много промени и трансферни грешки, Влахович играе добре в един мач, а после го няма

Ювентус го привлече, за да води отбора в най-важните вечери, да решава несигурни мачове и да стане лице на възраждането след напускането на Роналдо в последните часове на летния трансферен прозорец. Въпреки това, за четири сезона, тази трансформация така и не се случи. Сръбският нападател твърде често изглеждаше изолиран от играта, неспособен да комуникира със съотборниците си и да осигури всеобхватен принос, който модерният футбол изисква от топ нападателите.

Когато една история започне с големи очаквания, а завърши без тяхното изпълнение, краят става почти неизбежен. Влахович напуска Ювентус след четири години, през които така и не успя да стане лидерът, който клубът си представяше. Цената на трансфера беше твърде висока, а договорът – твърде тежък. От друга страна, представянето му беше променливо. Остава споменът за талант, който се проявяваше на моменти, за някои важни голове и за обещание, което никога не се превърна в сигурност, е заключението на торинското издание.

Добави Sportal.bg като предпочитан източник в Google

Следвай ни: