Бившият мениджър на Тотнъм Анге Постекоглу атакува сериозно клуба по отношение на амбицията и финансите, които се отделят, за да могат лондончани да се борят с останалите големи играчи в Премиър лийг. Според него в клуба имат само претенции, че правят нещо голямо, но това не се потвърждава нито от трансферите, нито от заплатите, които са готови да предложат.
"Знам, че е трудно, тъй като бях в тази позиция два пъти в последните шест месеца. Знаете, че той (б.ред. - Томас Франк) не може да бъде единственият проблем. Тотнъм е любопитен клуб. Направиха голяма промяна в края на миналата година - не само с мен, но и с напускането на Даниел Леви. Така сами създадоха цялата тази среда на несигурност. Няма гаранции, който и мениджър да доведат. А те вече имаха мениджъри от световна класа, които нямаха успех. И кака е причината? Томас дойде, но каква беше неговата цел, каква беше целта на клуба? Ако ще правите такава голяма промяна, трябва да се разберете, че ще има известна нестабилност. Не знам дали Томас беше наясно с това.
Те построиха невероятен стадион, невероятни тренировъчни съоръжения, но когато погледнете разходите им и особено структурата им на заплатите, те не са голям клуб. Видях това, защото когато се опитвахме да подпишем с някои играчи, не бяхме конкурентни за тях. Когато влезеш в клуба, виждаш мотото “Да се осмелиш значи да го направиш". Действията им обаче са почти пълна антитеза на това. Мисля, че не осъзнаваха, че за да спечелиш, трябва да поемеш някои рискове.
В края на първата ми година, когато завършихме пети, трябваше да помислим как от петото място да станем истински претендент? Ами трябваше да привлечем играчи, които са готови за Премиър лийг. Но тогава петото място не ни осигури участие в Шампионската лига, така че нямахме пари и в крайна сметка подписахме с Дом Соланке, към когото наистина имах интерес, и трима тинейджъри (б.ред. - Арчи Грей, Лукас Бергвал и Уилсон Одобер). Гледах Педро Нето, Брайън Мбемо, Антоан Семеньо и Марк Геи, защото казах, че ни трябва това, за да се изкачим по-нагоре. И това ще направят и другите клубове. Да, тези трима тинейджъри са изключителни млади играчи и мисля, че ще бъдат страхотни за Тотнъм, но няма да ви изкачат от петото до четвърто-трето място. Но това, което излизаше от клуба, беше: „Не, ние сме клуб, който може да се конкурира на всички фронтове.“
Когато Арсенал се нуждае от играчи, те ще похарчат 100 милиона паунда за Деклан Райс. Не виждам Тотнъм да прави това. Не знам, може би сега ще започнат да го правят. Но така беше не само при мен, но и преди мен. И тогава основното бе, че строяха стадион, така че финансите бяха предизвикателство.
Ако бяхме се класирали за Шампионската лига, може би миналата година нямаше да купим трима тийнейджъри. Но пак си мисля, че нямаше да харчим. Не е важна трансферната сума, а заплатите. Кога за последен път Тотнъм подписа с някого, за когото си казваш „Уау“.