Всеки изминал ден излизат все по-потресаващи разкрития, след като комисията по хазарта, начело с нейния председател Иван Еничеров осъществиха скандално филтриране на 22 букмейкърски компании в България.
Какво означава законът за хазарта в сегашния му опасен вид, който председателят на комисията Иван Еничеров защитава с всички сили? Край на голяма част от спонсорите на българския спорт. Защото не е тайна, че в политиката на всички тези интернет платформи е залегнало подпомагането на всякакъв вид спорт.
Как обаче най-развитите държави в света правят онлайн залаганията, така че всички да са доволни.
Обикновено една бетинг компания, без значение от каква националност са собствениците й, се регистрира на територията на Малта, където плаща 5% от печалбата си, но максималната сума, която се заплаща на хазната на Малта е $ 5 000 000.
След това всяка бетинг компания заплаща процент от приходите или оборота в държавата, в която работи. Най-добро законодателство за онлайн залаганията има във Великобритания, Испания и Дания, а най-неблагоприятно е във Франция, Гърция и Германия.
Във Великобритания букмейкърските къщи плащат по 15% от печалбата си. В Испания процентът е 25 също от печалбата, а в Дания е 20%.
Добър пример за данъчно облагане
Държава
|
Данък
|
ВЕЛИКОБРИТАНИЯ |
15% от печалбата |
ИСПАНИЯ |
25% от печалбата |
ДАНИЯ |
20% от печалбата |
Във Франция бетинг компаниите плащат 8,5% от оборота си, в Германия по 5% от оборота си, а най-неизгодно е в Гърция където букмейкърските къщи плащат 30% от оборота си.
Логично НИТО ЕДНА онлайн бетинг компания не се регистрира и не извършва дейност в тези държави.
Лош пример за данъчно облагане
Държава
|
Данък
|
ФРАНЦИЯ |
8,5% от оборота |
ГЪРЦИЯ |
30% от оборота |
ГЕРМАНИЯ |
5% от оборота |
Данъчните приходи от облагане на хазартната дейност за 2011 година в България са 120 милиона лева, което е 2.15% спад спрямо предходната 2010 година. Това показва справка на Националната агенция за приходите. Хазартните компании плащат данък върху оборота, а не върху финансовия резултат.
Залозите върху спортни и случайни събития са вторият най-голям вносител в бюджета на България и събраната от този вид игри сума за миналата година е 44.5 млн. лв., или с 6.75% по-малко спрямо 2010 г. За 2012 все още данните не са изнесени, но се очаква спадът в приходите да продължава.
Една от причините за спада на приходите от традиционен хазарт най-вероятно е фактът, че все повече българи предпочитат да залагат по интернет на виртуални букмейкърски къщи. В повечето случаи те предлагат по-изгодни коефициенти и съответно печалби.
Така че, ако Комисията по хазарта приеме новия закон във вида, в който е предвиден, то в хазната на България ще влизат все по-малко и по-малко средства от залозите върху спортни събития.
Крайно време е и в България да бъде приет един адекватен закон за хазарта, който да позволява, както на хората да залагат свободно онлайн в интернет, така и бетинг компаниите да могат да инвестират у нас, а от това да се възползва и държавата ни.