Има бум на снукъра, но нищо не е като през 80-те...

Има бум на снукъра, но нищо не е като през 80-те...

Бари Хърн е не само председател на World Snooker и съвсем резонно определян за най-влиятелния човек в снукъра, но и също така директор на компания Matchroom Sport - огромна "империя", която промотира успешно 11 спорта, притежава активи за над 70 милиона паунда, а годишната печалба надвхърля 7 000 000.

Колкото и противоречива фигура в очите на фенове и играчи да е Хърн, някои факти не могат да бъдат отречени - откакто той е начело на снукъра, наградните фондове и броят на турнирите се изстреляха до немислими преди 10 години върхове.

"Имаме 541 събития в днешно време, които покриват над 40 хиляди телевизионни часа", споделя Хърн, чийто син Еди е основен промоутър в професионалния бокс и понастоящем организира мегасблъсъка между Антъни Джошуа и Владимир Кличко.

"Снукърът, например, не спира да се развива. Откакто се завърнах преди седем години досега има цели 25% увеличение на рейтингите, което е впечатляващо, защото навсякъде другаде има спад с 10%. Но снукърът никога няма да се върне във времената на 80-те години, защото играчите в днешно време са интрувертите на спорта", искрен е Хърн старши.



"Те са като роботи", включва се синът му Еди в интервю за "Гардиън". "Сега има повече пари, така че е по-сериозно. Вместо да се нервира и да замери противника си с някоя саксия, модерният снукър играч си ляга в 8 часа с маска за очи и чаша мляко. Нещо като голф е. Кажете ми някой колоритен голфър. Приключват с кръга и правят възстановителни упражнения, след което си лягат рано. Скука."

"Спортът е задвижван от силните характери, но за съжаление вече силните характери не печелят титли. Хората с бурен и безразсъден живот не са успешни. Рони О'Съливан е гений и е изключение, жалко че нямам още шестима като него", съжалява Бари Хърн.

"А какво беше през 80-те години? Публиката си имаше по няколко думи, с които да свърже всеки играч. Алекс Хигинс? Пияница, гений, ураган. Джими Уайт? Вихрушка, лунатик, не може да спечели световната титла. Стив Дейвис? Скучен, непобедим, рижав дядка. А сега? Марк Селби? Може да се каже, че е веселяк. Шон Мърфи? Изглежда приятен дядка. Нийл Робъртсън? Рус дядка. Но не изброяваме суперлативи, защото когато залогът е прекалено голям, те не се стараят да изпъкнат с личността си", обобщава тезата си Еди Хърн.

Следвай ни:

Още от Снукър

Виж всички