Рубриката на Sportal.bg "Снукър пантеон" е посветена на корените на джентълменския спорт и на личностите, които с приключенията си и отдадеността си на играта са се превърнали в легенди.
Във втората част обърнахме внимание на по-малкия му брат Фред, който е бил жива легенда в златните години на снукъра по време на изгряване на звездите на други знаменитости като Рей Реърдън, Алекс Хигинс, Джон Спенсър, Стив Дейвис, Стивън Хендри и дори Рони О'Съливан.
Кариерата на Фред Дейвис е изумителна най-вече заради своята продължителност, а и поради факта, че той се състезава професионално до 79-годишна възраст - последният му мач е през 1992 година, когато губи с 1:5 от Нийл Томкинс в European Open.
Дейвис винаги е казвал, че с удоволствие би играл в турнири и след това, но тежкият артрит на лявото му коляно го възпрепятства дори да ходи, камо ли да се прицелва около масата.
В златните си години Дейвис пък е принуден да спре да играе
, сащото се записва в Британската армия и се сражава във Втората световна война. Малко преди това през 1940 година той губи с 36:37 във вълнуващ маратонски финал на Световното първенство от брат си Джо.
Джо напълно осъзнава заплахата от 12 години по-малкия си брат и отчита това в речта си по време на награждаването: "Докато трае войната, ще съм в безопасност. Фред се записва в армията и това ще го държи зает известно време."
Естествено, след края на войната Фред доминира в снукъра, като му се налага да изтърпи времената на смут в джентълменския спорт. Той е на сцената и през възловата 1964 година, когато вече Световното първенство отново е организирано в познатия му признат от всеки професионалист вид.
През 60-те, 70-те и 80-те години (та дори и в началото на 90-те) снукърът вече е набрал толкова скорост, че има все по-изявени шампиони. Всички те обаче черпят вдъхновение от Фред Дейвис, който със самото си присъствие гарантира не само романтична атмосфера, но и неповторимо усещане за величие.
Невероятното е, че Дейвис претърпява два сърдечни удара през 70-те, но успява да се възстанови и отново да участва във всички най-важни турнири. Последното му участие в мач от Световното първенство е през 1993 година - 0:6 от Марк Дейвис в квалификациите.
Последната му победа при професионалистите е през сезон 1990/91 - 5:1 над Тони Уилсън в пресявките за турнира Mercantile Classic. Проблемите му с артрита са толкова сериозни, че той пада по стълбите в дома си в Денбишир през април 1998 година и издъхва няколко дни по-късно.
Джо Дейвис поставя снукъра на спортната карта на света, а усилията и аурата на брат му Фред Дейвис осигуряват на играта необходимите романтика, класика и усещане за античност, с която да се привлича зрителският интерес и да се вдъхновяват много от следващите велики шампиони.
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)