Как Аржентина изкова ново поколение супертреньори

Как Аржентина изкова ново поколение супертреньори

Класирането на скромния Алавес за финал за Купата на краля за първи път в клубната му история съвпадна с присъствието на Маурисио Пелегрино на пейката на „Мендисороца” и с изригването на серия отлични аржентински треньори, особено в Испания.

„Ако има нещо, което ни отличава – смята Пелегрино, – е това какво представлява за нас футболът от културна гледна точка. Той е нещо много силно внедрено в същността ни – от двора на дома до този на училището. Помня, че осемгодишни играхме мачове на живот и смърт през десетте минути на междучасията ни. Връщахме се изпокапали в час! Унижението пред останалите, което усещаш при поражение, те кара от самото начало да смяташ загубата за едно от най-лошите неща в живота. Който не побеждава, е Господин Никой. В Аржентина загубата е драма, а победата значи само, че не си загубил – по-важно е да не загубиш отколкото да победиш. Това е културна разлика, която не е нито положителна, нито отрицателна, а просто ни прави състезателни. Другата е, че успяваме да се приспособим към всички обстоятелства.

В нашата родина нямаме добра инфраструктура. Повечето хора от народа усещаме, че футболът е един от малкото начини да израстем в живота. Тази приспособимост към средата ни отличава. Конкуренцията помежду ни отвътре е толкова яростна, че ни стига само капчица уважение, за да се приспособим. В която и страна да отидеш, ще намериш аржентинци да работят там. Ние сме в САЩ, в Мексико, в Централна Америка, в националните отбори на Перу, Колумбия, Боливия, Екуадор, Чили… Бразилия е една от малкото страни, до които почти не сме достигнали, а това важи и за Португалия.”

Методологиите, стиловете и вкусовете се различават, но Пелегрино в Алавес, Диего Симеоне в Атлетико Мадрид, Едуардо Берицо в Селта и Хорхе Сампаоли в Севиля имат една обща черта помежду си. Нито един от техните отбори не остава незабелязан – нито в Шампионската лига, нито в Примера, нито в турнира за Купата на краля. Сантиаго Солари – треньор на филиала на Реал Мадрид, смята, че съществува една много плодотворна комбинация при смесването на манията по футбола на неговите сънародници и академичното обучение в Испания: „Получаваното в школата на тукашната федерация образование е на отлично ниво.”

И Солари, и Пелегрино, и Берицо, и мениджърът на Тотнъм Маурисио Почетино са се обучавали в школата на Кралската испанска футболна федерация. Нейният директор Хинес Мелендес говори с гордост за своите ученици: „Откакто начело на КИФФ застана президентът Вийяр, тук сме оформили 10 000 треньори на топ ниво.”

ОБУЧАВАНЕ ДА ОБУЧАВАШ

„Отвъд великолепното испанско обучение, аржентинците привнасят в комбинацията силния си характер – продължава Мелендес. – Те са мъже с голямо познание за футбола и с огромна воля. От моите аржентински ученици най-добрият, и с разлика, бе Почетино: със свой начин на изразяване, с работата си в практиките… Това се виждаше от километри! Сега при мен е Фернандо Редондо и ми се струва, че върви по същия път. Аз не мога да науча Редондо как да подава топката с вътрешността на стъпалото, ала мога да го науча как той да научи на това другиго.”

Симеоне и Сампаоли, които изкараха курсовете си в Аржентина, също се уповават на добрата подготовка. Академичният отговорник за курсовете в Асоциацията на треньорите по футбол в Аржентина (АТФА) Енрике Борели говори за наличие на златно поколение: „Нашите школи се модернизираха и сме в челото в света по отношение на образованието. После е ред на друго важно нещо: в Аржентина са изключение клубовете без проблеми в инфраструктурата, логистиката и въобще организацията. По тази причина аржентинските треньори имат плюс на своя страна, когато отиват в добре организирани клубове. Мисля, че настоящият момент е най-добрият в историята за нашите треньори по света.”

Пелегрино си спомня с носталгия за онези противоречия, които определят неговата самоличност: „Започнах треньорския курс през 1999 г., когато бях във Валенсия. През цялата си кариера съм се опитвал да се изграждам на основата на любопитството си. Започнах в Л’Елиана, в долните възрастови нива на Валенсия, и цялото ми академично изграждане е испанско. По темперамент обаче се чувствам повече аржентинец. Когато отидох в Аржентина и наложих на система 1-4-2-3-1, тя не бе много използвана там и ме наричаха Испанеца. Много ме болеше от това. Когато изкараш много време навън, се превръщаш в чужденец в собствената си земя. Тук е същото.”

МЕНОТИ: „ОТИВАМЕ В ЕВРОПА ДА ПРЕОФОРМИМ ГЕНИТЕ СИ НА БЯСНО ГОНЕЩИ КУЧЕТА”

„Винаги е имало изтъкнати аржентински треньори – казва Сесар Луис Меноти, бивш наставник на Барселона и на своя национален отбор, световен шампион от Мондиал 1978. – Ектор Купер и Хорхе Валдано имаха успехи миналото десетилетие, а Еленио Ерера спечели няколко титли в Испания и един от най-титулуваните в историята в Италия. Да не се връщаме до Ренато Чезарини, който отбеляза цяла ера в Ювентус. Разликата с днес е, че сега изникна цяла група млади треньори, но те са част от една пълна с дълбоки културни взаимовръзки история между Аржентина и Испания. Това е факт и защото в нашата страна има дълбока институционална дезорганизация и културно убийство на фубола, което предизвика нуждата от обучение и чиракуване навън, а после и работа на чужда земя.

У нас има едно поведение при изграждането на треньорите – успешното се копира. Посланието от успеха на Джосеп Гуардиола накара много от нашите треньори да опитат да се научат в Испания. В аржентинския футбол винаги сме имали гена на бясно гонещи кучета. Когато държиш затворено такова куче в апартамент дълго време и после го изкараш на поляна, то се разплаква. Затова пътуването и обучението в Испания се оказа начин да се променят гените. У аржентинския треньор винаги го е имало огромното желание да се изгражда, огромната нужда да се учи, а в Аржентина нямат никаква възможност това да му се случи. Аржентинският футбол е болен, задушен.

Преди мечтата на росариец като мен бе да играе в Росарио Сентрал, в Бока Хуниорс, в Ривер Плейт… За 16-годишното хлапе от юношеските групи на Росарио Сентрал днес мечтата е да замине за Европа. Тук се случи културно убийство на футбола. Клубовете не плащат, пъдят те и за да си вземеш заработеното, трябва да заведеш дело, а в съда никога не печелиш. Нашата управленска култура, която бе на по-високо ниво от тази в Европа, днес е умъртвена.”

Диего Торес, „Ел Паис”

Още от Футбол свят

Виж всички