Санчо, Холанд и Вернер озаряват епичната битка за титлата в Германия

Миналия съботен следобед претъпканият спортен бар „Арена Лайпциг“ наподобяваше в голяма степен върха на таблицата в Бундеслигата – без свободно пространство за маневри и без право на грешка. Това се доказваше от пропития от изпуснати халби бира под и народът се гъчкаше пред множеството телевизори с надеждата да има и изпуснати точки, най-вече от Байерн (Мюнхен) и заредения с Ерлинг Холанд Борусия (Дортмунд). „Ред Бул Арена“ е на пет минути пеш и РБ Лайпциг се надяваше по-късно този ден да затвърди шампионските си амбиции срещу друг претендент за титлата – Борусия (Мьонхенгладбах).

Привържениците в кръчмата може и да се притесняват най-много от Байерн и Дортмунд, но Гладбах също е опасен заради попитите от старши треньора Марко Розе принципи със залог върху агресивния висок пресинг. Няма свободно пространство за маневри и няма право на грешка.

Служител на една от водещите агенции в Европа описваше мача като „битката между треньорите, които клубовете от Премиър Лийг трябва да следят в дългосрочен план“, а няма как да противоречиш на това. Като загрявка, феновете на Лайпциг бяха залепили погледите си към екраните с излъчвани най-важните моменти от петте следобедни двубои.

Първият масов стон дойде след само осем минути, когато Роберт Левандовски изведе напред Байерн срещу Майнц 05. Разочарованието нахлу съвсем после с гола след рикошет на Джейдън Санчо за Дортмунд срещу Унион (Берлин), а Томас Мюлер добави още един за баварците на Ханзи Флик. О, Боже, Холанд също вкара и се чу вик „Nochmals!“. Пак. Да, пак...

За привържениците и ръководителите на Лайпциг е особено болезнено да гледат как норвежецът ниже гол след гол за BVB предвид хвърлените огромни усилия да бъде привлечен към края на изтеклата година. Макар той да бе топ мишена на Манчестър Юнайтед за януари, източници от Ред Бул Залцбург твърдят, че заради мисълта къде е най-добрата възможност за развитие на тази му крехка възраст изборът е бил между Дортмунд и работа под наставленията на Юлиан Нагелсман.

Холанд избра първото заради по-добрите финансови условия, по-голямата световна популярност и доказаната във времето способност на „жълто-черните“ да служат като идеален трамплин в кариерата за одарени младоци.

В събота той заби своя седми гол за първите си едва три мача – нещо невиждано досега в историята на Бундеслигата. През ноември 19-годишният таран бе обсъждан в кабинетите на ръководствата и на Лайпциг, и на Дортмунд като попълнението, което може да помогне за слагането на край на хегемонията на Байерн. Превъртаме лентата към днешния ден и виждаме как вече мнозина вярват, че именно BVB е най-добрият залог за това достижение предвид изумителния ефект на норвежкия национал върху отбора. В събота момчетата на Люсиен Фавр смазаха Унион с 5:0 у дома и остават на 3 точки зад Байерн, който би с 1:3 навън Майнц и се изкачи на върха в класирането.

Така Лайпциг трябваше задължително да надвие Гладбах, за да си върне водачеството, ала началото не беше добро – чудесна новина за мнозинството от футболните запалянковци в Германия. На трибуната за гости се виждаше огромен транспарант с надпис „Traditionsverein seit 1900“ – традиционен клуб от 1900 г. насам, което биеше право в сърцето на проблема.

РБ Лайпциг е създаден през май 2009 г. след купуването на лиценза на тогава петодивизионния Маркранщат и затова на него гледат като на инвестиционен проект на компанията Red Bull, а не като на истинска футболна организация. Смятат го за предателство към същината и фундаментите на футбола в страната, най-вече заради пренебрегването на правилото „50+1“, при което привържениците на даден клуб имат главната роля в управлението.

Феновете на Гладбах издигнаха над първия и друг флаг с надпис „Keine akzeptanz“ – никакво приемане. На терена техният отбор също не се подчиняваше: преходите в играта на възпитаниците на Розе бяха отлични, като за секунди задушаваха контраатаките на домакините и започваха свои. Аласан Плеа и Йонас Хофман дадоха на почивката преднина от два гола на гостите, а шедьовър в защита на Дайо Упамекано не позволи може би решаващо откъсване напред в резултата.

Нагелсман отговори с двойна смяна, вкарвайки в игра Юсеф Поулсен и Патрик Шик, който върна едно попадение след грешка на вратаря Ян Зомер. След скоро дошлото изгонване на Плеа за два бързи жълти картони Лайпциг затегна обръча и Кристофър Нкунку изравни с красива акция, ала липсата на още време попречи за завръщането начело в таблицата и сега има изоставане от една точка от Байерн.

Битката за титлата в Бундеслигата се оказва с удивителен сценарий към момента, ала има опасения, че няма да има изненадващ обрат в сюжета и вместо това ще имаме предсказуемия финал: осми пореден триумф за германската суперсила. Само дваж в последното десетилетие друг е ставал шампион: Дортмунд на Юрген Клоп през 2011 и 2012 година. Може би BVB или Гладбах ще се нацупят на този въпрос, но, колкото и непопулярен и необичан да е Лайпциг, толкова ли ужасно за футбола в страната би било да има ново лице на върха в Бундеслигата?

Да, разбираемо и нормално е недоволството у всички останали относно това как се зароди този клуб, ала е трудно да се отрече, че той е отлично ръководен, има ясна философия за играта и звездна скаутска структура. Пък и имаше отлични треньори в последните няколко години.

Лайпциг също така съживи източногерманския футболен ландшафт, който бе разрушен от вечна липса на достатъчно финанси и от изсмукването на най-добрите си таланти към западната част на страната след обединението от 1990 година. При достигането си на Първа Бундеслига в сезон 2016/17 клубът бе първият от Изтока в елита след отпадането на Енерги (Котбус) през 2009 година. Пък и няма как да бъде укоряван един обладан от страст към футбола град – рожденото място на Германския футболен съюз, че подкрепя свой добър отбор.

Трансферният рекорд на РБ Лайпциг е 29,75 млн. евро за Наби Кейта, когото продаде на Ливърпул на двойно по-висока цена. Гвинейският халф е единственото попълнение на клуба над границата от 20 милиона. Тимо Вернер дойде за около 30 млн. евро и се очаква да бъде продаден също за двойно повече при интереса на Ливърпул и Челси. Скаути от английски клубове следят отблизо и Марсел Забицер, Нкунку, Ибрахима Конате и Упамекано, като един високопоставен германски футболен човек отбеляза, че „Бундеслигата е като фабрика за таланти за Премиър Лийг – ние вършим черната работа, а те плащат голямата пара за завършения продукт“.

Очаква се наистина да има доста шопинг от витрината на Бундеслигата това лято. В Дортмунд битува чувството, че Джейдън Санчо може да бъде изкушен да отиде в Челси, ако там си осигурят място в Шампионската лига. Франк Лампард определено би си помогнал в изграждането на дългосрочния си проект, ако има на разположение потенциална суперзвезда, а английският национал блести, когато е в главна роля. В събота той стана най-младият футболист с 25 гола в историята на Бундеслигата и се очаква цената му да е около 155 млн. евро.

Холанд също се очаква в крайна сметка да заиграе в Англия, а Кай Хаверц от Байер (Леверкузен) е играч, когото всеки един елитен клуб детайлно скаутира. В Гладбах се плашат, че Маркус Тюрам – синът на легендата Лилиан Тюрам, ще бъде изкушен да напусне страната, а би било истински шок, ако никой не опита да спре Дортмунд да купи за постоянно Ашраф Хакими от Реал Мадрид това лято.

Нивото на талант в Германия е направо плашещо и това говори за добро скаутиране на най-ниските ешелони, но също и за усъвършенстван процес на развитие и за прогресивен футбол.

Очевидно предстои в чужбина да попият нещо много повече от Бундеслигата отколкото запленяващата битка за титлата.

Мелиса Реди, „Индипендънт“

Следвай ни: