Голаджията на Байерн (Мюнхен) Роберт Левандовски даде интервю за каталунския вестник Sport. Ето основните теми, по които той говори:
БАЙЕРН
Намирам се в един от най-силните клубове в света и знам, че мога да съм щастлив. Всичко тук е на високо ниво – от състава до базата. В Мюнхен успях да стигна до нивото, на което съм в момента. Но искам да продължа и да стана още по-добър футболист.
РЕАЛ МАДРИД
Вярно е, че след един мач срещу Реал Серхио Рамос и Кристиано Роналдо ми казаха, че трябва да се присъединя към техния тим. Да, можеш да отидеш в Испания или друга страна, но за мен това не е най-важното нещо.
СТИЛ НА ИГРА
През цялото време искам от моите съотборници да ми подават топката. Вкарам ли един гол, вече искам втори. Станат ли три, жадувам за четвърти. Понякога останалите момчета ми казват „Не си ли наясно, че след 2-3 дни ни предстои нова среща?“ Но аз просто обожавам да реализирам попадения и никога не се насищам.
ИДОЛИТЕ
Спомням си как като 6-годишен се впечатлявах от Роберто Баджо по време на Мондиал’94. Допадаше ми начина, по който той играеше. След това – между 10 и 14 години – любимец ми беше Дел Пиеро. На по-късен етап това стана Тиери Анри. Помня деня, в който срещнах Анри на живо. Уау! Идолът от детството ми. И той искаше моята фланелка! Мечтите се сбъдват.
МЕЧТИТЕ
Винаги съм искал да стана футболист и да играя пред 80-90 хил. души. И това зависеше от мен. Понякога приятелите ми ме канеха на купон, но на следващия ден аз имах тренировка. И трябваше да избирам... Та аз предпочитах да си остана вкъщи и да почивам. Всеки младеж е изправен пред такива решения. Тогава нямах нито PlayStation, нито компютър и прекарвах целия ден в парка или градината. В днешно време това вече го няма, защото децата имат много други варианти за развлечение.
РОДИТЕЛИТЕ
Винаги ще съм им благодарен, защото всеки ден пътувахме по много, за да ходя на тренировка – по два часа в едната посока. Родителите на моите съученици им се чудеха защо губят толкова време, но те отговаряха, че моята мечта е да стана футболист.