Интервюто с Нагелсман: Отказах на Мадрид, още ми е рано

Телефонът иззвънява, Юлиан Нагелсман отговаря и слуша внимателно. Обаждането идва много по-рано от очакваното. Твърде рано. То е някак шокиращо и със сигурност сюрреално. Отсреща е директорът на Реал Мадрид Хосе Анхел Санчес, който му обяснява, че испанският колос го смята за главния кандидат за наследник на Зинедин Зидан.

Това се случва в лятото на 2018 г., когато германецът още не е отпразнувал и 31-вия си рожден ден. Отпразнувал е обаче изкачването на Хофенхайм до 3-то място в Бундеслигата, след като предишния сезон е извел клуба до първото му участие в Шампионската лига след 4-та позиция в крайното класиране. Ливърпул обаче е твърде високо препятствие в плейофите.

Най-младият старши треньор в историята на Бундеслигата е свързван с куп постове и е имало доста непреки контакти от ръководители с него. Той обаче не крие за обаждането от Мадрид и споделя защо не е окуражил интереса от „Сантиаго Бернабеу“.

„Нормално е да се замислиш, когато ти звъннат от Реал Мадрид. В началото бях изненадан, претеглих нещата и не се усетих уютно при мисълта да ида там. Искам да се подобрявам, а ако отидеш в Мадрид, нямаш време да се подобряваш като треньор – трябва вече да си най-добрият. Сега аз още не съм най-добрият, но признавам, че искам в бъдеще да съм. Ако отидеш в Мадрид или Барселона, няма да получиш това време от феновете, медиите и ръководителите. Те искат да гледат победа във всеки мач и титли и трофеи в ШЛ всеки сезон. Ако не успееш, никой няма да приеме за оправдание това, че все още си млад и се развиваш.

Във футбола не е лесно да плануваш кариерата си, защото всичко е толкова непредвидимо, ала си длъжен да се опиташ да го сториш. Главното е да правиш точните стъпки, не непременно най-големите стъпки. Отиване в Мадрид е вероятно една от най-големите стъпки и към най-високото, Затова се замислих, че ако ида там на 31 години, после накъде? Другото нещо е, че езикът е много важен за мен. Аз обичам да комуникирам и съм много изразителен към играчите си. Все още не мога да говоря испански, освен някоя фраза за здрасти. Затова тази стъпка не бе точната за мен, макар и да е най-голямата възможна.“

Това гледище на Нагелсман за кариерата му е изковано от лична трагедия. Само за период от половин година, когато е едва на 20, той е принуден да изостави мечтите си да е голям централен защитник заради брутална коленна контузия, а още по-жестокият удар тепърва следва. Баща му Ервин умира неочаквано след кратко боледуване и Юлиан се завръща в семейния си дом в Ландсберг ам Лех, град в Югозападна Бавария. Спестява на майка си грижите около погребението и административните задължения, което го прави „по-зрял и пораснал човек“. Научава, че има далеч по-важни неща от футбола, поема повече отговорности и премисля дълбоко всяко голямо решение. Следващият му клуб след Хофенхайм е набелязан още преди обаждането от Мадрид.

РБ Лайпциг следи Нагелсман още преди европейските грандове да научат за този млад новатор, разбиващ статуквото в Бундеслигата. Бившият спортен директор на клуба Ралф Рангник води Хофе, когато Юлиан е помощник-треньор на отбора до-17, преди да го поеме. Посочва го като „най-големия треньорски талант в Германия“ и като човека, който може да е постоянна заплаха за хегемонията на Байерн (Мюнхен) на домашната сцена и да превърне отбора в сила на европейската. Рангник и изпълнителният директор на Лайпциг Оливер Минцлаф са така твърдо решени да го привлекат, че се задействат необичайно рано преди онова съдбовно лято.

„Те наистина се бориха да ме вземат. За един треньор е важно да усеща, че клубът вярва в него и в методите му. Минцлаф и Рангник ми го показаха. Обадиха ми се година преди да ме вземат в Лайпциг и ми казаха защо и как ще се получат нещата. На следващия ден ми изпратиха договор по имейла. Отне само 20 часа след разговора ни, а това не е нормално. Много клубове в този период ме търсиха и ми казваха, че може би ме искат, докато при Лайпциг нямаше „може би“. Аз съм млад треньор и ме привлича идеята да работя в клуб с ясна структура, където няма 20 души, дърпащи всеки в посока на своето различно виждане. Тук аз решавам и нещата се случват бързо, защото в целия клуб цари една обща визия. Също така за мен е интересно да работя с отбор от млади играчи. Те искат да се развиват и да се подобряват всеки ден. Аз също искам да се развивам и да се подобрявам всеки ден, затова всички заедно дърпаме в една и съща посока.“

Нагелсман подписа отрано четиригодишен договор с Лайпциг, който беше обявен публично още на 21 юни 2018 г., за да бъдат избегнати постоянните спекулации около бъдещето му. Младият специалист се усмихва на получилата се ситуация.

„Забавното тук е, че сякаш 10 минути след подписването на договора всички клубове се заинтересоваха. Това е както когато отидеш на дискотека сингъл и никога не успяваш да си хванеш момиче, но когато идеш с гаджето, купища ти се мятат на врата!“

Тотнъм е един от изследвалите задълбочено възможността да вземат Нагелсман като наследник на Маурисио Почетино, а сега става първият му съперник в елиминационните етапи на ШЛ. Някак поетично е, че този мач на най-голямата футболна сцена ще изправи треньора на Лайпциг срещу човека, с когото го сравняваха, докато работеше в Хофенхайм.

„Преди около шест години нашият вратар там Тим Вийзе ме наричаше Мини Моуриньо. Тогава бях помощник-треньор и работех и с отбора до-19. Бях онзи млад новак, който иска да научи всичко. Не споделяме една и съща философия с Жозе Моуриньо, но не смятам, че е най-лошото нещо на света прякорът ти да е свързан с неговото име. Той е спечелил 25 трофеи и е един от най-големите във футбола. Щастлив съм, че сме изправени пред предизвикателството да се срещнем с воден от него отбор.“

Нагелсман и Моуриньо няма как да имат по-противоположни подходи – проактивен срещу реактивен, ала доста повече общо имат в пътя си към върховото ниво в треньорската професия. И двамата са били скаути, учили са в детайли спортна наука, развивали са младежки отбори и са били високо ценени помощник-треньори. Талантът им е бил разпознат и окуражен от установени фигури – Рангник и Томас Тухел в случая на германеца и Боби Робсън и Луис ван Гаал в този на португалеца. На осминафиналите на ШЛ камерите ще се насочват от треньор, който беляза предишното поколение, към треньор, който ще бележи следващото. Макар Моуриньо да е смятан за изчерпан от доста хора, Нагелсман е изпълнен с уважение към човека, когото смята за най-опасния вид съперник.

„Жозе има опит във всякакви ситуации. Бил е на пейката в толкова много елиминационни мачове и знае какво да прави, ако отборът му поведе, изостане, допусне ранен или се нуждае от късен гол. Аз съм имал елиминационни мачове само за Купата на Германия, не и в Европа, ако изключим плейофите с Ливърпул. Това е напълно ново за мен и напълно различно от това как водя мачове в Бундеслигата.“

Нагелсман очаква Тотнъм да се защитава дълбоко и да не дава никакво пространство зад защитната си линия, да променя подхода си като домакин и като гост. Очевидно е колко го вълнува сблъсъкът с Моуриньо.

„Като треньор, особено като млад треньор, искаш подобни изпитания. Никога не съм го срещал преди, така че ще е хубаво да го сторя. Обожавам неговите пресконференции. Помня първата след идването му в Тотнъм и един журналист го попита дали лошото представяне не се държи на загубения финал в ШЛ миналия сезон, а той отговори: „Не зная, никога не съм губил финал в ШЛ.“ Винаги предлага добро зрелище.“

Нагелсман признава, че гледа мачове на Тотнъм от времето на Почетино, когото смята за много добър треньор, направил хубав за гледане отбор. Неговият Лайпциг също не е никак лош, като се бори за титлата в Германия и едновременно и за прогрес в Европа, при това с малък състав със средна възраст от едва 23,5 години. Той признава, че е правил доста промени в единайсеторките си между мачовете от Бундеслигата и Лига Европа след отпадането от Ливърпул с Хофенхайм.

„Научих се тогава, че ти трябва повече стабилност. Трябват ти пет-шест постоянни имена да ти дадат структура и да ти бъдат гръбначният стълб. Другата разлика са психологическата и тактическата промяна между двете състезания. В Европа имахме твърде много офанзивно ориентирани играчи и съперниците наказваха липсата на протекция на защитата. Можеш да минеш с шест-седем офанзивни играчи в Бундеслигата, но не и в Европа.“

Нагелсман внимава да не претовари своя състав с твърде високи изисквания. Високата позиция в първенството в съчетание с печеленето на група с Лион, Бенфика и Зенит в ШЛ разбираемо повиши очакванията.

„Естествено е да си мислим за титлата в Германия, но трябва да сме наясно, че представянето на един млад отбор никога не е праволинейно и има възходи и падения в развитието. Не сме идеални във всеки мач. Все още имаме шансове да постигнем целите си, затова ще скочим за тях. За нас успехът не е само в това да станем шампиони – не само резултатът, а и процесът е важен. Напълно окей ще е и да се класираме пак за ШЛ. Ще дадем най-доброто от себе си и ще видим докъде ще ни доведе това.“

Нагелсман гледа към Премиър Лийг за вдъхновение. Като търсещ и най-малкия детайл в помощ за излизане пред конкуренцията, той следи треньорите на върха в това как успяват да открият и внедрят състезателни предимства у своите отбори.

„Много гледам Ливърпул и Манчестър Сити. Миналия сезон Сити имаше голяма гъвкавост и купища варианти да отвори даден мач с интересни позиции при владение на топката. Винаги е запленяващо да гледаш отбори на Джосеп Гуардиола. Ливърпул се разви отлично, особено при владението на топката и намирането на разнообразие, след като в първите два сезона при Юрген Клоп се залагаше основно на контраатаката. През същия процес преминаваме и ние сега в Лайпциг, като разширяваме кръгозора си, за да не се уповаваме само на пресирането и контрите. Ако искаш да си добър треньор, трябва да гледаш мачовете на Ливърпул. Стореното от тях е невероятно и можеш да се научиш от представянето им, но още повече от манталитета им. Напълно откачено е да си толкова успешен, да си с над 20 точки пред следващия в класирането в лигата и да даваш още и още и още, за да печелиш всеки мач. Това е голямо послание за играчите, особено за младите. Те трябва да се учат от Ливърпул как винаги да са гладни за още и да стават все по-добри. Няма значение, че вече си 99% шампион – пак трупаш победа след победа.“

Нагелсман очевидно цени високо Премиър Лийг, но това е реципрочно. Тотнъм, Арсенал, Челси и Лестър го следяха, а се говореше и че в бъдеще може да е човекът, който да върне старата слава на Манчестър Юнайтед. Той се чувства удобно да изкара цялото си интервю на английски, като спира само за проверка на превода на две думи в телефона си: „beeindruckend“ и „wortschatz“ – „впечатляващ“ и „речник“. Може ли да се заключи, че планировката за кариерата му включва Англия?

„Първата ми идея е да остана в Лайпциг четири години, но във футбола никога не знаеш какво може да се случи. Премиър Лийг ме интересува, но ме интересуват също други клубове в Бундеслигата и Ла Лига, макар че трябва първо да подобря испанския си. Зная, че е много тежко в Англия. Четох интервюта на Клоп и Гуардиола за свръхинтензивния график от мачове и изискванията към играчите и треньорските щабове. Имам и доста интереси извън футбола, например мотокрос, ски и изживявания със семейството. В Англия няма време за нищо друго – само футбол, футбол и пак футбол. Има обаче няколко клубове, които следя отблизо, а Премиър Лийг е цел за всеки един треньор.“

Телефонът му звъни точно преди края на интервюто ни и аз се шегувам, че пак е Хосе Анхел Санчес. Ние може и да се шегуваме с това, но ако продължи по същата траектория, скоро няма да му остане друга стъпка, освен най-голямата.

Мелиса Реди, „Индипендънт“

Следвай ни: