Прякори: “Oранжевите”, “летящите холандци”, “лалетата”
Асоциация: Нидерландска футболна асоциация (Koninklijke Nederlandse Voetbalbond)
Селекционер: Роналд Куман
Капитан: Вирджил ван Дайк
Най-много мачове: Уесли Снайдер (134)
Най-много голове: Мемфис Депай (55)
Стадион: различни стадиони в Нидерландия
Позиция в ранглистата на ФИФА: 7
Най-висока позиция в ранглистата на ФИФА: 1 (август 2011)
Най-ниска позиция в ранглистата на ФИФА: 36 (август 2017)
Участия на световни първенства: 11
Най-големи успехи: финалист (1974, 1978, 2010)
Участия на европейски първенства: 11
Най-големи успехи: шампион (1988)
Население: 18,04 млн.
Площ: 41 865 км2
Столица: Амстердам
Валута: Евро
Официален език: нидерландски
Националният отбор по футбол на Нидерландия представлява страната в международните футболни срещи. Контролира се от Кралския нидерландски футболен съюз (KNBV).
Нидерландия е участвала на 11 световни първенства, като дебютира през 1934 г. в Италия. Най-големият успех са трите финала през 1974, 1978 и 2010 г. като и трите са загубени – два от страната-домакин на първенството, съответно ФРГ (1:2) и Аржентина (1:1, 1:3 сл. пр.), а през 2010 г. от Испания (0:1 сл. пр.).
През 70-те години нидерландците практикуват т.нар. "тотален футбол", измислен от Ринус Микелс. Като треньор на Аякс, Барселона и Нидерландия той разработва безпрецедентна тактическа схема, основана на идеята за пълна подвижност и универсализъм на играчите. Този модел на играта осигурява в хода на мачовете ограничена взаимозаменяемост между футболисти от различни роли и дори цели линии, бързото движение на играчите по терена и акцент върху атакуващите действия. От структурирания хаос, съзнателно създаван от нидерландците, на съперниците им буквално „се завива свят“, и те просто се замайват както при морска болест от калейдоскопичните ритми, които им налагат футболистите на Микелс. Такъв фееричен отбор може да бъде създаден само при наличието на съответните изпълнители, каквито имат нидерландците по това време. Мотор и мозъчен център на „оранжевия часовник“ е неподражаемият Йохан Кройф, наричан „играч легенда и оркестър“ – един от най-изтънчените виртуози на световния футбол. Той има феноменално виждане на играта, великолепна техника и истинска харизма. В екипа, обединен около този гений, са събрани група талантливи и обучени футболисти, като Роб Рензенбринк, Йохан Неескенс, Руди Крол. Равни на тях по това време в света няма.
В квалификациите за Световното първенство "оранжевият" отбор побеждава съседите от Белгия, както и Норвегия и Исландия, и спечелва групата с рекордната обща голова разлика 24:2. На финалния турнир той отново убедително превъзхожда съперниците и уверено достига финала, като последователно побеждава Уругвай с 2:0, България с 4:1, Аржентина с 4:0, ГДР с 2:0 и Бразилия с 2:0. Само шведите успяват да стигнат до равенство във втория мач от груповата фаза. Решаващият мач за титлата срещу германския отбор обаче се превръща в трагедия за нидерландците. Началото му е безпрецедентно за финален мач. След началния съдийски сигнал "лалетата" бият центъра и си разменят 16 подавания, при които Кройф се връща в защита и започва първата атака. След секунди нидерландският капитан вече напредва към наказателното поле и се врязва в германската отбрана между своя персонален пазач Берти Фогтс и Ули Хьонес. След като навлиза в полето, Хьонес го фаулира – дузпа. Със силен и плътен шут Неескенс неспасяемо вкарва топката по средата на вратата, а германският вратар Сеп Майер плонжира встрани и няма шанс да отрази удара. Постепенно обаче германският отбор се съвзема и изравнява играта. Още през първото полувреме Бундестимът повежда с 2:1 чрез голове на Пол Брайтнер и Герд Мюлер. Цялото второ полувреме нидерландците владеят инициативата и непрекъснато нападат домакините, които упорито се съпротивляват, но резултатът не се променя. Фогтс играе много твърдо, на моменти дори грубо срещу Кройф и извършва множество тактически нарушения като непрекъснато го фаулира и накъсва играта на "оранжевите". Нидерландският отбор без съмнение се изявява като най-добрия отбор на първенството, но в крайна сметка не става шампион.
След загубения финал от Аржентина през 1978 г. Нидерландия не се класира за световни финали в продължение на 12 години. През 1990 г. тимът участва на шампионата в Италия, но се представя слабо. След 3 ремита в предварителната група с Египет, Англия и Ейре "лалетата" се класират за осминафиналите, където срещат ФРГ и губят с 1:2.
През 1994 година Нидерландия губи на четвъртфиналите от бъдещия шампион Бразилия, а през 1998-а стига до 4-тото място. Тимът пропуска Мондиал 2002, а през 2006 година отпада на осминафаинлите. Четири години по-късно "лалетата" за трети път в историята си участват на финал. И този път обаче титлата не става притежание на "оранжевите", които губят с 0:1 от Испания.
През 2014 година Нидерландия отново е в топ 4 и завършва на трето място, през 2018-а не се класира за финалите, а през 2022-ра отпада на четвъртфиналите от бъдещия шампион Аржентина.
Нидерландия има 8 участия на европейски първенства, като дебютира през 1976 г. в Югославия. Най-големият успех на страната е титлата през 1988 г. във ФРГ, където "лалетата" побеждават домакините с 2:1 на полуфиналите. В решаващия мач срещу СССР попадения на Рууд Гулит и Марко ван Бастен носят триумфа на "оранжевите".
В следащите години нидерландците три пъти отпадат на полуфиналите и пропускат само едно първенство - това през 2016-а във Франция.
Отборът два пъти играе във финалната четворка на Лигата на нациите, като през 2019 година губи финала, а през 2023-а заема 4-то място.