Николай Иванов: Бием силните, падаме от слабите

ПОБЕДАТА НАД БРАЗИЛИЯ

Успяхме психически да се настроим след загубата от Канада, което никой не го слагаше в сметките, но канадците оттук-оттам успяха да ни излъжат в първите два гейма и ни победиха, което беше тежък удар за нас. Отборът трябваше за по-малко от 24 часа да се вдигне и да играе срещу олимпийския шампион, независимо в каква конфигурация беше той – без две основни единици, разпределителя Резенде и Сааткамп, но всички останали момчета бяха на линия и Бразилия в какъвто и състав да се появи винаги е сериозен противник и оказва отпор на всеки един състав. Затова много се радвам, че момчетата успяха от психологическа гледна точка да излязат с добра мотивация и настроение за игра. Успяха да влязат добре в мача, получиха се някои разигравания, виждаше се, че бразилците можеш да ги победиш, когато изкараш разпределителя извън мрежата, около третия метър, със сервиса, който рискувахме. Грешките от начален удар се оправдаха, но срещу такъв тип отбори се играе по този начин – рискува се максимално на сервис, за да може да се опрости тяхната игра и да се противодейства. От своя страна трябва да държиш отиграването, с което момчетата се справиха.

КАТАЛИЗАТОРЪТ КАНАДА

Не бих казал, че е бил опрял ножът в кокала. Може би те самите  са съжалявали, че са изпуснали Канада, а пък и са искали да покажат най-доброто си лице срещу олимпийския шампион, защото все пак Бразилия е от топ отборите в света в момента. Получи се пределна мобилизация. Ходът на Пламен да включи Розалин Пенчев – едно младо момче, непознато за бразилския отбор, също изигра своята роля. До края на мача те така и не успяха да разгадаят неговата атака, което беше плюс за нашия отбор. Защото на високо ниво, със съвременното разузнаване на всички тимове, всеки един състезател е разкостен до последните действия на малкия пръст на ръката, както се казва. А ние успяхме да ги изненадаме, защото едно е младо момче да влиза като резерва с епизодични прояви, а друго е да започне мача и да се държи достойно срещу много силен противник, за което заслужава само адмирации.

снимка:fivb.com

ВЕЛИКОДУШИЕТО НА БРАЗИЛИЯ

Бразилия си взе двата мача в началото и срещу нас техният треньор се опита да изпробва някакви различни схеми на игра. Видя се, че не се получава и в хода на мача просто искаха да си вземат тяхното. Трябва да имаме предвид, че такъв тип отбори никога не обича да губи, независимо какъв е залогът, и те се опитаха да върнат всичко годно и читаво, което имат на разположение, но мачът вече беше отишъл в друго русло, благоприятно за нас. А и самата атмосфера от трибуните, волейболът, който се демонстрираше на полето, не може да позволи на нито един състезател от какъвто и да било ранг, да подхожда лежерно и да играе несериозно. Мисля, че те се отнесоха сериозно към срещата и онези, на които им се даде шанс, гледаха да се възползват максимално от него, защото знаем в Бразилия какъв е изборът на състезатели и каква е борбата да се попадне в основния състав, така че те играха колкото са способни за момента и на най-доброто си ниво.

РОЛЯТА НА ПУБЛИКАТА

Относно атмосферата и публиката, вече се играе на такова ниво и се играе в толкова големи зали, че колкото повече хора влизат едва ли могат да влияят на играта, защото публиката е далече от площадката. И като се създаде хубава атмосфера, особено в страни като Бразилия, Полша, България, Италия, това само мобилизира абсолютно всички състезатели да дават максимума от себе си, а и публиката във волейбола вече е на такова ниво, че тя аплодира добрите отигравания дори и на противника. Бразилия е на такова ниво, чисто в организационен план – и като успехи, и като манталитет, че едва ли ще разчитат публиката да им решава някакви проблеми на игрището. Те имат достатъчно волейболни аргументи и качества, че да се противопоставят срещу най-силните подобаващо. А пък и при нас се получава така – когато момчетата са концентрирани, когато са събрани и играят със желание, нещата се получават.

РЕВАНШ ОТ БРАЗИЛИЯ

Бразилия при всички случаи ще търси реванш. Въпреки че те са домакини на финалния турнир и по право се класират, няма да простят на нито отбор, който им попадне пред очите, и ще гледат да се доказват във всеки един мач. Още повече, че вече са в нова конфигурация с нов старши треньор който иска да се доказва, много нови момчета, гладни за победи, така че Бразилия си остава фаворит и основен противник, който всеки един отбор иска да покаже максимума срещу тях, а в неделя ние го направихме за голяма наша радост.

снимка:fivb.com

РОЗАЛИН ПЕНЧЕВ

Отличих го на базата на това, че е ново лице и е по-млад, и не очаквахме това негово ниво. Ако за всички останали момчета знаем техните възможности и през годините сме ги наблюдавали в най-добрата си форма и представяне – и Ники Николов, и Виктор, Жоро изигра супер мач, и Цецо, който е доста самокритичен, чухме и го и след предишния мач. Всички се представиха на ниво и тяхна игра е ясна, ние я знаем. Но ако трябва да отличим някого, то това е Розалин, защото той не беше се показвал в такава светлина пред волейболната общност като цяло, не само в България, но и в европейски и световен мащаб. Това, че е играл в чужбина в някакви клубове, че е имал епизодични прояви в някой гейм или мач е едно на ръка, но да играеш срещу олимпийския шампион от началото на мача на много високо ниво, да държиш концентрация и да даваш сериозен принос за победата е различно нещо. И трябва да се отбележи!

КЛАСИРАНЕТО ЗА КУРИТИБА

Колкото и някои треньори, в това число и Пламен, да притъпят вниманието към Световната лига, тя не може да премине незабелязано и да не дава отражение върху моментното състояние и тенденции и т.н. Световната лига е едно място, където се пробват нови състезатели, където се играе до последно, където се трупа имидж, майсторство. От гледна точка на това, че Пл. Константинов е насочил вниманието към европейското първенство, а пък е притъпил вниманието към Световната лига, за момента това работи в наша полза, защото най-малкото няма супер очаквания към момчетата, едва ли не „на всяка цена” да се представят на 100% всеки мач, дава възможност и да се пробват различни схеми на игра, различни състезатели. Което ще натрупа доста материал за анализи преди официалната и сериозната подготовка за ЕП. Така че засега нещата са контролируеми и прогнозируеми от страна на нашия щаб. Виждате, че и други отбори предприемат такива ходове – една млада Италия, млада Русия… Така че всеки тим започвайки сезона с националния отбор, всяка една страна просто избира дадена стратегия. В това няма лошо – всеки избира пътя, по който да върви. Мисля, че нашият щаб е избрал правилния път, като се фокусира върху основното състезание – европейското първенство, и използва Световната лига за максимално обиграване и пробване на всички звена, за да се знае, когато дойде ЕП, с какви състезатели разполагаме и какви варианти имаме.

снимка:fivb.com

КЛАСИРАНЕ

На този етап класирането изглежда напълно постижимо. Но дори и да не се случи,  това не трябва да бъде болка за умиране, защото помним какво беше положението миналата година. До последния мач и точка се надявахме  само и само да победим Австралия, за да останем в първата лига. Самото ни представяне в златната среда на елитната лига е сериозен аргумент да се гледа на българския отбор като фактор в световния волейбол и да нямаме притеснения, че ще ходим да играем в долните дивизии и т.н. Мястото ни е в първите топ отбори и за момента усилено затвърждаваме класирането си. Надявам се поне още някой мач и някоя друга точка да вземат момчетата от гостуването в Аржентина, за да бъдат още по-спокойни и с по-голямо самочувствие да гледат напред.

БИЕМ СИЛНИТЕ, ПАДАМЕ ОТ СЛАБИТЕ

Комплексна е ситуацията, защото Канада се чувства така както ние се чувстваме срещу Бразилия. Къде е Канада, къде е Бразилия? Къде е България в техните очи, ние къде сме и те къде са, въпреки че в последните години търпят страшно израстване канадците…Аз съм сигурен, че и те така са подходили, че дават максималното от себе си, за да се представят добре. И в техните очи ние сме една от силите, което пределно ги мобилизира. Мачът с Канада беше просто на кантар – едно-две неправилни действия от наша страна обърна хода на мача, и то в първия гейм, който беше ключов за тази среща. Но минало! Важно е, че момчетата се стремят да дават максимума от себе си. Мач с мач и отбор срещу отбор не си приличат никога, има си странични фактори, които влияят върху изхода на дадена среща, но аз все си мисля, че българите имаме сили и качества да показваме по-постоянна игра. Момчетата също го усещат, че могат да правят супер неща, но им липсва тази солидност и това постоянство. Може би там трябва да наблегнат повече и в подготовка и в лично ментално израстване. Защото там е голямата разлика между супер звездите и редови състезатели, за да можеш да запазиш концентрация и внимание за по-дълъг период, като си максимално полезен. Основно нещо, например, е да потиснеш личното его, защото медиите не пишат, че Цецо Соколов е бил, Жоро Братоев е бил Бразилия или Ники Николов е направил еди-колко си точки, или капитанът Йосифов нещо си, а пише, че България е победила Бразилия. Всички заедно, за да могат да вървят напред.

Николай Иванов - бивш капитан на националния отбор на България, volleycomment.bg