Боре Кьосев: 1 милион евро не стигат

Борислав Кьосев е eдин от най-известните ни волейболисти за всички времена. Емблема е на ЦСКА. Роден е на 3 август 1961 г. в дупнишкото село Баланово. Кариерата му в България преминава изцяло в ЦСКА, където изиграва около 2000 мача! Девет пъти е шампион с ЦСКА, седем пъти печели Купата на България. За националния отбор играе цели 14 години. Жъне големи успехи и в Италия. С Любо Ганев заформят убийствен тандем в Алпитур (Кунео). Кьосев играе и за Бреша. След това се превръща и в успешен бизнесмен. Има две деца, радва се на сина си Велизар, който е на 36 г. (от бившата му съпруга - Мила Кьосева, също волейболна легенда), както и на 6-годишната си дъщеричка Ивон. 

- Г-н Кьосев, как ще коментирате представянето на националния ни отбор в олимпийската квалификация в Берлин? - След катаклизми момчетата направиха всичко възможно отборът да стигне до финала, а там каквото сабя покаже. Трите мача ги изиграха блестящо, постигайки победи. Имаше колектив и дух в отбора. Това показва, че тимът ни има бъдеще. Младите състезатели, които бяха в състава, заедно с опитните, показаха, че може да се разчита на тях. Трябва да сме доволни от представянето. Германците изиграха мача срещу нас на супер ниво. А и имаха ден повече почивка от момчетата ни. Само първото място беше целта пред нас, тъй като единствено победителят се класира на Олимпиадата в Токио. Много хора дори не вярваха, че ще прескочим групата. Но на момчетата изобщо не им повлия всичко, което се случи преди квалификацията, и играха силно. Говоря за катаклизмите - кой ще бъде в отбора, кой няма да бъде викан, кой ще е треньор, всичките проблеми във федерацията. Тези неща не им повлияха.

- Неприятно е обаче, че няма да участваме на Олимпиадата в Токио. - Така е. След четиригодишен олимпийски цикъл е нормално да искаш да бъдеш на Игрите и е загуба да не участваш. Но просто формулата е такава. Виждаме, че и настоящият европейски шампион Сърбия няма да бъде в Токио. Eдва четири страни от Европа се класираха - Италия, Полша, Русия и Франция. Да, загуба е, че няма да участваме на Олимпиадата, но виждате, че имаме и подмладяване на отбора. Убеден съм, че ще съумеем да направим нов състав, който да може да се бори в следващия олимпийски цикъл.

- По ваше време имаше ли случай да пропуснете олимпийски игри?  - Имало е. През 1984 година не участвахме на Игрите в Лос Анджелис, въпреки че се бяхме класирали. Бяхме на предолимпийски турнир в Барселона. Играехме всеки срещу всеки, победихме всички наред - китайци, корейци, италианци. Класирахме се, но поради политически причини не успяхме да отидем на Олимпиадата в Лос Анджелис. Тогава нямаше групи, а играхме всеки срещу всеки. Тази формула е най-правилната, а не както e сега.

Нa Олимпиадата в Сеул през 1988 година участвахме и излязохме от групата, но след това ни прецакаха. Бразилия и Русия се бяха договорили. Руснаците нарочно им дадоха мача. Не беше проблем за тях, защото вече се бяха класирали напред. Но след като им легнаха, ние отпаднахме, дори и да бяхме победили Швеция. Щяхме да играем за третото място с Аржентина. Сигурно щяхме да ги победим, но руснаците ни прецакаха. Впоследствие всичко лъсна. През 1990 година, когато беше световното първенство в Бразилия, те се бяха договорили за съвместен лагер. Руснаците отидоха и тренираха в Бразилия заедно с техния национален отбор. 

- Често ли ставахте свидетели на подобни задкулисни игри? - О, има ги тези неща, част от играта са. Всеки сам да си направи сметка за какво става въпрос.

- Трябва ли Силвано Пранди да продължи да бъде начело на националния ни отбор? - Пранди е много стойностен треньор. Преди 10 години изведе отбора до третото място на Световното, това лято във Варна само една точка срещу Бразилия не ни стигна. Това означава, че се работи правилно. Отборът върви напред. И на квалификацията в Берлин показахме, че имаме стил. Договорът на Пранди е до края на януари. Трябва да се помисли за треньор, на когото да се даде картбланш да направи състав от млади състезатели. Теодор Салпаров, Виктор Йосифов, а и други от опитните е нормално да се оттеглят. Вече над 10 години са в националния отбор. Занапред трябва да се залага на младите, нека се развиват.

- Кой е най-удачен вариант за поста на Пранди?  - В момента имаме една генерация от 4-5 треньори, които са на високо ниво - Мартин Стоев, Николай Желязков, Найден Найденов, Пламен Константинов. Пламен Христов също е доказал се треньор с резултати. Трябва да се избере специалист, който познава работата с младите, с поколението, което идва отдолу. А кой ще е треньор - още е рано да се каже. Ще се разбере, след като се направи конкурс. Ще бъдат поканени тези, които ще дадат най-добрата платформа за работа. Ще се мисли, след като се избере новото ръководство на БФВолейбол.

- Имате ли любимец от настоящите ни национали? На кого симпатизирате? - Алекс Грозданов ми харесва много, както и Мартин Атанасов, Жоро Петров и Розалин Пенчев. Георги Сеганов също върви добре, развива се. Това са състезатели ни, които виждам като основни играчи на националния ни отбор в следващите години. Тук не говорим за Цветан Соколов, който е класа, а за младите. Дано продължават да се развиват. 

- Има ли шанс най-после Матей Казийски да се върне? - Тази тема е затворена. Казийски да бъде върнат е все едно да вземат мен сега. Ако щеше да играе в националния отбор, досега да го беше направил. Ако имаше желание, можеше да се яви на предишната квалификация. И сега в Берлин щеше да помогне. 

- Категорично ли се отказвате oт битката за президентския пост във федерацията?  - Да, няма да се кандидатирам. Прецених, че е по-правилно да бъда до Любо Ганев, отколкото да водя битка за власт с него. 

- Изчерпа ли се инж. Данчо Лазаров, който е начело на волейболната ни федерация от 2001 година? - Данчо Лазаров направи всичко възможно да бъдем домакини на световно и европейско първенство. Дал е изключително много за волейбола. Той все още е полезен със съвети, с контактите си и връзките в Международната волейболна федерация. Защото, ако нямаме лоби, няма да можем да печелим домакинства. Убеден съм, че Лазаров ще продължи да помага и да бъде полезен за българския волейбол.

- Години наред сте близо до него и добре знаете как се ръководи федерацията. Много ли е трудно? - От дълги години съм в Управителния съвет. Бих казал, че Любо Ганев е по-близо до него. Той е първи вицепрезидент. Ганев беше упълномощен да организира световното първенство в България и се справи отлично. Аз съм член на УС, отговарям повече за материалната част на федерацията. БФВолейбол направи много неща в последните години. Инвестирахме доста в зала "Христо Ботев". Когато я взехме, нямаше лиценз, нито отопление и осветление. Въведохме и системата за видеонаблюдение, всичко е пари. Бих казал, че доста трудно се управлява федерацията. Още повече, че няма нужното финансиране. В световния волейбол сме в Топ 10. Този спорт се развива страшно много, но бюджетът на БФВолейбол е само 1 милион евро. Тези пари са крайно недостатъчни. Мога да ви дам примери - в Италия е 40 милиона, в Полша почти колкото тях, бюджетът на сръбската федерация пък е над 20 милиона евро. До 1-2 години и унгарците ще напреднат доста във волейбола. Mинистър-председателят им Виктор Орбан им помага страшно много - не само на футбола, а и на волейбола, баскетбола, плуването, хандбала и водната топка. Отпуснал е 20 милиона евро на тези федерации за развитие на масовия спорт. В Унгария се развиват много добре. А ние с този 1 милион евро не смятам, че сме конкурентноспособни. Държавата ни трябва да отпуска още средства. Или да се намери формула как да бъдат облекчени хората, които биха отделяли финанси за спорта. Трудно е да вкараме децата в залите като няма нужните условия. 

- Любо Ганев ли е точният човек за президент на БФВолейбол? - Неговите виждания съвпадат с моите. След дългото ръководство на федерацията от страна на Данчо Лазаров, сега навярно ще има сътресения, но в процес на работата ще се изграждат нещата. Ганев има вижданията и подхода. 

- Бяхте перфектен тандем в Алпитур (Кунео) в средата на 90-те години, когато завоювахте редица отличия в най-силното първенство в света - италианското, включително и за най-добра двойка легионери. - И в ЦСКА бяхме успешен тандем. Това, че станахме най-добрата двойка чужденци в Италия, беше много голям успех. Би трябвало да продължим с успех и сега. Прецених, че е по-правилно да стоя до него, отколкото да водя битка за власт с него. Аз съм човек, който работи за волейбола. Не искам да рушим нещо, градено с години, заради лични амбиции. Дали ще се водиш директор или не, какво значение има. Важното е волейболът да се развива. 

- Провеждате ли разговори?  - Той беше в Швейцария. Говорихме, преди да замине за квалификацията в Берлин. Ще имаме разговори и в близките дни. 

- Навремето ЦСКА ви трансферира в Италия срещу 300 000 долара.  - За онова време бяха все едно 3 милиона сега. Аз и Любо сме едни от първите, за които се платиха големи суми. Италианците дадоха на ЦСКА за него над 400 000 долара. Като ме привлякоха, от Кунео дадоха един автобус на ЦСКА. Беше от плюс за любимия ми клуб. Дълги години ЦСКА използва автобуса. В родното ми село Баланово дори го измиха с вино.

- Бихте ли разказали повече? - Това е нещо, което ще помня цял живот. Когато станах офицер в ЦСКА, ми връчваха пагоните в родното ми село - 1981 година. Тогава защитавах цветовете на ЦСКА. Церемонията беше уникална. Беше се събрало цялото село. Автобусът на ЦСКА, като пристигна, започнаха да го поливат с вино. Измиха го с вино. Беше уникално, всички бяха много радостни и щастливи. Да играеш за ЦСКА е нещо страхотно. Постигнах много с "червените" - 9 пъти съм шампион на България, 7 пъти носител на Купата на България. Постигнах много във волейбола. 14 години бях в националния отбор, имам много медали и трофеи. Четири пъти съм балкански шампион, трети в света, имам три медала от европейски първенства. 

Играл съм с три поколения в националния отбор. Имам мачове и с великия Димитър Златанов, който е набор 1948, да е жив и здрав. Аз съм 1961 г. Да си част от националния отбор цели 14 години не е малко, това е много труд. Горд съм, че успях да се съхраня, имах отлична физическа подготовка. По мое време нямаше "не искам да играя за националния отбор", защото България е над всичко. 

- Сега как сте със здравето? - Имам болежки, но е нормално след толкова много скачания по игралните полета. Накрая приключих състезателната си кариера заради дискова херния. Контузии в глезените съм имал, разтежения също. Сега като се събуждам сутрин, ги има болежките, но това е кръстът, който се носи за високото спортно майсторство. Смятам, че съм успял във волейбола. И продължавам да работя в интерес на любимия спорт. Давам всичко за волейбола, защото той ме изгради както като личност, така и финансово.

- Къде държите колекцията медали и трофеи? - В хотела ми в "Малинова долина". Имам кът на славата с купи, медали, грамоти и снимки. Толкова са много, че едва съм ги събрал в стаята. Сега като сядам край тях и се размечтавам, връщам се в онова време и си припомням какво беше. Имаше не само радостни мигове. Горчиви загуби също, така е в спорта. Имаше и сълзи. Особено на Олимпиадата в Сеул, там сълзите ми бяха много големи. Но няма как да не бъдеш емоционален в подобен момент и да не гориш в играта. 

- Бихте ли разказали за посещението ви заедно с Христо Стоичков при папа Йоан Павел II във Ватикана? - И това е незабравим спомен. Бяхме първата делегация на Атлантическия клуб при папата, 1994 година ни прие. Соломон Паси ни водеше - мен, Христо Стоичков, както и още няколко известни българи. Целта на посещението ни беше да се изяснят нещата и да се чуе мнението на папата относно покушението, което беше направено срещу него (б.р. - 13 май 1981), и в което имаше българска следа (б.р. - Сергей Антонов). По протокол трябваше да стоим 27 минути при него, но останахме с 10 минути повече. Папа Йоан Павел II ни говореше на български език, което беше най-интересното.

На два пъти бях ръководител на ЦСКА - през 2000 г., после управлявах пак за кратко. Играл съм само за ЦСКА, не съм ходил на друго място. ЦСКА ме създаде, направи ме човек. Винаги съм бил свързван с любимия клуб. И до ден-днешен хора ме разпитват какво се случва с ЦСКА. 

- Бихте ли се върнали в клуба? - Винаги съм готов да помагам. Сега бившата ми жена е там, треньор е. Синът ми Велизар също е при нея в ЦСКА. Работи на доброволни начала. Не сме се откъснали от ЦСКА, но когато нещата не вървят, болката е голяма. 

- Как биха се оправили нещата?  - Трябва да се седне на дискусия, да се вземат генерални решения. Нужно е да се намерят хора, които да помогнат на Сашо Попов. Говорим за имена и доказани личности. И трябва да се направи лоби за ЦСКА, да изкараме отново марката ЦСКА. Волейболът на ЦСКА трябва отново да бъде фактор в нашето първенство. Клубът трябва да изкарва състезатели за националния отбор, както винаги е било.

- През декември се разшумя как националните ни отбори за подрастващи отсядат във вашия хотел, заговори се за конфликт на интереси...  - Направи се атака и после се разбра, че това, което правя за националните отбори, друг не може да го направи. Отсядат при мен, защото имат желание, а не че ги караме да идват в моя хотел. Цената, която давам на БФВолейбол за националните ни отбори, е смешна - 40 лева. Това е нощувката, закуска, обяд и вечеря. Реално е 60 лева, но 20 лева са от мен - от моя джоб, спонсорирам всеки състезател и състезателка по този начин. Всички са много доволни, че отсядат в хотела ми. Всъщност не е хотел, това е бившата ми къща. Там има атмосфера на волейбол. И баскетболните отбори също отсядат при мен, леката атлетика и плуването също. Допреди дни и женския национален отбор на Хърватия бяха приел. Не вярвам да намерите подобни условия за цената, която аз давам. Говорим за нощувка, закуска, обяд и вечеря. Това е помощта ми към спорта. Всички, които отсядат, ги гледам като мои деца. Може да ги попитате как ги посрещам, как се грижа за всички. Даже вечер оставаме да дискутираме елементите от играта, постоянно им давам съвети и напътствия. Ходя и на тренировките и мачовете им в зала "Христо Ботев", за да ги наблюдавам. Всичкото това нещо няма да го има, ако я няма любовта към спорта. Сами може да си направите изводите като ви кажа, че и волейболната федерация на Турция ме кани да изнасям лекции на техните национални отбори - мъже и жени. 

Не ме бърка дали волейболните отбори отсядат при мен и дали федерацията ми плаща. Никога не съм взимал пари от БФВолейбол. Заплата от федерацията не получавам и никога не съм получавал. Аз съм бизнесмен, имам си достатъчно неща, с които се занимавам. С тази атака просто се опитаха да свържат волейбола с футбола, но е коренно различно. Търсеха се сензации.

- В какви отношения сте с бившата си съпруга Мила Кьосева, която също е легенда на волейбола - европейска шампионка с националния отбор и двукратна носителка на Купата на европейските шампионки с ЦСКА. Тя също като вас играе дълги години в Италия, била е още треньор и спортен директор. - Отношенията ни с Мила са прекрасни. Нямаме конфликтни ситуации. Просто времето, в което аз бях в България, а тя 25 години в Италия, ни промени. Вижданията й за живота са по-различни. Тя е с манталитет, който изгради в Италия, а аз съм с българския. Разведени сме официално, но на всички празници сме заедно. Събираме се, искаме децата да са добре. Мислим за бъдещето им. Синът ни Велизар е на 36 години. Той е при нея в ЦСКА, помага й. Имам и друго детенце - дъщеричка Ивон. На 6 годинки е принцеската на тате. Насочва се вече към спорта, тренира художествена гимнастика. Важното е децата да се движат, да спортуват, а не да стоят пред компютрите.

- Синът ви беше волейболист. - Да, игра, но сега работи в международна фирма, IT специалист е. Велизар завърши инженерство в Италия. Тази работа очевидно е добре заплатена, защото все повече млади хора се насочват към сферата на технологиите. 

- Връщате ли се в Италия?