Отборите на ЦСКА и Монако започват участието си в Лигата на конференциите тази вечер с гостуване в София и би трябвало да могат да разчитат на един специален зрител — Димитър Бербатов, който игра в Княжеството между януари 2014 г. и юни 2015 г., а също така започна кариерата си при “червените”. Освен това именно днес той празнува рождения ден на дъщеря си. На 45 години Бербатов е доста зает и след оттеглянето си от футбола — с инвестиции в стартиращи компании, фондация, която ръководи, ангажименти като посланик на Манчестър Юнайтед, а също и като телевизионен анализатор. Но това не е всичко и тази седмица той отдели малко повече от половин час, за да разкаже пред френския вестник “Екип” какво се случва с него.
Говори се, че в момента се изявявате на сцена.
За мен футболът е изкуство, така виждам играта. На терена си представях себе си като творец. Пет години след като публикувах автобиографията си, поисках да разкажа своята история и изведнъж се появи връзката между футбола и изкуството. Защо да не изляза на сцената, в театъра, за да разкажа за себе си? Казах си: „Нека опитаме.“ Опитвам се да мотивирам младите хора, да накарам публиката да се замисли за живота. Изиграхме две представления, тръгваме на турне из страната и догодина по същото време ще приключим в София, където живея. Страхотно е. Засега всичко върви много добре.
Йорданка Христова: Гледайте "художника" Бербатов и на сцената, ще научите много
По-добре, отколкото вървят нещата за националния Ви отбор — България, който не е участвал на голям турнир от Евро 2004. Как си обяснявате това?
Тогава бях там. Боже мой (смее се - б.р.). В страната има много проблеми — липса на пари, на инфраструктура, условията далеч не са оптимални и изграждането на млади футболисти се оказва трудно. На тях им липсва мотивация да тренират и да се развиват. Не съм в особено добри отношения с ръководителите на българския футбол.
Дори два пъти бяхте кандидат за президент на БФС — през 2021 и 2024 г.
Имам различно виждане за футбола, за начина, по който трябва да бъде управляван, и за начина, по който трябва да бъде избиран един президент. Точно това е целият проблем у нас — футболът и политиката понякога се смесват и футболът страда от това. Резултатите говорят сами за себе си: наскоро загубихме от Люксембург (1:2 на 26 септември в Лигата на нациите, но победа с 2:0 на 6 октомври - б.р.) и от Исландия (0:3 на 3 октомври - б.р.), а с Естония завършихме наравно (0:0 на 29 септември - б.р.)… Следващите избори са през 2028 г., следим какво се случва и ще видим, когато му дойде времето.
Бербатов: Много се гордея с кариерата си, знам, че съм забавлявал хората
Не искахте ли да станете треньор?
Всеки футболист си мисли, че може да бъде треньор, но това не е така. Тази идея винаги е била някъде в ума ми, но така и не се е осъществила. На 45 години съм, имам две деца вкъщи, а когато човек пътува толкова много… Може би това никога няма да се случи. Макар че никога не е късно да опиташ.
Бербатов посочи на кой настоящ нападател се възхищава най-много
Определихте трансфера си в Манчестър Юнайтед в последния ден на трансферния прозорец през 2008 г. като кошмарен. Преминаването Ви в Монако също се случи в последния ден, през 2014 г. Изпитахте ли същото?
Беше напълно различно, защото с Юнайтед всичко се случваше по английския начин: всичко се решаваше в последната минута, с цялото това напрежение, медийния шум, преговорите… Това беше моята мечта и затова бях толкова нервен. Накрая бях изтощен, имах чувството, че главата ми ще се пръсне. С Монако, да, отново беше трансфер в последния момент, но обстоятелствата бяха различни. Монако проявяваше интерес, защото Радамел Фалкао беше контузен. Казах „ОК“ и всичко се случи гладко.
Какви спомени пазите от престоя си в Монако?
Честно казано, от първия до последния ден си прекарах прекрасно. Обичам слънцето, морето. Но това е допълнителен плюс. Най-важното беше да играя. В началото, дори когато не играех, докато Клаудио Раниери беше треньор, се стараех да давам най-доброто от себе си за младите футболисти: Марсиал, Караско, Моутиньо, Фалкао, Кондогбия, Бернардо Силва… Бяха отлични и си казвах: „Берба, остаряваш“(усмихва се - б.р). В крайна сметка, когато Раниери видя на какво съм способен, беше фантастично. Вкарвах голове, играхме в Шампионската лига, победихме Арсенал на „Емиратс“ (3:1 на 25 февруари 2015 г. - б.р.). Една незабравима вечер. Ако трябваше да запазя спомена само за един гол, това щеше да бъде онзи срещу Ница, когато прехвърлих вратаря. Един от най-красивите голове в кариерата ми (1:0 на 20 април 2014 г. - б.р.) . Наистина изживях прекрасен период там и дори сега е така, когато имам възможност да се върна. Поддържам връзка основно с Бернар Вернико (директор, отговарящ за грижата за футболистите - б.р.), тъй като, разбира се, играчите се смениха от времето, когато бях там.
Вярно ли е, че когато сте започвали в ЦСКА, мафиотски бос се е опитал чрез заплахи да ви накара да подпишете в Пловдив?
Това е истинска история… Беше през 1998 г., обстановката в страната беше различна. Да кажем, че хората вършеха нещата по различен начин. Тогава собственикът ме заведе в един ресторант. Там видях човек, заобиколен от бодигардове, който ми каза: „Седни там, оттук нататък ще играеш при нас, без да спориш. Ще ти плащаме повече, бла-бла-бла…“ В крайна сметка президентите на двата клуба намериха решение да остана в ЦСКА. Но ситуацията беше плашеща. Бях едва на 17 години и си казвах: „Какво правя? Какво правя?“ Страхувах се.
Сблъсък от тежка категория!
А как изглежда ЦСКА днес?
Това без съмнение е най-големият клуб в България. Наскоро смениха собственика си и в момента строят един от най-красивите стадиони на Балканите. Току-що беше назначен нов треньор, германец (Маркус Гиздол - б.р.). По принцип сме свикнали да търсим звездите, но на Балканите тайното оръжие се крие в колектива и мисля, че ЦСКА е съперник, от когото Монако трябва да се пази. Ако там подценят ЦСКА, рискуват да имат проблеми. Вероятно ще бъда на стадиона и ще подкрепям и двата отбора, с леко предпочитание към ЦСКА, защото искам най-доброто за българския футбол. Това е от онези мачове, които всички тук очакват, стадионът ще бъде пълен и наистина нямам търпение да го гледам.
Снимки: Sportal.bg