)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
,fit(968:545))
,fit(968:545)&format=webp)
Манчестър Сити спечели 17 големи трофея за 10 сезона под ръководството на Пеп Гуардиола.
Спрете за момент и осъзнайте това число.
Гуардиола е спечелил общо 41 трофея в своята 17-годишна треньорска кариера. Легендарният сър Алекс Фъргюсън стигна до 49 — но за 39 години.
,fit(478:270)&format=webp)
Агентът на Гуардиола призна за разговори с Ал-Насър
А Гуардиола е печелил първенството 12 пъти в тези 17 години.
Сравнете това с Карло Анчелоти, който, макар да има повече години в професията, има „само“ шест шампионски титли — макар и с две Шампионски лиги повече от Гуардиола. Числата дават представа кой трябва да бъде разглеждан като най-великия. И все пак победите — на най-високо ниво и достатъчно дълго време — са само входната такса.
,fit(478:270)&format=webp)
Гуардиола: Тръгвам си щастлив и горд след преживяването на живота ми
Фъргюсън спечели много. Също и Боб Пейсли, Бил Шанкли, Жозе Моуриньо и Анчелоти. Зинедин Зидан също — за кратък период. Мирча Луческу, Валерий Лобановски, Отмар Хицфелд, Джок Стейн, Арсен Венгер, Юрген Клоп — всички те спечелиха множество титли.
Въпросът не е дали Гуардиола принадлежи към тази компания. Очевидно принадлежи. Въпросът е дали стои отделно от нея — и защо.
Треньорска кариера, започнала с едно изречение
,fit(478:270)&format=webp)
От Манчестър Сити ще увековечат наследството на Гуардиола
За да разберем истинската тежест на Гуардиола във футболната история, помислете за това: неговите отпечатъци са навсякъде. Всичко започна с едно изречение. Когато Жоан Лапорта обмисляше дали да даде на Гуардиола треньорския пост в Барселона, президентът го погледна и каза: „No tens els collons.“ — „Нямаш топките.“Единственото му треньорско отличие по онова време беше от испанската трета дивизия. Лапорта му даде работата. Футболът се промени. Гуардиола го промени.
Между другото, може ли Пеп да го направи на лоши терени, пред малко публика, с малък отбор? Направи го в трета дивизия с Барселона Б, с деца. Още една отметка. Школата, от която идва, имаше двама нидерландски директори: Ринус Михелс и Йохан Кройф. По-късно дойде и Луис ван Гаал. В Барселона Гуардиола превърна техните идеи в най-завършения клубен отбор, който светът беше виждал. В Байерн Мюнхен той навлезе още по-дълбоко в позиционната игра, оставяйки идеи, върху които германският футбол работи и до днес.
&format=webp)
След 10 години величие: Манчестър Сити обяви напускането на Гуардиола
После дойде най-трудният тест, който можеше да намери: Англия. Родината на футбола. Мястото, където общоприетата мъдрост твърдеше, че неговият стил — цялото това владение на топката, целият този контрол и всички тези изисквания за пространство и движение — няма да оцелее. Опашката от хора, предричащи провал, беше дълга.
Те грешаха. Но ето кое прави времето му като клубен мениджър уникално: Гуардиола промени начина, по който се играе футболът, в три фази на играта. Ако следваме най-често използваната рамка за анализ на футбола с топка — изграждане отзад, преход през средата, игра около наказателното поле и завършване на атаката — той систематично революционизира първите три.
,fit(478:270)&format=webp)
Мачът с Астън Вила ще е последният за Пеп Гуардиола като мениджър на Манчестър Сити
Четвъртата фаза, самото завършване, е нещо, което футболната култура все още не е готова да възприеме по начина, по който той си го представя. Но нито един треньор в историята не е направил това, което той направи с първите три. Сега други могат да дойдат и да продължат работата.
А конкретно в Сити той не изгради един велик отбор, а три.
Първият: красив отбор, който печелеше титли с футбол, каращ неутралните зрители да спрат и да гледат.
,fit(478:270)&format=webp)
Гуардиола си взима едногодишна почивка, може и да не се върне към клубния футбол
Вторият: закален в битки вариант с четирима централни защитници в защитната линия и централен нападател — Ерлинг Холанд — който счупи всички възможни рекорди.
Третият: настоящата версия, която все още се развива и все още е способна да печели вътрешни трофеи. Да се върнеш и да печелиш с всяко ново поколение играчи е един от най-значимите белези на истински велик треньор.
„Той оставя след себе си спорт, който мисли различно“
Има и още нещо. Най-доверените му помощници не просто напуснаха щаба му, за да поемат други постове. Те се върнаха. А други, които го познават или са го опознали, изучиха внимателно неговия набор от решения. Микел Артета. Венсан Компани. Енцо Мареска. Роберто де Дзерби. Луис Енрике. И още.
Някои от тях са седели на неговите срещи, попивали са методите му и после са се върнали, за да се конкурират срещу него. Няма исторически паралел за това. Фъргюсън имаше съперници. Пейсли имаше съперници. Но Гуардиола трябваше да се бори за титли срещу треньори, които самият той е обучил. И въпреки това се адаптираше, развиваше се — и да, продължаваше да печели. Това различна категория величие ли е?
Би било нечестно да не се спомене Шампионската лига. Само една Купа на европейските шампиони за 10 години в Сити — макар и първата в историята на клуба — показва трудността на турнира, но също така подсказва, че има върхове, които клубът все още трябва да достигне, за да го печели по-редовно.
&format=webp)
Ако това е прощалният трофей на Гуардиола, то Семеньо е подходящият герой
Тази уговорка има място в аргумента. Самият Гуардиола би настоял за нея. Но сега помислете върху следното: да промениш играта е едно. Да промениш начина, по който хората разбират играта, е нещо съвсем друго.
Футболът е консервативен спорт. Той инстинктивно се съпротивлява на промяната. Привърженици, които следят играта от десетилетия, ще ви кажат с искрено раздразнение, че футболът на Гуардиола не е футболът, който те разпознават. Те са прави — и именно в това е смисълът. Един човек, упорит и интелектуално безмилостен, премести спорта напред.
Кройф го направи. Ариго Саки го побутна. Гуардиола го направи в голям мащаб — в три държави, през три десетилетия, а влиянието му продължава да се разпространява през треньорските школи на Англия, Испания, Германия и отвъд тях. Списъкът с треньори, които са променили интелектуалната рамка на футбола — които са накарали треньори, играчи, фенове и анализатори да виждат спорта по различен начин — е много кратък. Гуардиола принадлежи към този списък.
Аргументът се крепи на четири стълба и всеки един от тях сам по себе си би бил достатъчен за място в историята. Заедно те правят тезата почти неоспорима.
Той печели с историческо темпо в три различни държави.
Той промени начина, по който се играе футболът.
Той промени начина, по който се мисли за футбола.
Направи го със стил, който ще бъде изучаван и обсъждан дълго след като медалите — включително 20 трофея за 10 забележителни години в Сити — бъдат забравени.
Най-великият? Честният отговор е: изложете аргумента и го оставете да отекне.
Но ето последното, което трябва да знаете за Пеп Гуардиола: той не е приключил. Дори сега, когато тази глава в Манчестър Сити се затваря, той искаше да има роля в избора на своя наследник — треньора, който ще продължи наследството му по същия начин, по който самият той продължи това на Кройф.
Не просто победител, а по-скоро архитект. Някой, който пренася идеята напред. Именно така разбираш, че имаш работа с човек, който не е строил просто футболен отбор. Въпросът дали той е най-великият в крайна сметка е по-малко интересен от това какво оставя след себе си.
А това, което оставя след себе си, е спорт, който мисли различно заради него.
Коментар на Гийом Балаги за bbc.com
Снимки: Imago
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)