Усик срещу Верхувен - поредното безумие при липса на ценности в бокса

Без да искам да развалям настроението, може да се твърди, че в името на забавлението се причиняват повече щети, отколкото от каквото и да било друго. Дори когато намеренията са добри, а често те са такива, помислете за всички злополуки: смърт при шофиране в нетрезво състояние, трагични алпийски експедиции, задушаване заради заигравки в леглото, които са се объркали. В момента може да е изглеждало като добра идея, но забавлението понякога може да бъде опасно. Дори смъртоносно.

„Може би не иска да бъде тестван“: Аджит Кабайел за Усик и боксьорите, които избягват мач с него

В бокса повечето забавление е извън ринга, а не вътре в него. Вътре вероятно има твърде много опасност, за да може забавлението изобщо да стане фактор. Извън ринга обаче, било край въжетата, било по евтините места, има достатъчно забавление в това да гледаш как други човешки същества се удрят по главата. Ако например чуете израза „забавен мач“, можете да сте сигурни, че е казан от някой, който се готви да гледа мач, а не от един от двамата, които предстои да участват в него. Може и да има забавление, поне за победителя, но самият мач рядко се описва така от замесените в него.

И все пак има някои мачове, особено напоследък, които идват с гаранция за забавление за всички. Забавление за феновете, забавление за финансистите и забавление за двамата души, които се срещат на ринга. Тези мачове, обикновено намиращи се в Netflix, дома на забавлението, противопоставят известно име срещу известно име и изобщо не се интересуват от спортния смисъл или безопасността на съпоставянето. Единственото, което ги интересува, е дали е забавно или не. Ако е, вероятно носи пари. Задачата е изпълнена.

Бивол се разбра за дългоочакван двубой на галата на Усик и Верхувен

По сходен начин, забелязвали ли сте как думата „забавно“ днес се използва в бокса така, както „удобно“ беше използвана, за да въведе зората на онлайн пазаруването, а „съдържание“ беше използвана, за да въведе новата ера на репортерството? „Забавно“ служи и на същата цел, на която служи думата „скорост“, когато говорим за това как изкуственият интелект убива креативността и прави едно оглупяващо население още по-глупаво, като угажда на най-лошите му импулси.

„Забавно“ в бокса има същия ефект. Това е безопасна дума; дума, зад която да се скриеш. Наречи един мач „забавен“ и горе-долу можеш да минеш между капките, особено сега, когато вече имаме определено място/канал за забавни мачове, плюс ежегодно очакване за такива. Мачът на 23 май между Олександър Усик и Рико Верхувен например беше посрещнат доста различно през 2026 г., отколкото би бил през 2016 г. Всъщност Усик срещу Верхувен за титлата на WBC в тежка категория щеше да бъде гледан с други очи дори ако се беше случил само преди пет години, камо ли преди 10. Това, за съжаление, е просто отражение на това колко бързо се промениха нещата в бокса. Толкова бързо една идеология може да се изкриви и една дума като „забавно“ да бъде едновременно пренасочена към нова употреба и превърната в оръжие.

Боксьор в тежка категория протестира: Мачът на Усик с Верхувен не трябва да е за титла

В случая с Усик срещу Верхувен е достатъчно само да погледнем защитниците на този мач, за да видим колко важна е станала думата „забавно“ в бокса. Имаме Майк Копингър, работещ за списание Ring на Турки Алалших, който отчаяно посяга към тази дума, за да угоди на шефа си: „Усик се е бил с почти всеки в тежка категория, от общо четири мача с Антъни Джошуа и Тайсън Фюри до още два с Даниъл Дюбоа, Дерек Чисора и т.н.“, написа Копингър в X миналия месец. „Да, Уордли и Кабайел заслужават. Но ако Усик иска малко забавление с голям спектакъл, така да бъде.“

И все пак, за ужас на Копингър, едва беше скочил смело да защити мача, когато шефът му Алалших го сряза за безотговорната употреба на думата „забавно“. „Това не е забавно“, напомни му той публично, след като вероятно първо го е направил насаме. „Това е опасен мач.“

WBC одобри важен елемент за мача между Усик и Верхувен

Странното е, че в спорт като бокса и двете могат да бъдат верни. Един мач може да е забавен и в същото време да е опасен. Такава е природата на играта. Всъщност, когато всичко бъде казано и свършено, именно бракът между двете – забавлението и опасността – го прави толкова примамливо зрелище за толкова много хора. Именно затова в крайна сметка решаваме да гледаме – да, дори и онези мачове, за които твърдим, че са под нивото ни.

При Усик и Верхувен забавлението е само в представата, в нищо друго. За някои е забавно да си представят как велик боксьор като Усик, 24-0 (15 нокаута), дели ринга с велик кикбоксьор като Верхувен, 1-0 (1 нокаут) като боксьор, и да се опитват да предскажат какво ще се случи, когато удари първият гонг. Забавно е и за самия Усик, както Копингър така настойчиво подчертаваше в публикацията си.

Официално: Усик срещу Верхувен на 23 май в Египет

За Усик това е забавно, защото повечето му мачове обикновено са сериозни двубои срещу боксьори в тежка категория, които често са по-високи и по-тежки от него. Този мач, за разлика от тях, е приятен мач - забавен мач. Това е мач, в който Усик не само ще се чувства физически комфортно, но и ще знае, че опитът му на боксовия ринг вероятно ще означава всичко. Добавете към това и известна физическа подготовка и Усик не би трябвало да има никакви трудности с Верхувен на 23 май, независимо от качествата на високия 196-сантиметров нидерландец в друг боен спорт.

Също така, колкото и странно да е, това е мач, за който някои ще кажат, че Усик си го е „извоювал“ или „заслужил“. Ако някой има право на подарък или на малко забавление на ринга, ще кажат те, това е Олександър Усик. Вижте кариерата му досега. Вижте колко тежки мачове е имал и в полутежка, и в тежка категория. Вижте как е подхождал към тези предизвикателства и как никога не е избягвал никого.

Това може и да е вярно, но все пак трябва да се опитаме да помним, че има степени на така наречените „забавни мачове“ и че забавлението не трябва да се накланя твърде далеч надясно, за да стане изведнъж абсурдно. Дори може да се твърди, че реваншът на Усик с Даниъл Дюбоа през юли беше малко забавление за украинеца. Със сигурност това беше крачка надолу спрямо някои от предишните му мачове от гледна точка на конкуренцията и двубой, в който Усик е щял да се чувства спокоен, защото вече беше спрял Дюбоа през 2023 г.

Това, разбира се, не означава, че мачът е бил лишен от опасност. Просто означава, че казано по старому, реванш с Даниъл Дюбоа, когато си най-добрият тежка категория на планетата, трябва да се смята за едно от по-леките предизвикателства, които можеш да получиш. Казано просто, това е от онези мачове, които обикновено виждаш притиснати между два големи, определящи двубоя.

Както се оказва, Усик, на 39 години, сега възнамерява да последва победата над Дюбоа с мач срещу кикбоксьор. Кикбоксьор, чийто единствен предишен флирт с бокса е бил през 2014 г. Най-лошото е, че никой дори не е особено изненадан. Този мач, да не забравяме, идва веднага след други „забавни мачове“ като Тайсън Фюри срещу Франсис Нгану, Антъни Джошуа срещу Франсис Нгану и Антъни Джошуа срещу Джейк Пол. В много отношения това е продължение на една нова традиция. Още едно напомняне, че спортът вече е беззаконна територия, управлявана от алчност, а не от принципи.

„Аха, ама какво ще кажете за Али – Иноки“, ще видите тогава да пише в социалните мрежи някакъв 21-годишен зубър. На което човек би могъл да отвърне: „Разликата, 21-годишен зубър, е, че мачът на Мохамед Али с кечиста Антонио Иноки през 1976 г. не беше санкциониран двубой за титлата на WBC в тежка категория, нали? А Усик срещу Верхувен ще бъде.“

И защо пък не? Дори и да искахме отново да станем сериозни, вече е твърде късно, каруцата е обърната. Знаем, че ако на хората, било то боксьори или не, им се даде пълна свобода във всичко, те ще се възползват, ще търсят пътя на най-малкото съпротивление и ще избират това, което е удобно или забавно. Затова в ежедневния живот всички ние се нуждаем от правила, параметри, основно усещане за това кое е правилно и кое не. В някои случаи имаме нужда от пазачи на входа, дисциплиниращи фигури, хора, които да ни напомнят разликата между правилно и неправилно.

Без такива рамки и такива хора, всеки е сам за себе си. Изведнъж всякакви глупости се приемат за допустими, ако носят пари и ако вече има прецедент за тях. Това важи за мачовете, както важи и за начина, по който днес мачовете се отразяват и се пише за тях. Без стандарти или пазачи на входа всеки може – и ще го прави – да се занимава с това. Прави го достатъчно дълго и достатъчно зле и скоро не само ще има егото за това, но и платформата и инструментите да разпространява заразата.

Инструмент като ИИ например няма непременно да замени писателите, защото пише по-добре или по-интересно. В крайна сметка ще върши работата на писателя, защото стандартите на читателя ще са се сринали дотолкова, че той няма да знае, а и дори няма да го е грижа, каква е разликата между истинското и неистинското. Доказателства за това виждаме непрекъснато.

Виждаме ги в начина, по който се отразяват новините, как се покриват мачовете и как се насърчава хаосът. Още по-страшното е, че започваш да виждаш как човешките същества се вманиачават по скоростта, кликовете и парите до такава степен, че адаптират подхода си към изискванията на този смел нов свят, вместо да се надигнат срещу него. Така е по-лесно. По-лесно е да се впишеш, да бъдеш забелязан, да бъдеш разбран. Никога всъщност не е имало по-голяма концентрация на глупави хора с по-голям набор от средства да предават глупостта си на други глупави хора, отколкото днес. Ако не можеш да ги победиш, присъедини се към тях, предполагам.

В крайна сметка точно това е направил Олександър Усик. Видял е възможност, възползвал се е от нея и е оправдал действията си със знанието, че: а) ще спечели много пари, и б) не е първият тежка категория, който подкопава идеята за състезателния спорт. Всъщност може би единствената изненада при Усик срещу Верхувен е, че Усик не се е прицелил в нещо още по-глупаво. Защото е можел, и то съвсем лесно.

По днешните стандарти те дори не стигнаха до пълната глупост с този мач: Верхувен не е достатъчно голяма знаменитост или достатъчно голям удобен балък, за да заеме тази роля. За пълно забавление по-добре щеше да е Усик да бъде пуснат срещу Джейк Пол, Майк Тайсън, Джон Фюри или Андрю Тейт. Такъв тип съперници със сигурност щяха да привлекат повече погледи към забавния ден на Усик, отколкото човек като Верхувен, познат само на заклетите фенове на бойните спортове.

Но пък забавлението е и винаги ще бъде субективно понятие. Някои го изживяват полупияни зад волана, други докато изкачват планини, а трети вързани в спалнята, докато избират безопасна дума. На фона на всичко това да гледаш как Усик се боксира с кикбоксьор в Netflix след няколко месеца може дори да изглежда препоръчително. Някои може дори да му се насладят.

Коментар на Елиът Уорсел за BoxingScene.com

Следвай ни: