Кройф: Стоичков беше необходимата брънка, за да започнем втората фаза

Предаването „Код Спорт“ по ТВ+ излъчи втори епизод от филма за феноменалния Йохан Кройф от рубриката на Христо Стоичков и телевизионния гигант „Унивижън“. Човекът, който промени лицето на футбола и като играч на Аякс, и като треньор впоследствие на дриймтима на Барселона. За жалост великият Кройф вече не е сред нас, но неговата философия за играта, неговите идеи и постижения не спират да се цитират в световните медии. Не беше по-различно и сега в началото на сезоните в големите първенства на Европа и най-вече при назначаването за старши треньор на Барселона на Роналд Куман,  сънародник и ученик на нидерландската легенда.

- Йохан, още от първите мачове се забеляза новият стил на отбора. Той беше разпознаваем от хората и те се гордееха с него…
- Да, точно така. Разполагаме пуловете предимно в едната половина на дъската. Понеже ние винаги играехме в атака, в другата половина има по-малко. Горе-долу се разполагахме на терена по този начин. Номер 4 имаше за задача никога да не напуска централния кръг. Защото в момента, в който го напусне, пасовете му по диагонал към крилата просто не стигат. На тази позиция играха футболисти като Мия и Гуардиола. И двамата не се характеризираха с някаква особена физика, затова пък мислеха. Когато имаш такъв човек там, е много трудно да ни вкарат гол. Въпрос на организация и на притежание на топката. Много хора грешат в преценката си. Например, да играеш в дефанзивен план или като защитник. Това се разбира по различни начини. Ако трябва да защитаваш цялата тази зала, в която правим интервюто, няма да се получи. Но ако трябва да защитаваш само толкова, едно малко пространство и имаш най-добрият футболист на този пост, никой няма да мине. Всичко е относително. Гуардиола, например, бе част от този пакет в средата на терена. Там е много гъсто, така че трябва да покрива само малко пространство. Съперникът с топката трябва да е много добър технически, за да премине оттам. А защитаващият, в случая Гуардиола, трябваше да скъси дистанцията с половин метър, да си постави крака на пътя на топката и да я отнеме. От момента, в който притежаваш топката, ти доминираш и ти командваш на терена. Тоест играеш по начина, по който ти искаш, а не както желае опонентът ти. А “шестицата” Бакеро беше един отборен играч. Той никога не играеше сам за себе си. Получаваше топката с гръб в противниковата половина и я отиграваше към някой съотборник. Не обработваше топката, а директно я отиграваше към съиграч. Почти никога не губеше топката. Освен това, Бакеро веднага се втурваше да отнеме топката в моментите, когато я загубим. Имаше и своите качества напред, играеше добре с глава. На позицията на Бакеро не се нуждаехме от играч, който обработва топката. Вече имахме двама такива - Гуардиола и Мия. И да, така почти никога не губехме топката. А когато не я губиш, е много трудно да те контраатакуват. Куман от своя страна можеше директно от нашата половина да отправи дълъг пас към нападателите. Или пък да потърси Лаудруп на фланга, а той да се погрижи след това топката да достигне до тях. Журналистите винаги имат своето мнение. А ние - трябва да обединим играчи с различна футболна култура. Непостоянството? Само от грешките си можеш да се научиш. Може да ти говорят до утре сутринта за нещо, но ако веднъж ти се е случило да го сгрешиш в игра, повече никога няма да ти се случи. През първия ни сезон заедно, добрите мачове, които изиграхме, многото голове, които вкарахме и малкото, които допуснахме - това ни даде необходимото самочувствие да вървим по избрания от нас път. Линекер, както и Стоичков, са двама играчи, които залагат на бързината си. А ние, като отбор, който винаги доминира, се разполагахме в половината на съперника, а там да развиеш скорост има малко пространства. Затова търсиш да създадеш тези пространства за бързите футболисти. Линекер трябваше да играе като краен нападател, без да бъде такъв поначало.

- В един момент след една загуба от Осасуна започнахте да променяте позициите на играчите на терена.
- Да, когато играеш, например, като десен краен нападател, това не значи, че това е единствената ти роля. Трябва да умееш да изпълняваш твоята основа рола, но и да можеш да поемеш ролята на някой друг, а той пък да влезе в твоята кожа. И да се справяш еднакво добре и на друга позиция от обичайната ти. Знае се, че един краен нападател центрира по-добре от крайния защитник. Но когато крайният защитник излезе в атакуваща позиция, тогава той има срещу себе си съответния краен нападател на съперника, който го покрива. А ние имахме крайни бранители като Ферер и Сержи, които бяха много по-добри в атака от съперниковите нападатели в отбрана.

-По-труден ли беше вторият ви сезон в Барса?
- Да, това беше най-трудната година. Защото вече бяхме свикнали да играем красив футбол и сега хората искаха да спечелим всички трофеи, понеже сме най-добрите в света. Нещата обаче невинаги се случват така. Може да играеш добре, но винаги има нещо, което трябва да се подобрява. А пресата не ти помага, понеже описва играта ни на терена по невероятен начин. А ти самият като треньор не си видял нещата точно по този начин, имаш критики по отношение на някои детайли, които убягват на журналистите. Тогава аз предупредих ръководството, че през втория сезон нещата може и да не вървят толкова гладко. Не че бях някакъв лош пророк, просто бях преживял същото като футболист. Първата ми година в Барса беше перфектна, а втората - почти ужасна.
Йохан Кройф говори за философията си пред Стоичков преди години
- Колко важен бе Христо Стоичков?
- Страхотен характер, необходимата брънка, за да започнем втората фаза. Беше може би най-деликатното решение при привличането му. Просто, защото нямаш право на грешка, трябва да си уцелил точния човек. Имахме съгледвачи, които търсеха този тип футболист като него. Бяхме се спрели на трима и избрахме един, това беше той. Но скаутите имат основната рола в избора му. Когато решиш да смениш системата в хода на даден мач, твоите футболисти трябва да са на сто процента подготвени за промяната, докато съперникът няма готовност за това твое преобразяване. В този период на адаптация на опонента ти на новия подход в играта, минават поне 5-10 минути, които може да се окажат решителни за крайния изход в мача.

- И все пак имаше много критики по твой адрес по време на осемгодишния ти престой начело на отбора
- Да, винаги има взаимоотношения с пресата, взаимоотношения с ръководството, които няма как да пренебрегнеш. Може да се каже, че всички играеха по малко, в смисъл помагаха да си свършим работата на терена.

-По-добре ли е, ако не те критикуват или критиките помагат?
- По-лесно е когато всички гледат в една и съща посока. Но аз се стремях да върша това, което съм решил да направя. В 90 процента от случаите критиките не бяха съобразени с реално случващото се в отбора. Така, че никога не съм се притеснявал особено от критиките.

Другите за Кройф
Михаел Лаудруп: Когато бях малък, Кройф заедно с Бекенбауер бяха любимите ми футболисти. Когато отидох в Испания, тя не беше това, което е в момента. Тогава най-добрите първенства в света бяха италианското и английското. Но през 1989 г. получих възможността да премина в Барселона. Направих го с известен риск, защото по онова време Барса имаше репутацията на отбор, в който треньорите и играчите идват през централния вход, а си тръгват през задния. Аз обаче бях убеден, че с Кройф нещата ще се променят, защото знаех какво направи в Аякс. А с играчите, които имаше на разположение в Барса смятах, че ще се справи също по най-добрия начин. Във финалите често не случва да демонстрираме най-добрата си игра. Първо, защото напрежението те обхваща и второ - защото имаш срещу себе си също много добър отбор. Това, което той ни казваше тогава: “Достигнахме до финала, така че трябва да се възползваме от тази възможност и да се забавляваме. Нали не всеки ден достигаме до финал...Така че няма защо да се притеснявате, играйте и се забавлявайте.” И през трите сезона играхме много добре, но ако трябва да бъдем честни, имахме и малко късмет. Спомнете си как спечелихме титлата в последния кръг, след като през цялото първенство преди това бяхме догонващи. Но във футбола, дали си треньор или футболист, трябва да имаш и късмет. Защото късметът в много случаи е онова нещо, което те води към успеха. Финалът за КЕШ срещу Сампдория? Изправихме се срещу един също много добър отбор, с много добри играчи, като Виали, Манчини и Серезо.

Христо Стоичков: Първото ми впечатление от него беше, когато в Майорка се озовахме лице в лице, на метър един от друг. Когато видиш, че срещу теб е най-добрият футболист в историята на Европа... Знаеш, че ще ти бъде треньор и ще те научи на много неща. Знаеш, че ще научиш много неща от него. И виждаш срещу себе си един човек със силен характер. И си казваш: „ Как ли ще се разбират два силни характера?“ Когато дойдеш в Ла Лига, разбираш, че е много лесно да играеш. Много е трудно да спечелиш всички мачове, но да играеш футбол, да гледаш тренировките, да гледаш движението на играчите, това се усеща. Но Йохан Кройф знаеше кой играч да привлече, така че да се адаптира лесно към неговата система. Онзи мач в Билбао - беше особено. Знаехме, че Йохан е в болница, всички страдахме. Там винаги се играе трудно, но след 5 минути резултатът вече беше 2:0 за нас. Първо след един пас на Гойкоечеа, отбиване, вкарах я някак отвъд голлинията, после при една добавка - пак аз вкарах. После при една контра, която започна след корнер и от подаване на Субисарета, накрая вкарах и четвърти от дузпа. Но не е само това, просто владеехме топката, владеехме контрола и в един момент от мача “Сан Мамес” стана на крака и започна да аплодира нас, Барселона. Спечелихме с 6:0 като гости, с четири мои гола. Финалът за КЕШ срещу Сампдория? Когато стигнахме до полуфинала, знаехме, че трябва да стигнем и до финала. А това беше премията за добрата ни игра в продължение на 10 мача в кампанията в Европа. А пък е и по-лесно да спечелиш в един мач, отколкото в два. Йохан ни каза, че сме по-добрият отбор, така че да излезем и да се забавляваме. Да излезем и да се забавляваме - да, много е лесно да се каже. Само, че когато си на скамейката, а ако си на терена, трябва да тичаш, да се надиграваш. Но този мач ще остане винаги в историята на този голям клуб, който през 1986 г. вече пропусна една голяма възможност за спечели трофея в онзи мач в Севиля срещу Стяуа. Ето, че се появи друга възможност да спечелим европейски финал и както се казва - винаги има първи път.

Гийермо Амор: Бяха се получили автоматизми в играта ни. Бакеро получаваше топката с гръб, подаваше я на някого, след това так-так-так и с три паса излизаше някой на стрелкова позиция. Много добре се получаваше. Когато влязох в първия отбор, се класирахме за финала в КНК. За едно момче на 20 години като мен това беше голяма възможност, нещо специално. Михаел Лаудруп беше голям играч. Може би е имал известни проблеми като по-млад, но за нас беше изключително важен футболист. Беше винаги на точното място. Доминираше ситуацията на терена. Беше отличен подавач, бележеше и голове, умееше всичко. Беше много пълноценен, комплексен играч и много ценен за нашия отбор. През първите две години на Кройф спечелихме КНК и Купата на краля. Бяха два добри сезона. Но отборът на беше докрай оформен. Имаше някои футболисти, които можеха да бъдат в състава, но можеше и да не бъдат. Имаше някои съмнения. Търсеше се още някакъв бонус. И така дойде третият сезон. Тогава видях отбора в най-добра светлина. Това е и титлата в първенството, която спечелихме най-лесно. Стоичков също беше тежък характер. Имаше както положителни качества, така и своите дефекти. Но той сякаш разширяваше терена, а когато получеше топката след 30-метров пас, владееше топката перфектно. Бяхме създали такъв отбор, че бяхме изключително сигурни в себе си, убедени бяхме, че ще спечелим. Не виждам и понастоящем такъв съперник, който би ни накарал да се изнервим, толкова бяхме сигурни в качествата си. Спомням си онзи мач срещу Атлетик, който спечелихме в Билбао с 6:0. Тогава Йохан беше влязъл в болница заради проблемите със сърцето. Водеше ни Чарли Рексач в онзи двубой. Казахме си, че ще играем заради Кройф и нещата се получиха перфектно.