Пената: При 2:7 от Левски вратарят ни пази с комоцио, а резервният изчезна

Пената: При 2:7 от Левски вратарят ни пази с комоцио, а резервният изчезна
Най-легендарният футболен треньор на България – Димитър Пенев, чества 75-годишен юбилей с луксозна биографична книга в две издания. „Стратега“, както е и прякорът на легендата, е писана в съавторство с журналиста Иво Тонков, като творческият им тандем работи заедно около една година. Дизайнът на красивото томче е дело на Тодор Манолов. Луксозната цветна биография излиза с логото на Книгомания и е с твърди корици, отличава се с високото си полиграфическо качество; съдържа 268 с., включва над 200 снимки, някои от които се публикуват за първи път. Колекционерското издание, което е в лимитиран тираж, е допълнено с три пощенски картички с фотографии на Пената от различни години, както и с негов автограф. Двете издания ще се разпространяват по книжарниците от 30 септември 2020 г.

Ето малка част от "Стратега":

"Имахме предварителна програма – контроли, официални мачове за първенство, за Купата, евротурнири. Играеш навън контрола, след два дни у нас за първенство, после евротурнири. Наситена програма, сгъстена, но всички издържаха. Имало е случаи в един месец да играем 2–3 мача навън – покана, за която се плащаше на клуба и в касата влизаха свежи постъпления. ЦДНА се знаеше навсякъде, след това и ЦСКА. Там сверявахме и часовника.

Много мениджъри ни гледаха, въпреки че не можехме да излизаме по наше време. Ръководството ни винаги е искало да играем контроли навън. Промени на екипировката – „Пума“, „Адидас“, големи марки. Преди години българските отбори играеха с един екип цял сезон, сега е различно. Ние имахме една официална фланелка и една тренировъчна – българско производство, всичко памучно, голямо качество. Но толкова. За времето си беше идеално, но сега всичко се промени.

И да се върна на мача с Левски, който загубихме с 2:7. Много хора не знаят, че един от нашите вратари, Станчо Бончев (28 мача за ЦСКА в периода от 1967–1969 г. – б.а), не беше на резервната скамейка. Не ходехме тогава на лагери, а в деня на мача ни викаха за обяд. Разбор, почивка в софийски хотел, след това в хотела на „Народна армия“ – пак почивка, разбор и излизахме на терена. Не ни е минавало през главата, че можем да загубим този мач, камо ли с такъв резултат. Бяхме страхотен отбор, който неслучайно в края на сезона 1968–1969 г. стана шампион и спечели Купата на Съветската армия. Контузията на Стоян Йорданов още при изравняването оказа влияние. При втория гол на противника той искаше смяна, но нямаше кой да влезе. Жеката вкара още във 2 минута (Всъщност това е автогол на Иван Вуцов.

В протоколите е записан Жеков, но той дори не играе с топката. Аладжов пробва да изчисти и уцелва Вуцов. – Б.а.), но Гунди изравни малко след това. Вторият гол падна в средата на полувремето, а третият веднага след него (Аспарухов 7’, Сашо Костов 23’ и Янко Кирилов 24-ата – б.а.).

Няколко пъти аз и мои колеги реагирахме, обръщайки се към скамейката. Данчо Филипов беше със скъсан ахилес. Но го нямаше и Станчо Бончев. Не беше пристигнал. Имаше качества, добър вратар, игра горе-долу година в ЦСКА. Не знам какво е станало, но странното е, че ние като състезатели не го забелязахме, треньорското ръководство също. Чак когато ни вкараха два гола, тогава се усети липсата му. Йорданов имаше комоцио, искаше смяна, но трябваше да продължи. Нищо не е виждал в дадени моменти.

Иначе резултатът щеше да е друг със сигурност. Едвам се движеше Стоян, но остана на терена, не предаде отбора. За пореден път доказа, че е голям мъжкар и достоен за уважение. За уважение е и постижението на Христо Стоичков. При 5:0 Камата вкара четири гола на Левски, имахме голям шанс да върнем за онази загуба от 1968 г. Но все едно някой дръпна ръчната спирачка на Ицо, дори той искаше смяна 15 минути преди края. Не го смених, защото преди това в игра пуснах Стефан Бачев на мястото на Трифон, а Ивайло Киров замени Патрик Витанов и нямахме право на повече смени. Каза, че имал травма. След време разбрах, че не е било нещо сложно. Аз трябваше да обърна внимание, но нямаше как.

Любо Пенев беше преминал във Валенсия, а Левски отпадна от Антверпен след драмата 3:4 и дойде този мач. Не знам дали можеше да бъде по-категоричен резултатът.

В Музея на славата на ЦСКА са и трофеите на Христо Стоичков – „Златната топка“, „Златната обувка“... Бях му треньор в ЦСКА, в националния отбор. За Барселона заминахме с Емо Данчев. Тримата пътувахме до Испания, за да се срещнем с Кройф. Тогава говорихме за качествата и амбициите на нашия футболист, на Ицо.

Хъсът му беше невероятен и всички знаят историята му с Барселона и успехите. Когато споменеш Христо Стоичков, независимо дали го харесваш или не, винаги в гънките на мозъка ще ти изплуват някакви моменти с него на футболния терен. Гений! След като клубовете тогава дадоха добра цена за Ицо, Емо и Любо, значи не са били хлапета, а звезди. Никой не дава толкова пари за деца.
Стоичков беше за пример за поколенията след това. Не, Гибона (Божидар Искренов – Радостта на народа, който години по-късно облече екипа на ЦСКА. – Б.а.) не е идвал до скамейката ни и не се е молил да не им вкарваме още. Приказки на фенове. И те техните така си говорят, когато загубихме 2:7, въпреки че поведохме в резултата, бяхме много по-добри тогава.

За онзи мач през 1968 г. Митата Якимов на почивката, при резултат 1:4, каза в съблекалнята: „Спокойно, сега ще вкараме четири и ги обръщаме“. Такова ни беше самочувствието по това време.

Винаги имахме какво да си кажем в съблекалнята, след като свърши треньорският анализ. Постоянно беше при нас: „Айде, пичове, излизаме и бием, ние сме ЦСКА бе!“. Бяхме силни футболисти. Но когато не атакуваш и нямаш удар или два, как ще ги върнеш тези голове? Напротив, отваряш се, увличаш защитата, халфовете и даваш предпоставка да ти вкарат още попадения. Ушите се запушват, не чуваш нищо, нещата не вървят... Но на другия ден се събираме и очи в очи в съблекалнята си казваме нещата, а конкуренцията чака – правиш една-две-три смени за следващия двубой. Нямаше санкции след 2:7. Спор няма, тежка беше обстановката, ние очаквахме обаче наказание. Е, нямаше да ни дадат пушки и автомати. Двамата капитани на отбора и треньорът имахме разговори с генерали. Нищо повече."

Още от БГ Футбол

Виж всички

Водещи Новини

Видео акценти