Йохан Кройф говори за философията си пред Стоичков преди години

Йохан Кройф говори за философията си пред Стоичков преди години

Христо Стоичков донесе от Маями подаръци за зрителите на предаването „Код Спорт“ по ТВ+ цели 3 месеца преди Коледа. Кавалерът на „Златната топка“ поднови рубриката си в предаването с последните си удари за телевизионния гигант „Унивижън“. Във времената на коронавирус, когато ограниченията за пътувания и интервюта, слагат знак „Стоп“ за рубриката с чуждестранните гости, Камата се намесва решително, както на терена по време на славната си кариера. И неслучайно, а по негов избор, на старта на шестия сезон на „Код Спорт“ бе излъчен първият от трите епизода на филма му за създателя на дриймтима на Барселона. Удоволствие е да се върнем към историята и значението за най-великата игра на един гений, който за жалост си отиде от този свят през 2016 година. „Летящият холандец“, който реално на два пъти променя лицето на футбола – и като играч в Аякс, и като треньор в Барселона. Славна личност, която обичаше България заради едно от най-свидните си деца в дриймтима – блудният му син Христо Стоичков. Кройф записа 5 години като футболисти и 8 като треньор на каталунците, донасяйки и първата купа на европейските шампиони в тяхната витрина.

- Йохан, защо реши да се върнеш в Барса вече като треньор?

- Първо, защото тук бях много доволен. Защитавах като футболист в продължение на 5 години една институция. Имаше толкова много емоции, че си казах - тези хора заслужават нещо повече, което аз мога да им дам. Освен това, познавах клуба отвътре, къде има пропуски, познавах отлично как функционира местната преса, която има специфичен манталитет, защото това би могло да бъде значително препятствие, в противен случай. После трябва да поставиш елементите на правилните места и да сглобиш един колектив. Така се прави отбор. Във футбола винаги съм се интересувал от много неща. И първото, което намерих за необходимо да променя, бе онова, което забелязах по време на престоя ми като играч в САЩ. Не във футболен аспект, но в рекламен аспект, мениджмънт - беше много различно. По онова време американците бяха светлинни години по-напред от нас, говоря за 80-те години. А когато спреш да играеш и се оттеглиш малко встрани, виждаш много по-ясно нещата. Чисто футболно, разбира се нямаше какво да ни покажат американците. Но останалите неща - как да менажираш един отбор, как да комуникираш с ръководството, с отделните секции в клуба - всичко това трябва да върви заедно с футбола. В това отношение научих много и реших да го приложа.
 

- Може ли да се каже, че Ринус Микелс е твоят учител и че от него си научил базовите неща?

- Да, научих много от него, защото работихме заедно в продължение на 10 години и когато си заедно с някого толкова дълго време, той влияе върху теб. От тази отправна точка започват и разликите, защото все пак говорим за две различни личности. Имаше неща, които “купих” от него, а други - не. Той беше нещо като преподавател, като учител в отбора. И по онова време за Аякс беше перфектният човек. Както казах, взех някои неща от него, после ги пречупих и през моя поглед, а и през различната епоха, в която прилагах тези знания. Защото не могат да бъдат правени сравнения между 70-те, 80-те, 90-те години на миналия век и сега.
 

- От Микелс ли научи как и къде разполагаш футболистите на терена?

- Тези неща още като футболист съм ги усещал на терена. Знаел съм в дадени моменти кой в какво състояние се намира, какво да очаквам от него, да променя ли малко неговата позиция на терена. Така, че още като футболист съм правил тези фини настройки и цялостното представяне на отбора винаги е зависело донякъде и от мен.
 

- Трябва ли треньорът да се нагажда към стила на футболистите, с които разполага или следва да им наложи своите виждания за играта?

- Винаги трябва да държиш сметка за това какъв отбор тренираш. Различно е да си треньор в Холандия, Англия, Франция, Испания или Италия. Навсякъде манталитетът е различен. Така, че е необходимо да се адаптираш към вкуса на конкретния клуб и да дършиш сметка за възможностите, с които разполагаш. Аз в този случай не разполагах с много възможности, защото идвах от една страна, в която резултатът не е всичко във футбола. Да, важен е, но не е всичко, а само част от него.
 

- Във футбола има 4 базови неща, които трябва да прилагаш - тактическа подготовка на отбора, стратегия, физика и психология. На кое от тези неща наблягаше най-вече в работата си?

- Нито едно от тези четири неща не е достатъчно само по себе си. Трябва да ги комбинираш. Винаги съм смятал, че трябва да правиш това, в което си най-силен. Ако не можеш да го намериш в конкретния футболист, потърси друг, който може да ти помогне в тази връзка. За мен футболът е техниката - да владееш топката. Автоматично след това идва позиционирането. Тези две неща вървят заедно. Това, което аз обичам е отборът ми да държи топката и да атакува, за да диктува положението на терена и играта да се развива както аз искам, а не както желае съперникът.
 

- Това ли е най-трудното да се постигне във футбола?

- Да, това е. Освен това, всеки на игрището може да бъде звезда. Но всеки има своите задължения на терена и трябва да ги изпълнява. Всеки може да има ден, или да не му е ден, но затова сме отбор. Никога това не може да бъде просто сбор от индивидуалности.
 

- Какво точно означава стратегията, видяна през твоя поглед?

- Например, когато знаеш, че съперникът притежава краен защитник с определени качества, да речем, много е активен в нападение, тогава взимаш мерки. Но трябва да се знае, че всички решения, които се взимат преди мача, винаги трябва да се поставят под съмнение. Защото никога не знаеш какво точно ще предприеме съперникът. Възможно е да си мислиш, че даден противников футболист ще се представи много добре, а това на терена не става. Или обратното. Това, което трябва да се направи, след като започне мачът, е да погледаш пет минути, да видиш какво се случва и да направиш съответните корекции. Това винаги е било най-доброто ми качество. Да можеш да прочетеш един мач първо като играч, а после и като треньор.
 

- Като играч беше страхотен, великолепен импровизатор. Като треньор също държиш сякаш на този стил на игра?

- Да, така е. Но и като играч мислех много на терена. Защото добра игра върви винаги с резултата. Никога най-добрият футболист в Европа не е бил част от отбор, който е отпаднал още в първия кръг в турнирите. Затова винаги съм смятал, че колкото по-добре функционират на терена моите съотборници, това е толкова по-добре както за отбора, така и лично за мен.
 

- Съобразаваше ли се с ръководството?

- Съобразявах се с футболистите. Ръководството трябваше да държи сметка какви са вижданията на съблекалнята, така че може да се каже, че работех в идеалната среда. Тогава можеш да наложиш изцяло твоите виждания на терена. По онова време капитан стана Алесанко, а имаше проблем между него и публиката. Със сигурност не той бе звездата на Барса, не бе най-добрият футболист, но притежаваше други качества, притежаваше характер. Тогава отидох и казах на президента  за Алесанко - този остава и освен това, ще бъде капитан.
 

- А какво беше отношението ти към футболистите от втория отбор на Барса?

- В първия ти разполагаш с около 20 футболисти, но винаги може някой да се контузи, друг да бъде наказан. Така че добре е да се внедряват постепенно момчета от втория отбор. Нали и те имат своите амбиции и своите мечти. Самият аз си спомням, когато ме повикаха в първия отбор на Аякс. Бях 16-годишен и изведнъж се оказах редом с моите кумири. Трябва да се дава шанс и на младите. Такъв случай, например, бе Гуардиола. Той тренираше с първия отбор, но играеше с втория в началото. Тук се изискваше организационни способности. Да умееш да организираш така нещата, че двете половини да работят еднакво добре - първият и вторият отбор. Това е клуб, в крайна сметка.
 

- Как стоеше въпросът с баските в състава?

- При трансферите, разбира се, трябва да имаш необходимите контакти, да знаеш какъв тип футболист ти е нужен. По отношение на баските - важното е техният характер. Знаеш, че ако им кажеш да вървят в тази посока, те ще вложат максимум усилия, за да изпълнят задачата си. Така успяваш да наложиш надмощие на терена и оттам насетне пипваш още нещо, за да донастроиш играта. Тогава както аз, така и футболистите, имахме голям кредит на доверие от страна на публиката, което допълнително ни улесняваше.
 

- Наложихте постройката 3-4-3, лесно ли беше възприета?

- Във футбола нещата се променят, не може да играеш само стандартното 4-4-2. В Барса обаче разполагахме с двама технични и бързи крайни бранители като Сержи и Ферер. Двама можеха да играят еднакво добре както в нападение, така и в защита. Тогава започваш да доминираш на терена. Критикуваха ни доста в началото, защото смятаха, че се оголваме в защита, а в крайна сметка завършихме първенството с най-малко допуснати голове. Понякога журналистите говорят, просто, за да говорят. Иначе не разбират за какво става дума.
Следвай ни:

Carlsberg "Домът на Феновете" е новата секция на Sportal.bg за игри. С регистрацията си Вие ще можете да персонализирате Вашето съдържание и да участвате в нашите игри за страхотни награди.

Регистрирай сe

Още от Футбол свят

Виж всички